'Искам бебе' ни събра, но и бременни вървим пак ръка за ръка. /тема 30/

Момичета ... за съжаление наистина не съм чувала за НОРМАЛНИ неонатолози... и аз имам кофти случка с тях..

Когато родих Матей, той веднага изплака , чух го и ги видях - моето прекрасно, розово бебе. Взеха ми го, оправиха го и ми го върнаха да го погушкам докато лежа на магарето. През цялото време всички повтаряха какво страхотно бебе, здрав , голям, доносен - перфектен! Преместиха ме в стая и след известно време идва неонатоложката - отвратителна жена... която ми казв: Такаааа, вие знаете , предполагам, че детето е с проблем?
Аз: МОЛЯ?
Тя: Еми ДА, той не е изплакал като се е родил, не е можел да диша, сложили са го под кислородна палатка.
Аз: МОЛЯ? 😳
Тя: Ама госпожо, никой ли не ви е казал до сега?????
Аз.. родила преди няколко часа - не знам на кой свят се намирам, едва събрах сили да кажа: Не е вярно, всичко му е наред, аз го видях и ми казаха още там, че всичко е наред с бебето.
Тя: А , не, майче, нещо си се объркАла... слагаме го на антибиотик бебето.

Оттам насетне настъпи моят Ад под земята. 8 дни в болницата, бебето ми в абокати, на антибиотици, НИКОЙ не ми казваше какво му е. Само моят АГ ходеше да проси едва ли не информация за състоянието на бебето. С недомлъвки неонатолозите ми обясняваха, че има инфекция ма какво-що - нищо повече!
Опитаха се да ме обвинят, че защото е раждан нормално, е поел бактерия от мен. Нещо, което моят АГ пред тях оспори, защото 2 седмици по-рано, в 38-ма седмица ми беше вземана МБ и всичко беше чисто.
За съжаление онзи ужасен период съвпадна с коронавируса (Матей се роди на 10, на 13.03 обявиха извънредното положение), нямаше свиждания, мъжа ми не можеше да ни види , аз по цял ден ревях. 8 дни си изплаках очите, такава зверска следродилна депресия ме връхлетя и си я изкарах там, в шибаната болница, затворена в стая 10кв м с новородено бебе цялото набодено и без грам човешко отношение от неонатолозите.
Една вечер мина д-р Стратиева (при нея си бях правила феталните) и й разказах защо седим още и защо не ни изписват и как аз съм виновна, че раждах нормално и сега бебето ми е с инфекция. Тя само ме погледна женат и каза: “За нищо не си виновна, това им е практика на неонатолозите да говорят така...”
Ей, Богу, после с епикризите на Матей съм ходила при трим различни педиатри и тримата са ми казвали, че това , което пише, че е “инфекция” по-скоро не е било такова, можело е да ни изпишат и да се лекува бебето с капки в нас. Обаче не - те решиха да източат здравната каса като ми вгорчат първите дни с Матей...
Тия 8 дни никога няма да ги забравя и само аз си знам какво преживяхме там.
Накрая за капак му забравиха една супер силно стегната лепенка на ръката, която беше лилаво-синя станала... добре че отидох да питам точно преди да ни изпишат защо ръката му е в такъв цвят. Отговора: А, забравили сме да махнем лепенката 🙄
Боже, още ме напушва на агресия, няма да ги забравя тия моменти...


Та, така - не сте сами... 💙

Направо съм в потрес от историята на Сънче, на Йоана и другите. И знам как тези дни са цяла вечност и се чувстваш толкова безпомощно. Тези хора наистина ти вгорчават живота и остава едно такова чувство, което няма как да забравиш. Даже се помни повече от хубавите неща. А ако трябва да съм честна, по болниците съм срещала повече внимателни и любезни хора, отколкото подобни екземпляри. Помня например как се смях прясно зашита отдолу като ни донесоха бебетата и жената, която ги доведе пита, но с много приятен закачлив тон "Този таралеж ще си го познае ли някой?". Беше моята дъщеря, която се роди с много коса

Тикълс,  аз иначе за останалия персонал нищо лошо не мога да кажа. Винаги всички са били прекрасни! Лежала съм в тая болница за извънматочна, тогава ме оперира лекаря, който по-късно изроди Матей - отношението тогава в отделението беше перфектно! Бременна лежах там - пак всичко беше точно. По време на раждането - такова внимание получих от всички - супер мили! После следродилните грижи - пак! Ама тия неонатолози.. 🤢

Борнче, не си го слагай на сърце, още малко се взимаш малката и сте вкъщи.

При мен неонатолозите бяха много точни (с малки изключения на един, който искаше да ме изпише само с едната бебка, тогава АГ каза че никъде няма да ходя щом не искам), при все че пиранките бяха 10 дни в кувьози и после още 15 чакахме малката да направи кила, за да се приберем вкъщи. Носех стерилна кърма докато бяха в кувьози (занесох си стерилизатор). В момента в който почнаха да ми ги дават не съм ги върнала и една нощ в неонатологията, спяха си при мен и денем, и нощем, връщах ги само за визитация и къпане, по около 3-4ч на денонощието. Не са ми давали кой знае какви обяснения и инструкции (има доста мегдан за подобряване на комуникацията), но се справихме някак.

И мен в началото ме беше страх как ще ги хвана и преобуя (гушках ги заедно с завивката като постелка, да не ги счупя, малката беше 1800), постепенно страхът от смяна на памперс се замени от притеснението да не седят мокри и насрани. Пък и гледах да действам бързо, че ако се замотам ще ревнат и двете едновременно.

ММ в началото докато идваше в болницата нямаше особено отношение, но след като се прибрахме се промени коренно, прави всичко наравно с мен, (малко е по-тромав с кокалестите си ръце), а толкова нежен никога не е бил.

Така че имайте търпение, всичко ще си дойде на мястото.

За съжаление много често хората не си мерят приказките. Меги, не си го слагай на сърце това изказване. Звънни си пак спокойно през уикенда, за да си знаеш какво да носиш в понеделник, когато ще си я вземете принцеса Анастасия

На персонала в болниците е ясно, че не им е лесно, но това не ги оправдава. При моето раждане бях свидетел на страшни караници към момичето, с което бях в една стая. Ама тя милата беше наистина шемет. Имах чувството, че явно не може да изразява това, което мисли. Между другото нейното бебе беше 2.200 момиченце, което ревеше постоянноо. Дори когато не ревеше, на мен ми се беше набил нейният рев и го чувах в главата си Малкият изобщо не я отразяваше. Майка й не можеше да й смени памперса дори. Беше й сложила памперса и закопчала отзад, вдига детето и памперса се смъква  Гледа в устата на бебето, че има нещо бяло и вика: "Сигурно зъбките я мъчат", а то нали имат млечица. Ох, като го пиша и се сещам и се смея. за изписването аз й облякох детето, защото познайте колко време слагаше едно боди с къс ръкав, а долу семейството й я чакаше от 100 часа. Иии беше забравила да говори със служителката за Акта за раждане и да вземе бащински за мъжа си И си тръгна с една фрапантна рокля (която специално майка й донесе изгладена за изписването), нагласена, натъкмена, но беше забравила да си извади обувките от чантата с багажа, който отрано беше занесла долу на мъжа й. И си тръгна с тази феерична рокля и едни червени неугледни джапанки за баня. (Момичета, пиша го, хиля се и мъжа ми пита какво ми е. надявам се да съм разсмяла и вас)  А как хъркаше тая жена, малката реве, та се къса, майка й хърка... Цирк!

Тъкълс, за възглавница за бременни съм ЗА. Аз си взех още във втори месец от Озон и не я оставих до края. В последния месец вече се задушавах от увеличената ми щитовидна жлеза и възли и се задушавах, та си слагах още една възглавница да ми  епо-високо.
За мъжете какво да кажа. То не само те, и ние си имаме моментите и настроенията. Моят мъж гледа да помага, но някой път не се сеща какво да направи. Например когато малкият реве за биба, а той реши да го вземе от количката и да го гушне...Памперс досега още не е сменял

Бибонс, честити 2 чертички! Лека бремеменност и до финал!

П.С. Ние също сме със слинг Кабу от Сгушени с халки като на Йо. Плътен е, защото ни трябва за студените месеци. Става от новородено до 14 кг май. Ето този е нашият:

Борнче, как си?
Тикълс, при теб закрепиха ли се нещата?
Да не изреждам подред, момичета. Драснете по един ред.
Диди, по думите ти разбирам, че си още в София. Дано скоро се приберете.
Няма да питам как се чувства таткото, който още не си е виждал дечицата (ох, ако правилно съм запомнила).

Аз днес бях на тонове. Всичко е наред. Ако няма изненада по-рано, секциото ще е след 12 дни.
Вълнувам се и все още грам не се притеснявам

Ейнджъл, в София съм, да, откарах си близо 3 месеца тук. Ама лошото е, че май и ми харесва. Ако родителите ми не бяха във Варна, може би щях да натисна мъжът ми да се пренесем тук. Иначе да, не ги е виждал още. То всъщност почти никой не ги е виждал.
Ох с нетърпение чакам твоя младеж, както чакахме тестът ти преди месеци! 💙

Скоро, Диди. Много скоро.
Само да ми мине хремата и му давам зелена светлина. До тогава да стои на топло

Борнче, сигурна съм ще си я вземеш в понеделник принцесата. Един път да сте  вкъщи и ше се учите една друга как стават нещата - това си е магията между всяко бебе и неговата майка. Страховете са ти нормални, поне и аз ги имам и си задавам същите въпроси. Онзи ден ми бе тежък, прецакаха ме и с едни пари и половин ден ревах че с нищо не се справям- как ще гледам бебе... А относно страховете, нормални са според мен, но проба-грешка и така- все пак човешко е да се греши докато намериш правилното за теб нещо- все пак за едни работи едно, за други друго, толкова сме различни - та така и бебочетата.... Но сигурна съм че всяка ще бъде най-прекрасната майка за нейното бебе - просто няма начин - всички бебета тук са така желани, чакани и обичани още  отпреди зачатието...
За неонатоложката- пълнс идиотка- направо ми пиши коя е и аз да се оплача от нев - кипна ми направо! Сигурна съм че го е казала е така и нищо ѝ няма на малката... Но това не я оправдава...
Както и другите подобни споделени истории...
За мъжете- tickles знам че е неприятно да не получиш желаното внимание, но както и другите момичета са казали- мъжете са си такива... И аз като лежах в болница ММ ми пишеше от дъжд на вятър на 2 дена сигурно... А като 1я ден поисках да ми донесе нещо за ядене каза че имал много работа и да съм помолела майка ми... За последните дни мъжът на една приятелка дойде да ми носи плодове и желирани бонбони ... Ама сега виждам че почва да осъзнава нещата че идва бебе.. Макар всичко да му е далечно - като чуя "има  много време- цели 2 месеца" и ми става лошо, а аз искам да се отмятат някои неща по списъка... Та така..сега се е отдал на грижи за другите 2 деца и съм сигурна че се моли с теб и малката точка всичко да е наред...
За бебеносенето- мноого ми се иска и аз да бебенося и аз съм в търсене на нещо удобно което да ползвам за 1те месеци - радвам се че спомнахте Caboo - то че то ми е грабнало вниманието че е хибрид и мааалко по-лесно ми се струва 'оврързването' пък и се намира втора ръка... За ринг слинг - на едно рамо не знам дали ще ми е удобно.. Еластичен мн сложно ми се струва... Emeibaby малко скъпо идва, а втора ръка не съм срещала...  За caboo и като цяло за бебеносенето препоръчително ли е да се изчакат 30 дни?
 За всички мнлго обич - чакаме новини от прегледите и стискаме палци

Марианка, кротувам си аз. Просто не мога да продължавам през два дни да ходя по доктори и си чакам следващия преглед. Много ме е страх и се надявам всичко да е наред с фъстъчето. Проследих си каледнарчето и буквално за този един месец през три-четири дни съм с кървене/зацапване без видима причина, а доста очи ме видяха. Голям стрес
При теб направо е започнало обратното броене! Колко вълнуващо!

Диди, хайде да те правим софиянка! Като чета вие през какво минавате и как сте отделени от бебета и татковци, направо ме е срам да се оплаквам. Възхищавам ви се и съм сигурна, че след тези изпитания ви чака много много щастие вкъщи заедно!

Пък аз хванах ММ (не беше много очарован) да гледаме заедно едно американско риалити, което проследява историите на няколко двойки от забременяване, бременност и раждане, и малко му се отвори мирогледа. Има и тежки истории и си поплаквам, но къде ли няма

Борнче, още малко! Съвсем скоро ще се гушкате и всичко ще бъде зад вас

Когато се роди щерката, почти не изплака и дори не я видях, веднага я отнесоха и съответно я транспортираха по спешност в педиатрията. 10 дена лежа там, не можех да я виждам, после ми казаха, че имала шум в сърцето. Абе... Ужасно просто... Беше ме страх да я докосна в началото. А сега е 4 годишна госпожица, дето тропа с крак та всичко минава, хубавото тепърва предстои ❤️

Момичета честит ден на Будителите! И честит Ноември. Пожелавам си много здрави бебета да се родят този месец в нашата тема, и много вече родени да се приберат в къщи!
Поздрав със снимка на есенна Витоша, жалко, че цветовете не са като на живо!

Честит празник , дами ! Присъединявам се към пожеланията на Иви ... по-важно от това , няма ❤💙
Аз съм болна , дано не е корона , но не съм много ок . За сега няма да се оплаквам , но нямам търпение да минава 😌

Лилак , какво стана с твоята чертичка ?

Здравейте, момичета. Копирам си поста от групата на ноемврийките и тук. Съжалявам, нямам време нито да пиша, нито да чета назад в темата... Впоследствие ще наваксвам, само да се успокоя.

Искам няколко неща да споделя като впечатления от първата ни седмица вкъщи с бебчо, както и мои грешки, които ако мога да спестя на вякоя от вас да не допуска. Написаното приемете просто като съвет, за всичко търсете и се консултирайте с адекватни, подчертавам адекватни специалисти - педиатри. Слушайте вътрешния си глас и майчинско чувство , особено първескините, и не робувайте на предразсъдъц!

Бебето ми се роди здраво и с много добри мерки - 3500 , изписаха ни 3200 - 6 % спад в теглото, което е ок. Бях много надъхана да кърмя и изгледала лекции с известните всички нам имена, няма да ги споменавам. Да, обаче , на практика нещата са различни. Като няма, няма. При секцио нещата се забавят, аз чак към днешна дата, 12 дни след раждането успявам да издцедя 100 мл. от двете гърди , като цедя три пъти на денонощие макс. В началото бяха капки, а аз заблудената разчитах, че това му стига. Може би нещо не съм направила както трябва, може би не съм се стискала достатъчно в реанимация, може би цедя рядко, но както и да е - фактите са факти - кърмата ми не е достатъчно. Също така , едно секцио,  колкото и да е щадящо, еми операция си е, не си човек поне няколко дни, в смисъл нямаш още нормален инстинкт за бебето и си има болка и т.н. В реанимация вярвайте ми не ви е до стимулиране на гърдите .... Просто цеденето и насилването на гърдите не винаги е възможно от ден 1-2-3- /предполагам важи и за тежко естествено раждане/, , а и за първо дете нищо не знаеш и като цяло си объркан. Стискаш, стискаш, то няма достатъчно, а бебето през това време расте, и нуждите му се увеличават! То няма време да чака да се увеличи лактацията и да пием фрешове.

За фанатиците-консултанти по кърмене мога да кажа едно - много внимавайте кого слушате! Повечето пидиатри също натискат за кърмене на всяка цена. САмо че моето бебе, от изписването досега е качило едва 30 гр. и личицето му отслабва видимо. Това заради опитите ми да го държа на гърда , то си цица, има си мерак , все едно е биберон, и аз си мисля, че яде. Обаче купих везна и се оказва, че не е излизало нищо. Аз и от самото начало давах и АМ, но гледах да го държа гладен, и на гърда, че да има желание да суче.

Другият опасен мит, върлуващ из нета , подкрепян и от някои педиатри - спящо бебе не се буди. Еми, извинявайте, ама моето бебе може и по 5 часа да спи и да си линее, а аз нали да не го будя, и то да не яде. И като ревне вече са минали 4 часа и половина примерно и е озверял от глад. И ако го оставя на поискване, яде максимум 5 пъти на ден по ок. 50 мл., което се оказва недостатъчно за бебе на 12 дни.

Както и да е, свързах се с една съседка педиатър от родния ми град и тя ми са накара, че бебето ми е недохранено!! Аз от 2-3 дни по интуиция го усещам, че линее и жълтее /за бебета, каращи жълтеница, а те не са малко, гладуването е противопоказно/. Та вече се будим и се храним на 3 часа - с кърма колкото събера и АМ, като постепенно увеличавам количеството, по схема, която направихме индивидуално за моето дете.

Съжалявам, ако постът ми звучи хаотично. Няма да имам време да пиша, ако някой нещо иска да ме пита, пишете ми на лични ... Просто ми е тъпо, че в желанието си да направя най-доброто, се подведох по интернет гурута.

И за козметиката исках да кажа - хвърлих бочкото и чико и купих мустела. Разликата е огромна и се ползва много по малко, смятам, че е нужно качествена козметика за нежната бебешка кожа.

Успех мацки!

MrsAlways, радвам се, че при всички трудности, вече си по-спокойна и правиш нещата така, както ги чувстваш!
Разбира се, кърменето не трябва да бъде на всяка цена! Всяка майка преценява ситуацията и според нейна преценка и инстинкт се случват нещата.
Сега, аз като върл привърженик на кърменето , ще кажа, че някъде по пътеката нещо се е объркало. Няма да правя анализ и да изпадам в подробности. Не винаги в началото кърменето е лесно! Ти свърза ли се с консултант. Идва ли вкъщи? Може бебо да не е захапвал правилно и за това да не се е хранил качествено. Лично аз педиатър, подкрепящ кърменето не съм срещала, честно! И да, бебето се буди когато спи прекалено - то жълтеницата ги успива допълнително, малки са, уморяват се ...
Три изцеждания на 24 часа са малко, при положение, че кърмата не стига. А пък нощем е задължително. Тогава лактацията е най-силна. Бебето расте, нуждите му се увеличават, но и силата на сучене, както и кърмата. Спирам до тук. Само ще кажа, че напред във времето, когато се успокоиш, намерите общ ритъм може да опиташ, постепенно да го оставиш само на кърма. Възможно е! Пак казвам, не на всяка цена! Всички бебета ще пораснат - и тези на кърма и тези на АМ! Успех!
За козметиката съм съгласна. Аз ползвах Себамед и бях много доволна!