Още като беше на 6-7 месеца Еди ,като видеше бабите и дядовците се накъсваше да реве,направо е посинявал от рев и нищо не беше в състояние да го успокои.Даже се случвало да си тръгваме от Добрич защото той пищи като заклан,в момента в който се качим колата и започва да се смее.
Проблема сега е ,че не иска да стои при майка ми (или който и да било гледач)започва веднага да се оглежда и да ни търси (мен или Красимир).
П редната седмица излизахме с приятели и майка ми беше в нас за да се учим уж да оставаме при баба ,прз цялото време ми беше свит стомаха ,сега ще реве ли няма ли да реве......,защото се е случвало и др. път да излизаме и сме се връщали защото моя хубосник реве като за световно и баба му не може да го успокои.Е ... последния път всичко е минало добре ,но не е искал да си и играе а е стоял и е гушкал баба си без да гъкне, като не си е откъсвал погледа от вратата.Случката се повтори долу -горе същата в събота само че при другата баба.Бях се ''наточила'' да поспа малко наобед ,понеже щяха да го водят дребния на разходка ,но чувам по едно време викове и писъци от улицата,нашия естесвено не ни видя и реве.
Чесно вече в чудо се виждам ,то и аз май съм много мекушава и няма сили да го виждам как се къса да реве.Имам понякога огромна нужда да си почина без дете ,но като не иска да стои при баба си........Той не е отделян от 13 месеца от мен
Какво ще ме посъветвате вие ?Как да постъпя?