Майката на приятелката ми е много властна

Случаи, като този - колкото искаш. Нито един не е с хубав край за участващите в драмата. Няма смисъл да ти давам такива, твоят ти си е достатъчен. Затова просто писах, че имаш много сериозен проблем.
Самонавиваш се, отправяйки обвинения към майката. Това е възрастен човек, който няма да се промени. И да го мислиш защо е такава - все тая, само си губиш времето с подобни анализи.
Дъщеря й е също възрастен човек и за нея важи същото. Ако на тази възраст не може и не ще да се откъсне, никога няма да го направи. Тя също има вина за положението, която не следва да се отрича и неглижира. Не прехвърляй вината само на майката. Приятелкатати отдавна вече не е дете.
И да описваш до безкрай фактите, и да им даваш негативна оценка - полза няма да имаш никаква.
Не само, че ситуацията ще ти влияе на психиката все повече, ами един ден ще повлияе и на тази на децата ви. Ако не вземеш мерки от сега.
Имам познати, минали на психотропни по подобни поводи.

Да няма смисъл да разтягам локуми и да пиша факти - явно ви е ясно за какво става въпрос.По-горе поста за TLC също ясно е описано.Аз за момента съм се отказал от деца понеже нищо добро не ги чака,а и ако имаме деца и се разделим със сигурност майка й ще ги настройва и лошо спрямо мен.  Дилемата пред мен е,че много обичам момичето,разбираме се много добре като сме далеч от майка й.(Рядко се случва основно като отидем на почивка някъде). Всичко това наистина ми влияе на психиката и се чувствам по-добре,когато въобще не виждам майка и.

За съжаление нямаш много полезни ходове. Имам роднини в подобна конфигурация, майката и бащата на жената успяха да изгонят зетя, още като детето беше бебе, буквално те го отгледаха, като пратиха майката да учи и прави "кариера". Двадесет години по късно, детето е вече студент, отдели се, майката се откъсна и тя, и баба и дядо са сърдити на целия свят...

Можеш чудесно да се разбираш и с по-нормални момичета.
Да вметна тук, че всъщност става въпрос не за "момичета", а за жени. Те, за разлика от "момичетата", са пълнолетни зрели и отговорни хора. Много е важно сам да го приемеш така. На твоята възраст "момичета" не са ти нужни. Ти, самият, си голям мъж на 30. И да водиш битки с родителите им е просто нелепо.
Повярвай, поведението на твоята приятелка, така описано, не е нормално. Проблемът й е, че сама не го осъзнава. Значи няма да иска и да се променя нещо. Просто много дълбок е конфликтът й. Насила никой на никого не е помогнал.

Идете двамата на психолог, момичето не осъзнава, че има проблем. Кажи и, че ти искаш помощ, че много се дразниш, примерно.
И младите трябва да живеят отделно, не само за вашия случай, а по принцип.
Майката също не се осъзнава колко вреди на дъщеря си, но ако дъщерята се 'събуди' ще може да противодейства и ще сложи граници.
За психолога проблемът "властна майка" е тривиален.

Това си е психически тормоз, съжалявам, но не виждам никаква оправия. Майката живее само чрез дъщеря си, тя ѝ носи необходимото разнообразие и живец. Отвратително е, че всяка подробност от връзката ви се знае и от нея. Наясно си, че има много жени на 26 години, които имат дете или деца, работа, дом, за които се грижат, нали? А твоето “момиче” е още една глезанка, която живее при мама и дефакто няма отговорности в живота, освен да ходи на работа. Супер за нея, ама не очаквай да се превърне изведнъж в супер майка и съпруга. Ако роди дете ще стане точно както го мислиш - майката ще се намеси още повече в живота ви с оправданието, че помага за отглеждането на детето  и може години наред да живее с вас.
Червена лампа е, че гаджето ти няма приятелки и женска компания, сигурно майка ѝ не е позволила с постоянното си обсебване. Като цяло аз не мисля, че нещо ще се промени. Опитай да поговориш с нея открито, само по реакцията ѝ да заживеете отделно и да се вижда с майка си веднъж месечно, както много пораснали дъщери правят, можеш да направиш извода.

Не виждам никакъв смисъл да говориш с приятелката си. Това са болни хора, болни взаимоотношения, няма да се променят. Единственото правилно е да късаш и да си продължиш начисто живота. Многократно пишеш, че я обичаш. Не е любов това. Ще го разбереш по- късно, когато срещнеш истинската. Остави ги да си живеят майка и дъщеря. Не им позволявай да ти оказват повече психически тормоз.

Има смисъл.
И той се изразява най-вече в това, че авторът ще знае, че е направил всичко възможно, за да запази връзката си, на която в момента държи, но това не е станало не по зависещи от него причини. Не е успял "да спаси момичето" от страховития звяр, но е опатал. Това е най-малкото успокояващо. А то пък, от своя страна, хич не е малко.
Не се извинявам за откровеността. Пиша и съм съвсем наясно, че на автора това няма да допадне, не е удобно. Намирам, че е от полза, обаче, затова си я позволявам. Не е с цел да обидя, отново заявявам. Но съм се нагледала на подобни отношения достатъчно в живота си. Ще е от полза и за други, които четат.

Благодаря за мненията.Моето мнение също е,че тя вреди на дъщеря си.Аз на моменти си мислех,че приятелката ми започна да осъзнава нещата,но майка й изманипулира всичко и пак се върна по старо му - аз излязох много лош,че искам да ги разделя.За виждане 1 път в месеца и с майка й и дума не може да става.Тя ми беше предложила аз да живея отделно и да се виждаме заедно 2-3 пъти седмично.Сответно не се съгласих и живях у тях известен период,който беше страшно натоварващ за мен.Тя няма приятелки,с които да излиза - излиза само с майка си,ходи с нея и мъжа и на кратки почивки.Когато живях у тях и имаше почивни дни сме си прекарвали времето заедно,карах я на работа,взимах я,хранихме се често на вън,но майка и явно изманипулира всичко и момента в ,който се беше изнесла без да каже на никой беше преломен и приятелката ми се настрой срещу мен и,че не обръщаме достатъчно внимание на майка и,че не може да се вижда с нея нищо,че живеем на 1 място.Ясно е,че имат проблем,но не го осъзнават.Когато сме били тримата майка и си позволя да обсъжда връзката ни,да казва къде съм бил грешил,а приятелката ми мълчи.Всичко това е нелепо - тя знае всички подробности за всичко.Vondito много точно описа всичко.Тя въпреки,че е глезенка и обгрижвана непрекъснато ми натяква,че е самостоятелна и силна жена сякаш се възползва,че ми е слабост и,че я обичам.Аз не очаква да се превърне в супер майка и съпруга - обичам я така,мога да помагам много в евентуален семеен живот и битовизмите му - чистене,готвене и подобни.Това сега е далечен мираж така,че не го мисля.Майка и индиректно не и е позволина да има женска компания и да излиза понеже през почивните и дни като не е на работа приятелката ми са все заедно.

Много ми е трудно да оставя човек,към който имам чувства и искрено обичам.Идеята да отидем заедно на психолог не е лоша под предтекст ,че аз се дразня.Може да го предложа.Аз малко се изчерпах какво да и кажа и говоря сякаш стена имам пред себе си и все няма резултат и излизам много лош.Според тях аз и оказвам психически тормоз,а не те на мен и колкото и компромиси да правя все едно нищо не съм направил според тях.

Майка й тъй, майка й иначе... Майка й теб не трябва да те интересува. Приятелката ти има отношения с теб, тя трябва да се грижи за връзката ви и да постави майка й на мястото й. Тя обичали те? Или това не е важно, важно е, че ти я обичаш.

Не мисля, че момичето никога няма да се промени. Хората порастват рано или късно, защото това е естествен процес.
Някой ден тя ще осъзнае в каква отровна среда е израснала и ще поиска да се махне. Ако няма емоционална подкрепа, ще й е много трудно.

След години те двамата може и да имат по-нормални отношения, но дотогава ще загубят ценно време в безсмислени конфликти.

"Хората порастват рано или късно, защото това е естествен процес."

Вероятно, ако беше на 6, а не на 26. И имаше поне още един родител, участващ в картинката, който да внесе баланс във възпитанието.
За да се промени кардинално човек на тази възраст, когато вече не е дете, си е нужен бая сериозен външен тласък. Тук не го виждам от къде ще дойде, обаче.

"Някой ден тя ще осъзнае в каква отровна среда е израснала и ще поиска да се махне."

При подобно тежко увреждане при възпитанието  на децата това, за жалост, не се случва. Откарват си така до края - техния или на отровния родител.
Бих била оптимист само ако авторът е преувеличил в описанието на ситуацията.

Според мен днешните 25-26 годишни не са особено зрели, отговорни, готови за семейство и т.н.
Ако тя осъзнае, че има проблем и получи помощ, може и да се промени. Не вярвам, че докато е жива, ще живее с майка си. Все някога ще й писне. За майката е късно вече.

FrauDanna  Мен майка и не ме интересува,но непрекъснато е намесена.Не веднъж съм казвал на приятелката ми да не ме занимава с майка и да не ми говори за нея. Казва,че ме обича,но те имат проблем двете.Цял живот са живели заедно,майка и я манипулира осъзнато или не.Аз и пред двете съм поставял въпроса.Много хора били така и било нормално. Аз също мисля,че може да се промени и съм сигурен,че ще се промени просто ако заживеем сами и ако майка и не се меси толкова тя бързо ще осъзнае в каква среда е живялаи,че е младо момиче всместо да има приятелки,да излиза с тях, да ходим на екскурзии,почивки,тетър,кино ,да създадем семейство тя е заелепна до майка си и цялото и ежедневие е работа - майка и. Сега го приема понеже не е видяла друго,но майка и не я оставя и за секунда.Страшно е обсебваща.Аз по принцип съм стабилен психически,но щом на мен ми повлия всичко това докато бях у тях.Аз в един момент се чувствах виновен,че ходя да се виждам с приятели.Запитах се какви ги върша и ,когато поставих въпроса и реагирах те ме нападнаха и аз съответно се изнесох.Много манипулативно се държи майка и не знам как не вижда.

Това,което ме приятеснява е,че  на нея това вече и е модел на поведение и прието за норма.Не вижда нищо друго.Много ще се радвам да съм преувеличил и всичко да се промени.Дано да е така ще съм най-щастливият човек на света ако се окаже така.

Обича го, ама обича и майка си. Тя няма да може да постави майка си на мястото, защото не осъзнава, че има проблем.  Не, че е глезена, но тя просто така е живяла до сега и не познава друг живот. Не е живяла само с мъж, ето тя вижда живота с мъжа 2-3 дни, а другото е там, при майка и.  От друга страна майка и сигурно се е вкпочила в нея след раздялата с първия съпруг. И вместо към мъж, насочила цялата си любов към детето.  Вторият мъж явно не е могъл да промени отношенията им.

Проблемът не е неразрешим, но трябва много работа, психологическа.
Сега са в ситуация, Константин и майката да се конкурират за вниманието на дъщерята.
Човешкото същество може да бъде манипулирано много лесно.
Ковид 19 показа това.