COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 5

С учудване колективът установява, че процентът на инфектираните рани по време на експеримента е по-нисък с повече от 50%, сравнено с периодите, когато всички в операционната са носели маски. Констатацията на медиците от Колчестър гласи: „Оказва се, че маските са стандартна процедура, която може да бъде изоставена“.
Артур разказва: „Бях толкова озадачен от откритото, че разгледах медицинската литература, сигурен, че това е изключение и че по-новите изследвания ще потвърдят полезността на маските за предотвратяване разпространението на зарази. Учудващо, обаче медицинската литература за последните 45 години е последователна: маските са безполезни в това начинание, нещо повече - те са антисанитарни предмети, които сами по себе си разпространяват бактерии и вируси“.
Авторите на друго изследване от 1980 г. - Г. Б. Хайри и А. М. Уайли, поставят микросфери от човешки албумин (белтък, намиращ се в кръвта) във вътрешността на хирургичните маски. В края на всяка операция промиването на рани се изследва под микроскоп. Установяват, че частичното замърсяване на хирургичната рана е доказано във всички случаи, т.е. албуминът се е разпространил извън маската и е спомогнал за инфектирането.

Л. Ж. Леслет и А. Сабин през 1989 г. установяват, че шапките и маските не са необходими по време на сърдечна катетеризация (изследване, в което поставен в кръвоносен съд катетър се насочва към сърцето). „При нито един пациент не са открити инфекции, независимо дали са използани хирургични шапки или маска“, пишат двамата лекари.

В проучването на Г. Туневал от 1991 г. целият хирургически екип не носи маски в половината от своите операции в продължение на две години. След 1537 операции, извършени с маски, степента на инфектирани рани е 4,7%, а след 1551. операции без поставени маски процентът е 3,5%.

Ана Фигуередо през 2001 г. съобщава, че за 5 години правене на перитонеална диализа без маски честотата на възпаленията на перитонеума (перитонит) не се различава от честотата в болниците, където се носят маски. 

Няма доказателства
М. У. Скинър и Б. А. Сътън след обстоен преглед на медицински статистики заключават категорично: „Доказателствата за прекратяване на използването на хирургични маски, изглежда, са по-силни от наличните доказателства в полза на продължаване  на употребата им“.

Т. Карое в доклад от 2014 г., базиран на четири проучвания и 6006 пациенти, заявява, че нито едно от четирите проучвания не открива зависимост между броя на следоперативните инфекции и използването на хирургични маски в операционните.

Хирурзите от Института „Каролинска“ в Швеция признават липсата на доказателства в подкрепа на използването на маски и през 2010 г. престават да ги изискват от анестезиолозите и останалия персонал в операционната. 

През 2014 г. Т. Е. Саласа и М. Ф. Свионтковски също проучват необходимостта от хирургически маски и шапки в операционната зала и стигат до извода, че „няма доказателства, че тези мерки намаляват разпространението на инфекции в хирургичното пространство“.

3 деца починали
Артур Фърстенберг предоставя изводите и от още няколко проучвания със сходни резултати и заключения в ущърб на практиката да се носят хирургични маски дори в операционни зали. Той завършва: „Сега училищата в Китай забраняват на учениците да носят маски, докато спортуват. Защо? Защото това ги лишава от кислород и ги убива. Поне 3 деца са починали в часовете по физическо възпитание - две от тях по време на тренировка, носейки маска, а 26-годишен мъж претърпя колапс на белия дроб, след като пробяга две мили и половина с маска.

Скоростта и разстоянието, което капчиците пренасят вируса Covid-19 и въздействието на покритията на лицето върху разпространението му, са демонстрирани от екип от машинни инженери и лекари, работещи от болницата Mater в Дъблин.

Използвайки комбинация от стари и нови технологии, базирани на светлина, огледала и лазери, д-р Кевин Нолан, инженер по UCD, и Ронан Кахил, професор по хирургия на Mater, показаха как капчиците могат да пътуват на повече от два метра от началната точка и да се задържат във въздуха повече от час.

Изследването също така илюстрира лекотата, с която аерозолите, пренасящи вируса, могат да излязат от корема по време на операция на ключалка и подчерта необходимостта медицинският персонал да предприеме засилени мерки за защита при извършване на лапароскопски операции на пациенти с болестта.

Д-р Нолан използва два различни метода, за да докаже ефективността на маските. За първи път той използва технологията Schlieren - физически принцип, датиращ от повече от век, който разчита на огледала и светлина с високи характеристики, за да покаже плътността на течностите и газовете и скоростта и разстоянието, което те могат да преместят, когато хората дишат, кашлят и кихат.

„Виждаме, че големите капчици падат бързо на земята, докато по-малки частици, които могат да съдържат вируса, се задържат в атмосферата“, каза д-р Нолан. „Когато някой с Covid-19 кашля или киха, някои от частиците пренасят вируса, а други не, поради което го наричам руска рулетка.
Той каза, че изследванията му са показали, че носенето на маски има драматично въздействие върху това колко далеч могат да пътуват капчиците.

„Теоретиците на конспирацията ще ви накарат да повярвате, че маските не могат да работят, защото вирусът е толкова малък и може да пътува през материал, но това е да се разбере погрешно науката. Да, можете да оприличите вируса на мино, което лесно може да премине през риболовна мрежа, но реалността е, че всяка мино се движи не изолирано, а с капчица течност и това е, което маските могат да хванат. "
Една от основните цели на изследването на д-р Нолан беше да се улови начинът, по който газовете излизат от корема по време на операция на ключалка, която той описа като „събитие, генериращо аерозол“ и как те могат бързо да се разпространят в операционна зала, като потенциално поставят цели екипи от медицински специалисти в риск.

Технологията Schlieren има ограничения и не покрива големи разстояния, така че през лятото академикът, базиран в болница Mater, измисли експеримент с помощта на мощни лазери, за да покаже как далечните капчици могат да пътуват и колко дълго могат да останат във въздуха.