Добре, де, не мога да повярвам, че толкова не може да се намери някоя съседка-баба да идва дори за час, колкото момичето малко да се осефери. Аз затова писах - да се търси компромисен вариант.
Виж целия пост
Щастливи ли сте? Ама честно.
- Публикувана: 5 септ. 2020, 23:51 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2021, 19:16 ч.
# 525
15 фев. 2021, 08:02 ч.
# 526
15 фев. 2021, 08:08 ч.
Стига де, какви са тези истории със съседките! Аз не бих пуснала чужди хора при бебето си. Това не е кукла да я дадеш на някого, жив човек е, още повече е твоето бебе. А и те бабите напират да гледат децата на съседите, да знаеш, само това им е в главите! А в тези времена съвсем не бих пуснала чужди хора при детето.
Виж целия пост
# 527
15 фев. 2021, 08:13 ч.
Тези истории са истински, ама на чужд гръб сто тояги са малко!
И без заплащане са ми помагали, както и аз съм била в помощ. Нарича се съпричастност и представи си някъде все още хората я практикуват.
Виж целия пост
И без заплащане са ми помагали, както и аз съм била в помощ. Нарича се съпричастност и представи си някъде все още хората я практикуват.
# 528
15 фев. 2021, 08:16 ч.
На кой чужд гръб? нали съм отгледала две породени деца, което е дори по-трудно, отколкото да гледаш близнаци, защото едното вече ходи и пипа, а другото реве от колики и режимът и на двете деца е пълен разнобой. Каква съпричастност, става въпрос за родното дете. Аз нямам доверие на чужди хора, пък който иска и на лелката в будката за вестници да си дава детето. Това не е като най-добрата ти приятелка да ти помогне.
Виж целия пост
# 529
15 фев. 2021, 08:19 ч.
Andariel, защо смяташ, че трябва да си модел как се гледат деца?
Има и съвсем различни. 320 милиона нямат майчинство и бебето е на детска ясла или се гледа от някого. Е оцелели са
Виж целия пост
Има и съвсем различни. 320 милиона нямат майчинство и бебето е на детска ясла или се гледа от някого. Е оцелели са
# 530
15 фев. 2021, 08:23 ч.
Не смятам, че трябва да съм модел. Но разбирам да не съм гледала деца, че да се връзвам на историята с комшийките-баби. Който ще на когото ще да си дава бебето - то си е негово и той му бере ядовете. Дреме й на бабата-комшийка, това да не е нейното внуче! И това не е ясла, в която персоналът да е обучен, а някаква неидентифицирана жена със свои си субективни разбирания и я свърши работа читаво, я не свърши.
Виж целия пост
# 531
15 фев. 2021, 08:31 ч.
Щом хората си оставят детео на бабата- комшийка значи става. Какъв ти е проблемът , кой как ще си гледа детето.
Години наред имах съсед, на възрастта на дядо ми. И аз съм му помагала, и съм му оставяла детето за час-два. Детето ми го възприемаше като собствен дядо, а мистър Джон възприемаше детето, като свое собствено внуче
Виж целия пост
Години наред имах съсед, на възрастта на дядо ми. И аз съм му помагала, и съм му оставяла детето за час-два. Детето ми го възприемаше като собствен дядо, а мистър Джон възприемаше детето, като свое собствено внуче
# 532
15 фев. 2021, 08:32 ч.
Годините в които си гледах сама децата са ми били най-трудни,изтощаващи,безсънни..,но и най-щастливи ...така ми липсват 🥺😢😍
Виж целия пост
# 533
15 фев. 2021, 08:35 ч.
Това, че си гледала деца не означава, че имаш необходимия опит в ТОЧНО тази ситуация. Аз пиша от опит с две години неспящо дете и ако нямах подкрепа щях яко да вляза в депресия.
И стига демонизира бабите-комшийки. Titina добре го е описала, да не я повтарям.
Виж целия пост
Но разбирам да не съм гледала деца, че да се връзвам на историята с комшийките-баби.
И стига демонизира бабите-комшийки. Titina добре го е описала, да не я повтарям.
# 534
15 фев. 2021, 08:39 ч.
Ами, не че имам комшийки, на които да мога да оставя детето,ама като ги знам какви са 😬 Отделно малкото зло изпада в истерия само при вида на непознати хора. Към момента живеем с майка ми, но тя ходи на работа и си има собствени ангажименти, та не я ангажирам допълнително с детето. Помага с домакинската работа поне, че ако и това трябваше да върша сама с това сърдито дете, щях да лудна 🤪 Понякога, когато таткото почива, я оставям при него за час и нещо и поспивам по малко, но рядко имам тази възможност. А на майка му абсурд са я оставя, а и тя не размита от желание.
Виж целия пост
# 536
15 фев. 2021, 08:54 ч.
И аз така. Спомням си с умиление колко бяха малки и сладки, но времената за мен бяха адски трудни и тежки, не знам как оцелях.
С баби комшийки или без, просто трбява да се стиснат малко зъби, скоро ще мине.
Виж целия пост
С баби комшийки или без, просто трбява да се стиснат малко зъби, скоро ще мине.
# 537
15 фев. 2021, 08:54 ч.
Нали съм черна станция,да се обадя и тук.
Моите деца са коренно различни. Голямото го оставям и съм шапка на тояга без да ми е драма. Играе си с други хора, общителен, спокоен. Оставяла съм го за някой и друг час със съседката която е на моята възраст. Няма драма. Сега като е по- голям имаме една съседка, която приема като много близка и мога да го оставя на нея без да се притеснявам. И въпреки това, че е спокоен в баба си, спи си, яде си, слуша. Когато съм го оставяла да спи там аз не съм била спокойна. Хем знам, че детето ми е обгрижвано и спокойно..хем не спях спокойно. Майчински акъл някакъв
Обаче малкото... Не мога да го оставя и с баща му. И не защото баща му не може да го обгрижва, а защото сме като залепени. Хем си ги гледах по един и същ начин и пак малкото ми е като яаеенка, та не си представям друг да го гледа.
Всеки си знае детето и нуждите му и характера му.
Честно казано, сега е един от малкото пъти, когато някой споделя, че е по-добре откакто са пораснали децата. Имам чувството, че във форума е почти забранено да се оплачеш от малко дете. Ма как може, то е толкова сладинко и безпомощно,а ти се оплакваш? Еми, на.
Виж целия пост
Моите деца са коренно различни. Голямото го оставям и съм шапка на тояга без да ми е драма. Играе си с други хора, общителен, спокоен. Оставяла съм го за някой и друг час със съседката която е на моята възраст. Няма драма. Сега като е по- голям имаме една съседка, която приема като много близка и мога да го оставя на нея без да се притеснявам. И въпреки това, че е спокоен в баба си, спи си, яде си, слуша. Когато съм го оставяла да спи там аз не съм била спокойна. Хем знам, че детето ми е обгрижвано и спокойно..хем не спях спокойно. Майчински акъл някакъв
Обаче малкото... Не мога да го оставя и с баща му. И не защото баща му не може да го обгрижва, а защото сме като залепени. Хем си ги гледах по един и същ начин и пак малкото ми е като яаеенка, та не си представям друг да го гледа.
Всеки си знае детето и нуждите му и характера му.
Честно казано, сега е един от малкото пъти, когато някой споделя, че е по-добре откакто са пораснали децата. Имам чувството, че във форума е почти забранено да се оплачеш от малко дете. Ма как може, то е толкова сладинко и безпомощно,а ти се оплакваш? Еми, на.
# 538
15 фев. 2021, 09:23 ч.
Не е до оплакването. Проблемът е, лично за мен, че беше като залепен за мен и нямах никакво лично пространство. Хоби, интереси, всичко остана в миналото. При условие, че го гледах съвсем сама и работех...ами трудно беше, даже много трудно. А и ми се налагаше да пътувам служебно или съпруга ми да пътува служебно, и ти си майка и баща, и нямаш право дори да се разболееш.
Виж целия пост
# 539
15 фев. 2021, 09:24 ч.
NotYourAriel, и аз бих препоръчала да намериш вариант някой да помага. Поне да се наспиваш. А и да обърнеш малко внимание и на себе си. Детето усеща когато майката е неспокойна, нервна, припряна. Затова и то е неспокойно и сърдито. Ти в момента му предаваш твоите тревоги и нервност. Спокойните майки имат спокойни деца. Да, хубаво, ще кажеш, ама как да стане?! Трябва да промениш гледната точка. Не гледай на този период като тежък, труден, невъзможен. Напротив, казвай си, това е моето майчинство, аз се грижа за моето дете, то ще е още съвсем малко време бебе, скоро ще порасне, ще спи, ще си играе.... Ей такива неща, по-позитивни. И когато детето спи, лягай да спиш и ти. Работата няма да свърши така или иначе.
Имам приятелка, която след като роди близнаци изпадна в тежка депресия. Е, мина време, нещата се оправиха. Вече са ученици, но още помня колко тежко преживя тази следродилна депресия.
Всичко минава и заминава, но просто трябва време... Ще се справиш.
Виж целия пост
Имам приятелка, която след като роди близнаци изпадна в тежка депресия. Е, мина време, нещата се оправиха. Вече са ученици, но още помня колко тежко преживя тази следродилна депресия.
Всичко минава и заминава, но просто трябва време... Ще се справиш.
Препоръчани теми