Цитат
"Имаме късмет, че нашите лекари са много знаещи, много добре оборудвани и често страшно ефикасни. Толкова по-добре! Но в същото време се ражда изкушението да им поверим не само справянето с нашите болести, което е нормално, но и нашия живот и обществото ни, което е много по-тревожно! Това наричам пан-медикализъм, което ми се струва недоразумение както за живота (който не е болест), така и за медицината (която не заема мястото на мъдростта, нито на философията, нито на духовността, а още по-малко на политиката!). Това ме разтревожи най-много по-време на карантината: виждайки десетки лекари на телевизионния екран, а също и десетки журналисти, добавящи още и още тревога, имах чувството, че политикът губи всякаква автономия, че в крайна сметка Макрон вече няма никакво поле за маневри, че може само да се подчини на диктата на лекарите, с риск - поради икономическите последици от карантината - да пожертва цяло едно поколение, днешните млади хора, заради здравето на техните родители и баби и дядовци! Като глава на семейство, не можех да бъда доволен! Моят приоритет са младите като цяло и по-специално децата. За моето здраве аз ще се погрижа. Но няма да искам от децата си - които са на тридесет години - да се откажат да излизат, да танцуват и да се виждат с приятели, за да защитят здравето на стария си баща! Накратко, нека се тревожим за младежката безработица, отколкото за техните купони. Нека не жертваме любовта към живота заради страха от смъртта!".
Дано хората проявяват здрав разум все пак...
