Щастливи ли сте? Ама честно.

  • 29 450
  • 564
# 510
starinthenightsky, съгласна съм напълно с теб. Имала съм периоди в живота, в които съм бил фиксирана в случването на неща и не съм се чувствала добре. Интересното е, че случването на тези неща изобщо не ми донесе щастие след това. Слава Богу, че вече са зад гърба ми.

Фиксацията, фокусът, към това, че желаното не се случва сега и веднага или по принцип, когато възникне такова желание, прави човек недоволен. А желаното я се случи, я не, което може да доведе до едно перманентно недоволство. Заради фиксацията, че именно нещо и само то, според сценария, който сме му задали, е причина за щастие. Има стремеж към някакво хипотетично щастие.
И както споделяш ти, съвсем не е задължително случването на желаното да донесе щастие.
Виж целия пост
# 511
starinthenightsky, хареса ми мнението ти. Какъв е съветът ти в подобни ситуации? Как да процедираме с породило се желание или очакване? Ясно, не трябва да е фокус ... а как?
Виж целия пост
# 512
Да се фокусираш върху това което ти се дава тук и сега, а не върху това което смяташ, че би те накарало да се чувстваш щастлив. Може и като клише да звучи, но да следваш и да се вслушваш  в себе си. Да следваш инстинкта, интуицията си. Да те води това, което те кара да се чувстваш добре, което предполага че си достигнал разбирането,че  ти е дадена възможността да си уникат и като такъв да осъзнаваш, че си ценен по своему. В случай, че си недоволен от себе си, такъв какъвто си, се самоотхвърляш. Склонен си да правиш компромиси със себе си, да се правиш на някой друг, с цел да спечелиш нечии симпатии. А това едва ли е път, който ще те отведе на пътя на твоето щастие. И затова не е нужно да оправдаваш нечии очаквания или да правиш нещо според нечии очаквания, представи. Не е нужно да правиш нещо с цел да ти симпатизират. А да се придържаш към вътрешните си потребности какво трябва да правиш, за да се чувстваш добре. Да не даваш данък обществено мнение. Хората избираме нещо, оценяваме като такова или онакова, според субективните си симпатии. Затова хората не ни определят като ценност, а чрез изборите си определят само и единствено това, на което те самите симпатизират. Винаги ще има хора, които не ни харесват, сочат ни с пръст, наричат ни лоши, "неправилни" от субективната си гледна точка.

В този ред на мисли моя съвет е правиш това, което ти радва душичката. Носи ти емоционална пълнота. Ако имаш желание за нещо,  просто правиш каквото зависи от теб. И не се тормозиш в случай, че не ти се получат нещата. В случай, че нещо прекалено се опъва или не е твоето или не му времето, мястото, хората. Това че не е по твоя сценарий, сега и веднага или по желано от теб време, не значи че няма да ти изпълнят желанията, за които дори и не си си помислил, пожелал и в най-смелите мечти.
Виж целия пост
# 513
"Съмтаймс уин, съмтаймс люн", както са казали класиците. И аз така относно щастието. Ако взема да се замислям философски за важните неща, съм щастлива. Но напоследък почти не пътувам /а пътуването ме радва много/,  не мога да видя някои от близките ми от доста време, та няма как да се чувствам съвсем щастлива.
Виж целия пост
# 514
Последно време, изобщо не съм щастлива, честно. Но не спирам да вярвам, че нещата, които не зависят от мен ще се наредят малко, по - малко.
Виж целия пост
# 515
Не. Защото имам възможно най-неспящото бебе, спя по 4 часа на денонощие разпокъсано и съм страшно изтощена и ме боли глава по цял ден. Понякога искам да изляза някъде и да се разсея, но кърмя и изключително рядко ми се е случвало да отида някъде за час, като този час не ми стига до никъде. Жадувам социални контакти и ми дошло до гуша от безцелни разходки сама с количката (нямам познати с бебета) и то на тъгъдък, защото бебето не спи в количката повече от 30-40 минути и като се събуди започва да мрънка и трябва да се прибираме, за да не ескалират нещата. Спи лепната за мен и нямам нощ, в която да спя в удобна поза и без да ме болят крайниците и гърбът, отделно ме буди n на брой пъти нощем. Нощният ѝ сън е от по 8 часа, през деня почти не спи,на 6 месеца е и не знам от къде толкова енергия в това малко същество. Не харесвам как изглеждам. На 23 съм, 164 см и цели 82 кила. Качих страшно много през бременността, а преди бях красива. Отделно състоянието на кожата ми се влоши явно поради хормоналната буря в мен и сега имам доста белези по лицето. Гърдите ми станаха огромни и страшно отпуснати, не мога да си намеря що годе читав сутиен, в който тези дълги тикви да изглеждат прилично. Трудно мога да се погледна в огледалото без да ми се доплаче. От килограмите се потя ужасно и ставам вир вода след всяка разходка. Купувам си торбести широки дрехи,за да си личи възможно най-малко потта на тях. Искам просто да се наспя, да гледам филм и да не се чувствам изпаднала в бебешка дупка, нито най-грозната млада майка на света. Но е факт, че се чувствам точно така.
Виж целия пост
# 516
Дано си намериш своите работещи причини и мотивация и се справиш с натрупаното тегло и безсъние, Ариел, дано има и кой малко да те отмени и помогне... или поне бюджет за бавачка/ или консултантка, май така им викат, ако бебето е под 3м.
При всички случаи, не се разстройвай много, това е период, ще мине
Виж целия пост
# 517
Ариел, след прочетеното смятам, че имаш нужда от помощ с бебето, някой който да те отменя поне за 2-3 часа дневно.  Хроничното недоспиване е нещо ужасно, изпитвала съм го. Води до проблеми с кг и нерви. Влошеният външен вид те депресира и кръгът се затваря. Моля те, помисли как да реорганизираш ежедневието си, дори с цената на компромиси, за да се върнеш към момичето, което си било и си харесвало. И нямам предвид единствено теглото. Прегръщам те Hug
Виж целия пост
# 518
Благодаря много за милите думи 😭💗
Виж целия пост
# 519
Аз няма да те лъжа. Докато кърмиш, ще е така. Но мисли иначе. Аз износих това малко същество, което се променя пред мен всеки ден и аз с полуотворено око й се усмихвам 😁 Аз давам от себе си и храня детето си. Гордей се със себе си. Килограмите също ще свалиш, давай едно по едно, по приоритети. И не забравяй, че и това ще мине и ще остане само хубавият спомен. Не съм се объркала в писането. И най-лошото ще те умилява като стане спомен 🤗
Виж целия пост
# 520
Искам просто да се наспя, да гледам филм и да не се чувствам изпаднала в бебешка дупка...
Нямам решение за теб. Но знай че рано или късно нещата се подобряват. Важно е обаче някой да ти помогне, защото иначе се получават перманентни гличове в централния.
Не съм се объркала в писането. И най-лошото ще те умилява като стане спомен 🤗
Не ме умилява. Беше отвратителен период дето и до ден днешен ми къдри косата само като се сетя за тогава.
Виж целия пост
# 521
Ина, как така перманентни гличове, сега се стреснах. То вярно, че никак не съм адекватна от цялото това безсъние, ама мислех, че не ме грози опасност от перманентна неадекватност. До този момент 😬 Чудила съм се дори дали да посетя психолог в случай че се чувствам така нещастна поради следродилна депресия. Но пък се чудя кой би се чувствал щастлив в това положение. Обожавам детето си, ама особено когато сме имали тежки нощи, в които ми се е налагало да я разнасям по 100 пъти и остана без ръце и кръст, защото тежи близо 10 кила, ми идва да си ударя главата в стената. А като я оставя се дере до посиняване 🤪 С цел да запазя част от психическото си здраве спрях и да следя бебешките отчетни теми тук, защото ми става много гадно като чета как другите майки се хвалят с вечно спящите си и кротки деца. Като не си сравнявам ламята с другите бебета като че ли малко по-лесно приемам положението. Иначе и приятелките ми не ме разбират, те нямат деца. Но получавам доста упреци от тях, а и не само от тях, за това че не обичам всеки един момент от майчинството. Явно се предполага, че майките трябва да говорим единствено с любов за несгодите, в противен случай сме майки социопатки, които не заслужават да бъдат такива...
Виж целия пост
# 522
Първите месеци са ужасно изтощителни и сякаш нищо не е както трябва. Възползвай се от всяка помощ от страна на роднини или близки, които могат да те отменят, за да можеш поне малко повече да се наспиваш. Няма нищо срамно.
Виж целия пост
# 523
Ина, как така перманентни гличове, сега се стреснах.
Нищо стряскащо, всеки минава през ситуациите различно. Един от проблемите ми от онзи период е невъзможността ми да спя нормално, например.
Иначе съм съгласна за упреците. Карат те да се чувстваш неадекватна като родител. А реално никой не знае какво ти е. Сега, години по-късно, ме е яд че не теглих една майна на всички разбирачи, ама карай.
Виж целия пост
# 524
Ама някой път няма кой да ти помогне и просто трябва да намериш сили в себе си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия