На кратко ще ви разкажа, моята история майка ми и баща ми се разделиха когато бях на 12, от тогава тя се грижи за нас(мен и по малкия ми брат) и имахме тежък живот. Никога не съм се разбирала с нея , имало е и моменти в които сме се разбирали.
Тя винаги ми натякваше , че заради нас страда и е нещастна и винаги се прави на жертва.
На 18 се омъжих и вече имам 2 деца, мъжа ми е много добър човек и винаги мълчи за всичко, стига всичко да е наред и да няма проблеми.
Майка ми прави неща които, не съм искала от нея и после казва, че всичко е заради нас.
Проблема е там, че от 3 години насам тя постоянно идва у нас и живее при нас , под претекст ,че идва да работи намира си работи и не остава за повече от месец на работа. Опитвах всякак да й покажа, че не е желана у дома и че, вече е време да ме остави да живея, своя живот ( винаги се е опитвала да контролира и да се меси в живота ми ) .
Но не иска да си тръгне и не защото, не разбира а защото така иска,тя знае и разбира много добре и за това винаги се прави на болна , много е вулгарна непрекъснато хули всеки трудно е да я издържа човек , много е мързелива и непрекъснато е в леглото сякаш е болна на легло. Пред хората винаги говори , че ни помага че не може без нас ,както и ние без нея ( което изобщо не е вярно аз я издържам напълно, само цигари не й купувам, когато я няма не й звъня, тя звъни за чуе децата ) .
Пред хората и навсякъде се прави на жертва , прави се че е болна постоянно ходи на лекар приема и купува лекарства които не пие , казва че й е зле от тях .
Единственото което не съм опитвала, това е да я изгоня директно, защото съм желовит човек и ме е срам, защото все пак ми е майка а смятам че това е крайно неуместно и доста грубо и си мисля трябва ли да се стига до там?!
Всякакъв разговор с нея води до кавги и искарва всички около себе си виновни .
Живее в свои измислен свят ( може би тук трябва и психолог , но тя е добре )
Вече не издържам моля ви за съвет приемам всеки съвет и всяка критика.