ОКТОМВРИйки 2020 - тема 6

Vili123, честито бебче! Да е здраво и усмихнато, а на мама бързо възстановяване!

Дунда, като спомена следродилна депресия, аз вече няколко пъти откакто сме вкъщи просто стоя и рева, ядем на масата и рева, цедя се с помпата и рева, после се смея и се чудя що рева Малко от време на време и нерви ме хващат, но се усещам и ставам да се разходя из апартамента, пия чай/кафе и си гушкам малкия. С това последното всичко ми минава. И само обяснявам да не ми се обръща внимание, че всичко е от нагаждащите се хормони Някоя друга мама да е така?

Мами, моята тапа продължава да си пада. Вчера до обяд усещах някакви болки, после тотално спряха , до момента нямам. Тъкмо се бях приготвила да раждам 😂 Веднага проверих дали в багажа ми е всичко, написах 2 листа със задачи на мъжа ми да ги свърши докато ме няма , казах му кога и по колко да храни домашните любимци и започнах да се приготвям психически . Той вече ми се смее, защото аз всяка вечер от една седмица съм сигурна, че ще раждам 😂😂😂 Определено ще е тези дни, няма какво да стане, но ми се искаше с моите майчински усещания да разбера, пък мен хич ме няма 😂

Момичета не подценявайте симптомите, ако усещате някакъв вид следродилна депресия. Намирайте начин какво ви изкарва от тази емоция.
Мен единствено ме потиска стоенето вкъщи с тези кофти дни сега. Надявам се уикенда да можем да правим разходки.

Разходките също много помагат да. Ние оставяме вече малкия за по час-два на бабата, докато е заспал и излизаме с ММ. Доста е освежаващо и ободряващо.

Днес най-накрая му падна и пъпчето. Вече по-спокойно ще ни е в банята. Имам чувството, че расте прекалено бързо, заглежда се, усмихва се, започва да се върти в кошарата.

Миличките и аз бях така и то най вече в болницата ми се случваше. Понеже след раждането се наложи да пия антибиотици и  2-3 дни нямаше как да започна кърмене. Детето се хранеше с АМ. Аз все пак започнах да се цедя и да стимулирам кърма. Всички акушерки бяха страхотни, но на третата вечер имаше много лоша смяна. На бебето му свърши АМ и към 3ч. започна да плаче, ме му се яде. Тогава отидох да поискам допълнително мляко и ми беше отказана, тъй като били определени точни дози и да съм била дала водичка. А то милото с водичка не се залъгваше и само се будеше. Бях подивяла и тогава си поплаках доста. Тогава му предложих гърдичка и то си засука. Успокоих се. После  във вторник , когато трябваше да ни изпишат и греех от щастие същата сутрин минаха педиатрите и установиха, че е малко жълтичък и казаха, че трябва да останем, за да го пекът на лампите. Пак много плаках. Тия хормони много ме тресяха. Същия ден го взеха детето на два пъти да го пекът. И като се сетя как им слагат бинтове на очичките и все се разплаквах. Изглеждаха ми мъчителни тези неща. Или пък когато му взимаха кръв от китката, за да видят билирубина колко е. То милото реве, а тая акушерка забила иглата и го ръчка и ми казва, че не може да му слезне кръвчицата. Пак ми подейства много хормонално и се разплаках. Така го продупчиха на двете ръчички и беше като боксьорче милото. И на последния ден (тази сряда) пак на визитация и се молех всичко да е наред вече и ми викат, че пак кръв трябва да му взимат и милото айде пак на двете ръчички. Сърцето ми се свиваше и същевременно се молех да му излезне вече нисък билирубин. Не след дълго ми казаха ч, че вече е добре и че можем да стягаме багажа за изписването. Как се радвах тогава. Подскачах от щастие и то най-вече, че бебчо е добре! Та и вкъщи на моменти си поплаквам ей така и аз не знам от радост ли от какво е.

Момичета, на 07.10 след планирано секцио се роди моята малка принцеса Изабела - 49 см, 2900 гр. Всичко беше по план, освен малки затруднения със спиналната упойка, но резултатът накрая си заслужаваше. Сега съм я гушнала до мен и я гледам как блажено спинка. Кърма още нямам, но я слагам по 15 минути на всяка гърда и се надявам тия дни да видя вече коластра по устенцата й.

И при мен хормоните снощи ми разказаха играта, както и натрупаната липса на сън, та си поревах за разни глупости. Да се надяваме, че в неделя ще се приберем вкъщи, че тук съм сама и ми е доста трудно.

Поздрави на всички родили, да са ви живи, здрави и щастливи дечицата, а на тези, които още чакат момента ‐ кураж и скоро да се гушкате с бебоците.

Добре дошли на Изабела и Никола! Да са живи здрави и много щастливи!

Добре дошла на Изабела,  да расте здрава и щастлива.
И аз съм самичка в стаята, за първи ден в който само лежа ми е добре, утре вече като ме раздвижат ще видя дали няма да ми е скучно .Dragoness, на втория ден след секцио ли ти донесоха малката?

На следващия ден. На 8ми в 10ч. ме качиха в стаята от реанимацията и в 16ч. ми я донесоха. Бях смазана, ама нали си беше при мен.

Мен направо си ме качиха в стаята , която си запазих , тук ми пускаха системи, качиха ме към 10.00 ч. Преди малко ми донесоха малкия за 5мин , няма такова щастие, пожелавам го на всички чакащи мами.

Честито на бебчета Никола и Изабела. Да са много здрави, щастливи и да имат много късмет! На мамите бързо възстановяване и  много гушкане! 👶🏻❤🥰🥳

Честити да са новите бебета - Изабела и Никола! Да са здрави, с късмет родени и безгрижни 💙♥️
Бързо възстановяване на мамчетата!

Честити да са всички бебета. Да са здрави, щастливи и да радват мама и тате. Ах, какъв хубав бебевалеж настана.
Аз вече съм в 37 г.с.+ 5 дни, а и двамата лекари, които посещавам спокойно си ми записват часове за идната седмица. Тогава ще направим и вагиналния преглед за оценка на тазовите възможности, за състояние на шийка и т.н. Радвам се, че докторът ме предупреди от по-рано и доста подробно ми обясни защо се прави. Успокои ме, че не боли, но е неприятно и че раждането не тръгва след такъв преглед. Аз самата се чувствам ня финалната права със смесени чувства - от една страна, искам да постои вътре максимално дълго, от друга страна, нямам търпение да го видя. Сетих се да попитам вече раждалите момичета, по време на самото раждане бяхте ли с маска, защото имам съмнение, че тя ще ме извади от равновесие.

При мен никой по никое време не е бил с маска. Имах и свободен достъп да се виждам с близките си ежедневно.

При мен всички бяхме с маски, по принцип защото е секцио, но и тук в отделението пак носят маски и не пускат никой.