
Тъй, да се редактирам, че имам и време, и лаптоп, да не кълва от телефона.
Първо, искам наистина от сърце да ви благодаря за съпричастността и разбирането. В което не съм се и съмнявала, знам, че всички, които пишеМ тук, включително и тези, които четат, колкото и да СМЕ малко, сме добри и състрадателни хора, готови да помагат и да разбират човека отсреща. Та нали затова направих темата, да сме тук, да си пишем по-свободно и да си лафим не само за предавания и сериали понякога.
Благодаря ви за това, че сте тук, че ви има, че сте готови да помогнете не само на теория, но и на практика.

Но аз не написах това снощи, за да търся съчувствие или помощ.
Просто много ми стана мъчно като ви чета как се дърляте за някакви абсолютни глупости, които са толкова несъществени на фона на всичката гадна реалност, която ни заобикаля към момента.
И трябваше някак да ви "озаптя".
Не ми се сърдете, ама не искам да става като миналата година в онази, последната тема, всички помним какво се случи и какви нападки имаше не само към Юлиян, а и към тези, които го защитавахме. Понеже го изпитах, затова сега говоря, от опит, неведнъж съм го казвала - токова енергия, колкото изхабих тогава, толкова ядове и нерви за един непознат човек и една несправедливост за мен, а и за вас, която осъзнавах, че няма как да поправя, досега не съм хабила май за загубена кауза. В смисъл, за кауза, в която нищо не мога да променя.
Нормално е всеки да има различен любимец някъде в ТВ формат, да вижда нещата по начин, пречупен през собствени възприятия, да се ядосва за подуцентски трикове и манипулации, които скапват цялата идея на предаване/формат/сериал.
Ама нека не пренасяме това в реалните си отношения с хората, с тези, които харесваме и с които сме от една порода.
Защото утре ИВ, "Ферма", "Маскиран певец", "Братя" ще свършат.
Тупарев, опосумите и останалите продуценти ще са напълнили "гушите", участниците във форматите ще си правят купоните, но ние пак ще сме тук.
Много се надявам да сме тук.
Защото това ни свързва - любовта към ТВ формати, коментарите им, смешките и сериозните ситуации в тях.
И не само това.
Свързва ни и онова, което усетих и прочетох снощи - съпричастността и помощта, която могат да ти окажат непознати /и не съвсем/ хора, ръката, която могат да ти подадат и да ти съдействат при нужда.
Повярвайте, в труден момент това е много, наистина много.
И второ....то май няма второ.
Всичко е първо.
Наистина ви обичам и ви чувствам близки, всеки един от вас, дори и да не сме на едно мнение, и се надявам да продължим да си пишем и да няма обидени, засегнати, нацупени и сърдити хора.
И без това не сме много, но раздумката върви.
Нека така да си остане!
И нещо старо, ама "златно".









Covid-19 лично мен и мъжът ми не ни притеснява, нищо, че на ММ половината подчинени са под карантина и има няколко положителни, а аз до 6 ноември бах на работа.