'Искам бебе' ни събра, но и бременни вървим пак ръка за ръка. /тема 30/

Ех, че сте ми зачекнали любимите теми... Да ви нагушкам всички с корени и бебоци.
Колики:
Не знам за майките, които разправят как нещо е помогнало. Явно са имали деца. Моето беше звяр от центъра на адааа👹😈. И не хора, не се шегувам. Коликите започнаха още в родилното, макар че всички ме убеждава ха, че не може. Оооо може, може. Няма да забравя как в АГ-то от съседна стая чувах едно детенце, което се дереше все едно го колят и топят в оцет. Чувах майката как плаче, душата, в коридора я изкараха лекарите да я успокояват, тя повтаряш, че пак и се случва. Явно второ детенце и се радва, че моето не е такова, ама явно ме чу. Три дяволски месеца. Какво ли не пробвах, носене, масаж, шум, топла възглавничка (имаше малко подобрение от нея) и нищо. Отворете ли очи, отваряш уста и рев, та рев. Губеше въздух, давеше се, посиняване... Страх ме беше да излезна с  нея сама. Тя не спираше. Просто огромна доза търпение. Кърменето беше с плътно увива е, за да не прилича на спаринг среща, защото тя иска да яде, но като я боли се гърчи, изтърва и рев... Та търпение. Съвет:не изкупувайте аптеката. Полза няма. Вижте какво вас ви успокоява и това вземете. Топлата възглавничка е нещо полезно, чая от копър също(колкото и да е лошо съм слагала по някое кристал че захар, защото иначе е горчив)


Меги, страховете ти са нормални ако някой снима филм за първите 1-2 месеца с бебе вкъщи ще си е една трагикомедия. Навсякъде слушах как задействат някакви механизми и всичко ти идва ей така с висше.... Да бе да. Аз си мислех, че съм се бъгнала нещо. Нищо не ми идваше, Ама нищо бе. Страх, че не правя нещо като хората. Толкова бях слушалка, чела за кърменето и викам готова съм,... Хич не бях. Това се гънеше като сварен макарони, не искаше да захапе... Цирк. И тя се роди в едно по-хладно време,което предполага ше два ката дрехи. Имаше период в който се скъсвше да реве като я обличам (сега пак, ама е от цигания). Имало е баща и да и сложи памперса и като я вдигне да падне. Тогава се ядосва на ум, сега ми иде да се смея. Все се чудих как е възможно да съществува толкова газорък човек, ама може би и аз съм изглеждала толкова нескопосано. Учиш се. Колкото време ти трябва, не бързай. Отначало няма къде да идат. Към 6 месец се превръща като борба с октопод, но отначало няма проблем. Важно е да си спокойна... Или поне се опитай
Има и още нещо. Тези мисли, които те спохождат следва и нещо друго, по-страшно, което аз не вярвах, че ще ми се случи - следродилна депресия. Винаги съм се смятала за много силен човек, но и мен ме застигна. Имам позната психолог и много ми помогна да си говоря с нея. Имахме наистина трудни моменти. Така, че ми е познато до болка. Ако искаш да поговориш с някой на линия съм винаги. Мога да ти оставя и телефона ми на лично, когато имаш нужда да звъннеш. Олеква като си кажеш болката, особено на човек, който познава това през което минаваш.
Надявам се скоро да си я вземете вкъщи🏠🚗🏥 и ще видиш как всичко ще си дойде на място. Ще има страх, смях, нелепи ситуации, ще ти се притиска да убиеш някои хора, ама след 4 месеца се оправят нещата хахаха

МЪЖЕТЕ другата ми любима тема. Тези големи съкровища, които се чудиш къде да ги заровиш по-напред. Не знам дали жената преминава през хормонален дисбаланс, ама това, което им се случва в главите може да съперничи на Чернобил и Хирошима 🌋☢️☢️☢️.
Не се надявайте на адекватни емоции, защото май и те не знаят как да рейгират. Аз бях доста объркана как точно се чувства нашия тати отначало, че и сега пак от време на време. Отначало като се роди малката все едно му казах сметката за тока по телефона. Малко така го почувствах. По негови думи не искал да видя какъв ревльо е. В болницата си ни взе, беше ок, особено като я видя на живо за първи път. Оставихме я в кошарата и той си порева малко. В следващите месеци беше като жена в цикъл. И аз не бях наясно какво точно има в главата. Явно се опитва да му дойде идеята, че е татко. Общо взето приливи и отливи, докъто не по свикна. Разберете ги, че и на тях не им е лесно. Ние ги носим, чувстваме ги постоянно, търпим позитивни и негативи, доколкото при тях е по - различно. Силно успокоителни и спокойни нерви. Ще минават какви ли не неща през главите ви, докъто не разберете, че не са от много силния пол


П. С. Видях ти последния пост борнче. Ако си търсиш някой за залагане на бомба 💣.... Има всякакви хора. Аз получих усложнения и пореден ден ми казват, че няма да ме изпишат без обяснения и мъжа и майка ми идват да питат какво се случва и главната ги е на смела, че искат информация, която и тя не може да им даде, че може и да чукна, може и да се оправя. Не, че не е така, ама пък така ли трябва да се каже. Хора имаш насреща. Още повече работиш с нов живот. Нормално е родителите да искат да си го приберат детенцето. Бъди човек поне. Стискай зъби. Още малко остана и ще си я приберете и всичко това ще е лош сън

Само едно нещо ми идва наум да кажа:
изрод.
Борн, подкрепям те напълно. Търси си правата. На такива "специалисти" не трябва да им се разминава.
Ако бях на твое място даже и през уикенда бих звъннала. Моето, в случая, твоето новородено дете е там и имаш право да знаеш как е, особено след подобно изказване, което като червей ровичка в мозъка.
Аз ако съм ще я разпердушиня. Всеки си има проблеми, но на работното място, особено лекарите, трябва да си сдържат настроенията.
Спри да плачеш и насочи негативната енергия към план за действие.
Сигурна съм, че детенцето е добре, но е много важно и твоето спокойствие.

Меги, не се разстройвай душицо ❤️
Аз не мога да разбера какво удоволствие им носи да говорят така на майките. Особено след всичкия този стрес, през който си преминала. Не се тревожи, щом малката е добре, няма нищо друго по-важно.
Аз не знам дали съм го казвала, но като се събудих от секциото, дойде неонатоложката, която започна разговорът с двете ви деца са увредени. Направо ме беше извадила от релси. Разбира се оказа се, че го е казала, защото им се помагаше в дишането и бяха в ковьоз. Аз не съм и очаквала друго от родени в 31г.с., ама определено не е това начинът да ми го каже. Може да е гений в отглеждането на недоносени, ама отношението й е нулево...

Ненормални хора с изключително ниска култура. Това е недопустимо отношение, направо ми се гади чак. Да я съдиш ще е и е малко. Тея бездушни души теябва да се научат на отношение най- после бе. Иначе са с претенции да не ги бият и да получават големи заплати. Грам не съм толерантна към такива. Ходила съм по лекари много и тук и във Франция и Турция. Особено във Франция ако някой лекар подходи по тоЗи начин ще има сериозни последствия.
Така ли се говори на една майка... че и обади се в понеделник, а до тогава какво- да превъртиш от напрежение, не защото не е добре детето, а защото някой не е бил на кеф???
Това е недопустимо, записвай си разговорите за напред, дано няма такива де.

Ох Меги, съжалявам, че ти се налага да се сблъскваш с такива уроди. Честно хора не съм чула за ЕДИН неонатолог с човешко отношение. Лично и аз в Тина Киркова се сблъсках с една киселячка. Разкази бол. Някои търсят оправдание с отговорността и стресът на работата им, но за мене е непонятно.
Пиши жалба, да. И после я зачеркни в спомените си.

Оле, момичета като ви слушам - ам то всяка е с такъв негативен опит!!! Ама какво е това?!
ММ като отиде за сведения за малката и началник отделение му викала -"ем детето е хипотрофично,...". Те вкупом всички щастливи да чуят 2 изречения за детенце и тая така ги ухапала. Всичко бяха супер ядосани! Е, какво няма!
Това са хората, които трябва да ни успокояват, да ни вдъхват надежда. Между другото мен АГ ме успокои много повече и ми каза изобщо да не се тревожа, че детето е добре. Ама нейна работа ли е това....

О, и аз съм била "за в кофата" според една санитарка. От мен човек нямало да стане. Чак пък толкова да си претръпнал към болката и чувствата на хората...

Борнче,прегръдки.Всичко ще е наред и в понеделник с бебка ще си бъдете вкъщи.
Отлично знам през какво минаваш.Когато се роди Станислав и аз минах през малък ад.Всеки ден идваха и казваха за бебетата на жените в стаята с мен,а за моето само клатеха глави и викаха"Не е добре"(той се роди с асфикция,после го хвана много силна жълтеница,а в последствие на епикризата му пишеше,че е имал и някаква друга инфекция). Здраво,доносено бебе го държаха в болницата 13 дни,половината от които в кувиоз,а на мен всеки ден все едно и също.Поне можех да го виждам и гушкам,т.к.родих в Майчин дом и по лична карта се водех в Плевен,та и мен задържаха докато се оправи.Всичко ще мине:hugs:

Борнче махни ги тия овце там. Важното е че взимаш принцесата и ги забравяш след това! Ще се справиш...я си помисли...жени...хиляди години раждали....все сме оцелели. Ще се справиш!

За възглавниците...миналия път не можех без моята любима възглавничка. Носех я навсякъде и като пътувах. Сега още не мога да повярвам какво се случва и се подкрепям с декоративни, a тя стои под дивана, но скоро ще трябва да я извадя вече. Иначе съм много доволна от нея.

Момичета, като ви слушам ми става лошо направо! Как може такова отношение, тия хора нормални ли са?! В най-деликатния момент от живота ти да говорят така, думи нямам!!!

Борнче, много стискам палци да си я вземеш в понеделник, наистина. Един път приберете ли си се вкъщи, всичко ще си дойде на мястото. А относно страховете, нормални са според мен. Аз през живота си като ми покажеха малко бебе и винаги казвах, че ме е страх да го гушна, защото ми изглежда много малко и крехко. Това говоря бебета по 4-5 кг вече. Сега с моето, което е 2 кг, сякаш идва естествено. Не се страхувам изобщо. И все пак - не искам никак да звуча гадно, ама в България имаме какво да учим! Тук в Швейцария, малката не е отделяна от мен нито за миг! От момента, в който се роди, до сега, 3ти ден, през цялото време си е при мен. Няма вечер, няма следобед. Има акушерка на един клик разстояние, но аз следя храненията и, аз сменям памперси, обличам я и я успокоявам като плаче. В началото всичко ми показаха и после само стояха и ме гледаха докато аз го правя. И така човек, свиква - от ден първи. Но ще видиш, като си е твоето детенце... ще свикнеш много много бързо.

Тикълс, за мъжете, тресат ги хормоните и стреса яко! Мисля, че всички минават през подобни периоди в един или друг момент. Тоя нищо не значи. Сигурна съм, че ще е страхотен татко, но наистина в момента се е затворил в черупката си като рапан, за да се предпази от недай боже някаква болка... хората реагираме различно в подобни ситуации. Дай му малко време и ще се стегне, убедена съм.

Lifi, в интерес на истината и тук доста започнаха да оставят бебетата от самото начало при майката, включително нощем, ако тя иска. Но със сигурност сме доста далеч от нормалното. Особено в самите обяснения и подкрепа - обличане, къпане, кърмене. Е, да те откажат от ентусиазма с кърмено са първи!
Борн, искрено съжалявам за "случката"! Мисли за бебето, само то е важно! 🤗

Меги, мисли си, че скоро няма да се налага да общуваш с тази жена, а бебка ще е при теб. И всичко хубаво тепърва предстои. Ще се справяш повече от чудесно, защото ти ще си нейната майка и целия ѝ свят. ❤️
Когато родих Никола бях най-щастливата жена на света. Още преди да вляза в операционната бях ухилена, като зелка. Плаках така силно с глас, след като ми го показаха в операципнната, както никога през живота ми. Абе един уникален и щастлив ден, докато неонатоложката не влезе, няколко часа по-късно в стаята. Влиза жената и пита бебе номер 118 на коя от двете е, аз казвам, че е моето. При което тя ми каза, че бебето не е добре, не може да диша, имало проблем, шели да пуснат изследвания. Аз в пълен шок. Едва успях да попитам от буцата в гърлото си какво значи това и дали ще се оправи, а тя само вдигна рамене и излезе от стаята. От обяд, до вечерта аз не спирах да плача, нямах никакви новини, влизаха само разни хора, питаха ме какво става, аз не можех дума да обеля и да обясня от рев. Представих си от думите ѝ, че може и най-лошото да последва. Споделих с мъжа ми и деня ни стана черен и на двамата. Привечер мина моята АГ, която ми направи операцията, едва успя да ме успокои до толкова, че да ѝ кажа защо плача. Излетя като фурия от стаята, когато чу че бебето не е добре. Минути по-късно влезе и ми обясни, че нищо му няма, просто е имал лек проблем с адаптацията, сложили са го по-рано през деня да диша под палатка, но вече си диша самичък. Е кажете ми, на това как му се вика и тази жена не можа ли да ми обясни това, а трябваше да ми вчерни този прекрасен ден?! До ден днешен изпитвам гняв, като си спомня и не мога да се успокоя. Това е жестокост! 😕
Едит: след като ми вдигна рамене, забравих да спомена, че ми го донесе за няколко секунди в стаята и викаше ето чуваш ли, не може да диша, а то милото наистина се мъчеше и само едва църкаше, като мишле. Почувствах се най-безсилния човек на земята! Ужасна жена, наистина ужасна!

Мамка му и гадове!
Не ми беше минавало през ума дори и бегло, че може да има такива садисти работещи с новородени. Направо ми разбихте на пух и прах представите за този вид лекари.

Борнче , ужасно отношение и то от неонатолог ... добре , че са лекарите , за да ни лекуват , но има такива , направо без сърца ... Само да си вземете малката шушулка и всичко ще е различно и чудесно ❤

Йоанка , направо е ужасно това , което си преживяла ... 😑 важното е , че всичко е наред все пак 💙

И аз съм потресена от лекарското отношение ... когато лежах в съдова , бременна в 12 седмица , при мен дойде един лекар , който ми каза , че съм критична , защото хем съм с тромб , хем съм бременна и възпалението може да тръгне към матката и ще стане още по-зле ... наговори ми още неща , които даже не искам да си спомням 😑

Направо не се побирам в кожата си, като ви чета. Е на може да се толелира такова поведение от медицински персонал, работещ с родилки и деца, а и изобщо с каквито и да е пациенти. Меги, вземи си детето и подай жалба, дори нищо да не последва, да си с чиста съвест пред себе си. Не ми го побира ума що за нещастни хора са това. в

Аз също имам случка, но моята не е чак толкова фрапантна, не е грубо отношение, но ми докара невъобразим стрес. Първото ми раждане беше в Токуда преди почти 13 години, тогава почти нямаше частни болници, лукс, отношение, внимание. Там, и тогава и сега, има пакет за бебето, тогава май не беше и задължителен. Та изследват бебетата много по-задълбочено, правят им трансфонтанелна ехография, проверяват слуха, зрението и куп неща. Та точно като ни изписваха ми казва една дама, че са открили киста в главичката и, каза не е страшно, елате след месец да видим дали расте. На мен ми прозвуча като смъртна присъда, всичко ми се сви, ревеше ми се на изписването и бях адски притеснена. Вече на контролния ми обясниха, че това е нещо, което много хора си го имат, но не знаят и не представлява проблем и т.н., но бая кошмар изживях.

За бебчетата и в частна и държавна болница са си били 2-3 часа след ражднето плътно при мен до изписването. Носеха им АМ ако аз преценя да им давам и общо взето това беше. Много съм чувствителна и аз ако ми вземе някой детето. При все че са големи вече и още от яслата не са при мен денонощно и ги поверявам на някой, не съм го изпитвала чак толкова силно това чувство, само понякога нещо ме присвива ей така от нищото. Обаче като ми взеха малкия към операционната като му оперираха очите, няма такъв страх и паника. Просто в болниците буквално живота на детето ти е в ръцете на тези хора и най-малкото очакваш човешко отношение. Дано напреднем в тази насока като нация.