COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 5

Здравейте, никога не съм писал в тази тема, но тъй като мисля, че семейно имахме досег с вируса реших да споделя мнение. Баща ми е 50 годишен, преди няколко месеца прекара тежък инфаркт и често му се налага да ходи по болници за прегледи и административните гадории. Преди месец при поредния преглед при личната лекарка пред него е казала на жена, която била доста настоятелна да влезе и постоянно стояла на вратата следното: "Хайде тръгвай вече, хем днес ти излезе положителния тест и се мотаеш около хората и постоянно пипаш дръжката на вратата.". Майка ми пък е учителка и отделно се занимава допълнително с деца. Дали първият учебен ден или случката при личната е причината не мога да кажа, тъй като личната го е посъветвала да не си даваме парите за тестове понеже е ясно какво е. Цялото семейство почнахме да проявяваме симптоми по едно и също време като родителите ми го изкараха, а може би и още го карат, но по-леко, остатъчна кашлица, загуба на обоняние, вкус, но сравнително по-леко от най-тежките дни. Под най-тежките дни имам предвид дните, в които и двамата лежаха с температура, сериозни мускулни болки, кашлица, която продължава вече почти месец и не се влияе от различните сиропи, а при баща ми и антибиотик, въпреки че по думи на лекарката гърдите му били чисти, но от съображения за сигурност след инфаркта се е притеснила. Сестра ми, която е на 15 пък също не го изкара леко, но положителното е, че при нея всичко продължи 5-6 дни, след това всичко отмина само с няколко аналгитика и витамини. При мен имаше някакъв странен отсек, неприсъщ за 25 годишен млад мъж, безсилие, леки и търпими мускулни болки, лека температура като при обикновена настинка, хрема и загуба на обоняние като все още не се връща, но като цяло отмина бързо и леко. Не знам как е в другите градове, но в Петрич болницата е буквално препълнена, а хората навсякъде се разхождат и си кашлят в лицата, че дори си и говорят за симптомите, които проявяват, което донякъде е разбираемо предвид сериозността, с която вируса удря всеки. Трудно е да убедиш някой, който кара вируса леко, че е възможно друг да го изкара тежко, но това пък важи за всичко, дори и за сезонния грип. Мен лично повече ме беше страх за семейството ми и все още е така, въпреки че съм бил със спукан бял дроб и не знам дали това се квалифицира към рисковата група. Като цяло съм на мнението, че страховете и напрежението, които се насаждат могат да окажат по-голяма вреда за човечеството от самия вирус, без да отричам съществуването му и сериозността му при някои хора.