За неразбраните майки/баби и отношения с деца/внуци

  • 5 684
  • 64
Днес ми излезе във Фейсбук една смешна снимка, която показа отношението на баби към децата им и към внуците им - към едните строги и тн, към другите мили и тн. Разбира се беше представено по забавен начин, но аз за пореден път се замислих за връзката баба-внуци или дядо-внуци, но най-вече се отнася за бабите - независимо дали по майчина или бащина линия. Говорейки с хора около мен и познати, оставам с впечатление, че сякаш когато се роди внуче, бабите освен че често се втурват да се месят на родителите по не много тактичен начин, започват и да търсят една много дълбока емоционална връзка с внучето, която не е точно бабина вече, а клони към майчинска. Доста често чуваме как бабата нарича внучето 'майче', 'на мама' вместо 'на баба' и тн. и често младите майки си мислят, че го правят напук и за да дразнят. Може и да е така, но дали има нещо по-дълбоко от това, което е дълбоко внедрено в нашата народопсихология?
Моля не ме разбирайте погрешно, разбира се че се вълнуват искрено и тн за внуците, но защо сякаш им се е родило дете, а не внуче. Там е разликата. Една учителка в училище ни показваше снимка на внука й и ни каза "Та аз го обичам повече от сина си." Това ме втрещи и ми се е запечатало в ума. Знаем, че в предишни поколения бабите буквално са излизали в 'майчинство' да гледат внуците, докато майката учи/работи, летата децата масово са прекарвали на село и поне от няколко човека съм чувала, че чувстват бабата и дьдото по близки от майката и бащата си. Отделно имам познати, които споделят, че майките им изобщо не са ги отразявали за елементарни нужди и сериозни (здравословни дори) проблеми, камули емоционална подкрепа да оказват и разбиране, и изведнъж започват да търсят емоционална връзка с внучето и да изискват да участват прекомерно във всичко. В последно време като че ли има обратната тенденция - родителите с желание си връщат функциите, които така или иначе са им право и задължение, а бабите и дядовци са важни, но са си баби и дядовци, нямат такава голяма родителска функция.
Чудя се дали не компенсират за загубено качествено време и емоционална връзка, които не са имали със собствените си деца, докато на тях са се радвали и с тях са се сближавали съответно техните баби и дядовци, които са имали главно думата и времето с тях? Сякаш сега е вече техния ред да казват, да преценяват и да се радват на дете. От гледна точка на майката бабата се опитва да й изземва функции, но дали и бабата не мисли, че й се изземва от ръцете право, което й се полага според по-стария начин на мислене?
Като цяло това с гледането на детето от бабите и дядовци ми е интересно някаква вкоренена традиция ли е при нас или е нещо повсеместно навсякъде по света? И се чудя защо бабите и дядовци не компенсират загубената връзка/време с вече порасналите си деца, а с внуците? Интересно ми е какво мислите по въпроса. Може би вашите родители, баби/дядовци и дори прародители са ви споделяли как е било преди и интересни гледни точки.
А от съвременна гледна точка, къде би била златната среда в такъв сблъсък на гедни точки и различни поколения?
Виж целия пост
# 1
Сине викат хората и на непознато дете, в парка например или на улицата, полека, сине, да не паднеш да се удариш.Дори на момичета викат синко, това не е в никакъв случай  припознаване на майчинство и няма нищо общо със страховете на мамите.
А другото - бабите работят повече години вече и не са обсебени от внуци като и не ги гледат както преди постоянно , замествайки майката и не се привързват чак толкова.
Вече заплахата "няма да и давам детето" не е заплаха, те си имат свой живот и рутина, та и не им се "гледат" деца и се ограничават да им се порадват.
Скоро ще се премине на другото- не се интересува бабата от внуци, защо?
Намеси има където се позволи, стават обаче все по-редки.Те са при много млади родители  и при такива, дето са живели или живеят заедно без да са се отделяли, в тесни връзки са  и преди децата(внуците).
Та не се плашете ,страшно няма.
Виж целия пост
# 2
И аз имам такива наблюдения, но може и да греша. Вероятно чувството на любов към внучето е по-различно от това към детето. Трябва някоя баба да отговори какво е.
Имам една позната, която преди няколко години роди и веднъж ми каза, че откакто родила отношенията и с родителите се променили, започнала да се чувства като инкубатор, самотна и някакви подобни. Не ми се вярва всички майки така да се чувстват в отношенията майка-баба-дете(внуче), вероятно си е до човек.
Важно е да проявяваме осъзнатост и някакъв баланс в любовта си, емоционалната връзка и т.н. към внуците, децата и родителите си.
Виж целия пост
# 3
Не търсете под вола теле.Бабите и дядовците вече работят до много късна възраст и едва имат сили да се порадват на внуче.
И аз/баба съм/ смятам ,че родителите трябва основно да си гледат детето.Понякога обаче всеки има нужда от помощ.
Виж целия пост
# 4
Ролите са различни, отговорността е различна, човек е и на друг акъл. Търпението, на което са способни бабите и дядовците рядко го има у родителите по обясними причини.
Хора всякакви, не можеш да ги промениш - всеки си влачи някакви неща и ги прехвърля на деца или внуци. Обаче и родителите ревнуват от бабите и дядовците, защото са деца на тези баби и дядовци и съвсем по детски могат да ревнуват, защото бабите глезят внуците, а не родителите. Все едно пред бабите родители и внуци са конкуренти за внимание.
Виж целия пост
# 5
Когато сестра ми роди много се ядосваше на майка ни. Майка ми кръжеше около внучето си, все едно ѝ е дете. Сестра ми беснее, че не я оставя да си гледа детето, а майка ми иска да помага, защото сестра ми беше секцио, да не станело нещо. Реших да говоря с майка ми и тя каза нещо, което ми се запечата в съзнанието. Чувства малката като свое дете. Осъзнава, че не е, но изпитва същия майчински инстинкт, както ние като сме били бебета. От страни виждах, че просто иска да помага, ама сестра ми го виждаше като опит за изземване на нейните функции. Сега свекърва ми е по същия начин с дъщеря ми. Обръща се на “мамо” и си я мамосва. Като се усети ѝ става неудобно, защото се е ядосвала на тези неща като млада. Аз не се ядосвам, защото не живеем заедно, а и разбирам, че ѝ е трудно да “смени ролята”.
Виж целия пост
# 6
Не знам каква е тая любов , но моята свекърва я ограничих максимално от децата. Изключвам това , че постоянно държеше дъщеря ми на ръце като беше бебе и не даваше да се разреве дори , когато огладнее - сакън да не я взема да я накърмя ... Мда , има го тоя момент . Идваше на гости и 10 мин. след като влезе вече е обидена , че детето бягало от нея. Миналата година , преди да се роди сина ни , се опита да накара дъщеря ни да ни намрази. Детето , по нейно настояване изкара лятото при нея , ние да си правим ремонта на спокойствие , както се изрази тя. Е , на финала на лятото дъщеря ми твърдеше , че ние я мразим , за това ще имаме друго дете - така й говорила милата й баба. Стигна до там , аз да качвам детето в колата , тя да го дърпа и да вика ( буквално) колко некадърни сме ние и как щяла да записва дъщеря ми в тяхното училище . То не бяха крясъци , писъци , театро ... Сега ходим понякога да ги види , да им се порадва и толкова. Просто си е такъв човек , обича да се вре навсякъде , обсебваща е . Мисли , че всички мрат за нея , а никой не я понася.
Виж целия пост
# 7
Да се изкажа като майка на дъщеря и баба на 2 годишен внук.
Мили са ми, обичам ги и двамата. Никога не съм изземвала функциите на майката. То няма как - живее изън БГ. До преди  короната много често летях при тях, те идваха тук. Там тя си е домакиня, ние със ММ сме гости, но помагаме каквото каже. Когато те идват тук - дъщерята иска да се види с приятелки, с гаджето ходят насам-натам. Та  тогава внучо е по-често с нас целодневно. Но пък и трябва да си починат родителите. 
Може би на времето съм била по-изискваща към дъщеря ми. Но нали трябваше да учи, да си избере професия,  чужди езици. Тогава е било и по-нервно, на работа, бързане за детето, работа и в къщи.
Сега от малчо какво да искам - то е бебе още. Разходки, игри навън и в къщи, учим бълг. думи. Всеки ден се гледаме на видеовръзка, говорим си дълго време. Като тръгне бебето на ясла, а мама на работа ще намалеят вижданията. Майката няма нищо против, даже и готвим по Месинджър.  Но пък не искаме да ни забрави. Радваме му се със Скъпия, но никога не сме мислили да изземваме функциите на родителите.  Никога не съм му казвала "мамин" или подобно. Ние сме баба и дядо и  сме само за игрите - така да се каже. За глезене и купуване на радни бебешки джаджи - винаги сме питали родителите да вземем ли.
Според мене за да се разбират баба - мама - внуче тряба да се отделят. Всеки да си живее в дома, да си ходят на гости и да се уважават. Странно ми е това отиване на бабата да помага след раждането. Какво да помага - бебо само лежи, родителите да си оправят къщата и да си готвят сами. Помощ май е по-необходима като проходи детето, но тогава бабите рязко губят ентусиазъм.
Виж целия пост
# 8
Винаги ми е било много странно, като чуя, че внуче се обичало повече от собствено дете. Не мога да си представя да обичам някого повече от моите деца. Но, като стана баба някой ден, може и да се изненадам от себе си.
Виж целия пост
# 9
За час -три - пет край него ще го обичаш до небето.Ако трябва да го отглеждаш няма повече, става равно на собствено, защото отговаряш какво ще излезе от него.За гушкане всеки обича повече...Това важи и за гаджетата и съпрузите.
Виж целия пост
# 10
Надали става въпрос за повече, а за по-различно. Та това е дете на твоето дете! Със сигурност е страшно умиляващо. Освен това с внучето човек няма онези отговорности и ангажименти, които са го напрягали със собственото дете. Единствено остават обичта, игрите и общите забавления.

https://mamaninja.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE/ … e-da-imash-armiya Simple Smile

Aisha, даваш пример с дъщеря си Simple Smile Проблемите са, когато бабата е свекървата. С родната майка ревност и съревнование обикновено няма. Има със свекървата.
Виж целия пост
# 11
Птица, за сега и проблеми със свеки нямат. Да  чукам на дърво.
Жената  работи, живее отделно, но в същия град. Помага когато е необходимо  или я помолят. Радва се на детето, ако и го дадат с преспиване и трите страни са доволни.
Виж целия пост
# 12
Сигурно и занапред ще е така Hands Plus1
Знаем, че в крайна сметка всички опира до самите участници в дадена история. Кой как ще реагира зависи от възпитание, отношение, толерантност, широкоскроеност, липса или наличие на някакви комплекси. Не случайно една и съща случка различни хора ще я видят и реагират по различен начин.
Виж целия пост
# 13
И майка ми на племенника казваше майче или нещо подобно. Цял живот това е казвала жената... Иначе като се роди той, тя се фръцна и каза "ех млада съм да съм баба, не се чувствам като баба" (в забавяния смисъл). Помагаше в началото, даваше акъл където трябва и където не трябва, но не се е сърдила, че не е на нейното. Все пак на нея не ѝ се гледат внуци, а и тя още тийнейджърка гледа, какви ти пеленачета...
Виж целия пост
# 14
разбира се, че има какво да помага след раждането бабата! Родилката има нужда да се възстанови, а далеч не всяко бебе е от спящите и ядящи, има нужда и да научи някакви неща. Сега ще кажете, че имало курсове за бременни. Ами, каквито и да има, друго е майка ти да дойде и да ти помогне, да те научи. Може да дразни на моменти, но е по-добре от самостоятелното сблъскване с новата роля и всичко покрай нея. Това са и културни традиции, които затова са измислени, за да се помогне на младата майка. Поне в моята рода майките помагат в началото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия