COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 5

На фона на острия ръст на случаите на коронавирус в България в последните десетина дни през отминалата седмица станаха факт и първите две области - Благоевград и Търговище, попаднали в червената зона (четвърта от общо пет) по квалификацията на Европейския център за контрол на заболяванията. Те отчетоха над 120 регистрирани случаи на 100 хил. души за последните 14 дни (по данни към 15 октомври; а към 17 октомври Търговище вече е с над 200 случая на 100 хил. души).

Предвид продължаващия остър ръст на инфекциите обаче в червената зона през близките дни вероятно ще влязат и София, Сливен, Кърджали, а може би и други.

Въпреки това в сравнение с други страни България на пръв поглед сякаш не изглежда лошо - има региони в Европа, в които заболеваемостта се измерва вече в четирицифрени числа - в Париж например тя е над 2100 случая на 100 хил. население, в Брюксел - около 870, а в Прага - 750.

Това обаче само по себе си не носи никакво успокоение. Първо, защото България е последна в ЕС по тестове на глава от населението и разкриваемостта на епидемията у нас е в пъти по-ниска от тази в Западна Европа, т.е. реалната заболеваемост и в България вероятно е значително по-висока. Второ, защото по дял на положителните тестове в последните дни (между 13.5 и 14.5%) България е сред лидерите в ЕС, което говори, че в момента се намираме в особено остра и интензивна фаза на разпространение на заразата, която правителството - видимо, не успява да овладее. Миналaта седмица приключи с близо 85% ръст на случаите, увеличението тази седмица е над 70%.

И трето, защото дори при "ниските" на фона на Западна Европа нива на заболеваемост болниците в някои области вече са отвъд капацитета си, а медиците са на предела на силите си, като редом с това инфекциите сред медицинския персонал са недопустимо много. Рискът за България е здравната система да блокира доста преди да доближи дори подобни на западноевропейските нива на болни заради липса на кадри и ресурси.

Въпреки това затягане на мерки - такова, каквото би ограничило наистина заболеваемостта, в България остава тема табу за властта. Парадоксално на фона на сериозния ръст на случаите, но всяка изява на премиера Борисов или ресорните власти по темата започва с успокоението, че нови ограничения няма да има и че положението е напълно под контрол. Дори в най-засегнатите области Благоевград и Търговище мерките, общо взето, се изчерпват с двуседмична забрана за масови мероприятия - като сватби, кръщенета и др.

 Така, докато цяла Европа затяга мерките си в опит да спре растежа на инфекциите, в момента спокойно може да се твърди, че не Швеция, а България този сезон ще бъде безконтролният COVID експеримент на континента. С тази разлика, че населението ѝ по нищо не прилича на шведското в дисциплината и поведението си. "Властите имат следните варианти - да кажат, както в Швеция - носете маски, мийте си ръцете, няма ограничения. И вторият е "късият повод", от който нашите власти се страхуват", посочи в петък пред "Нова" бившият здравен министър Мирослав Ненков.

И добави: "В администрацията завоите се взимат много бавно и плавно. Надявам се да не се стигнe дотам, че лекарите да избират кого да лекуват." Но ако тенденцията на ръст се запази каквато е в момента, до седмици, ако не и до дни, лекарите в някои болници ще са изправени наистина пред подобни тежки решения - кой да има предимство за лекарско внимание и достъп до лечение.

Здравната система остава най-уязвимото място. "Формално в момента имаме заетост около 10-15% от леглата за COVID, което изглежда малко. Неформално обаче това са активните легла, които са в инфекциозни отделения и реанимации, снабдени с хора, с опит, с лекарства. Всички други ги има, ние можем да ги направим на COVID отделения, но ще възникне проблемът с кадрите, с обучените лекари, лекарствата и опит", каза в интервю за "Капитал" в края на септември главният здравен инспектор Ангел Кунчев, когато в болниците имаше настанени "само" около 750 души. Оттогава ситуацията в болниците се влоши значително и хоспитализираните вече са почти 1500 души - двойно повече.

В Югозападна България всичко на всичко около 160-170 човека се лекуват в COVID-отделенията - но това е достатъчно регионът да е на ръба на възможностите си. Две болници вече нямат места - в Гоце Делчев и Разлог. Близо до критичния праг са и болниците в Сандански и Благоевград. В същото време броят на новозаразените в областта расте с най-големи темпове. "Всички легла за лечение на пациенти с коронавирус в момента са заети. Имаме уверение, че ще ни бъдат отпуснати още 10 легла за Инфекциозното отделение. Това е максимумът, който можем да приемем", каза д-р Петър Филибев - директор на болницата в Гоце Делчев, цитиран от "24 часа".

В Търговище местната болница обяви дарителска сметка - подобно на времето на първите седмици на коронавируса през пролетта, и набира средства за апаратура за PCR тестове. Почти всички легла за лечение на коронавирус в областта са заети - те са общо 94, а в трите болници - в Търговище, в Попово и в Омуртаг, са хоспитализирани около 80 души.

В Добрич, където в момента заболеваемостта е сред сравнително ниските в страната, пък има спешна нужда от медицински сестри, заяви новият прокурист на МБАЛ "Добрич" д-р Георги Желязков пред bTV (предишният беше уволнен, след като заради лоша организация болницата се превърна в огнище на COVID, а болните се лекуваха от две специализантки по гастроентерология). COVID секторът е осигурен, но това създава недостиг в другите отделения и те не могат да обслужват всички пациенти, стана ясно от думите му. Проблемната ситуация е причинена от едва десетина пациенти в COVID сектора и един в интензивното отделение. Редом с това трима лекари и три медицински сестри са с положителни проби.

Във Враца - областта иначе с най-ниска заболеваемост в страната, има огнище на коронавирус в местния онкодиспансер. 19 души от персонала на онкологичния център - трима лекари, 13 медицински сестри и две санитарки, са с положителни проби, има и починала лекарка от персонала.

Инфекциозното отделение на болницата в Бургас е изцяло запълнено. "Персоналът ни е малко и всички са безкрайно уморени. Медицинските сестри са шест. На помощ дойдоха няколко от частни болници, но това пак не е достатъчно. Повечето от колегите са на ръба и има опасност да напуснат. При нас идват основно тежко болни пациенти", каза пред Нова по-рано през седмицата зам.-началникът на отделението по инфекциозни болести д-р Ростислава Кръстева.

Бургас през уикенда бе шокиран от смъртта на един от най-добрите акушер-гинеколози в България и началник на АГ отделението в бургаската университетска болница "Дева Мария" - 66-годишният проф. Георги Хубчев. Той е 19-ият медик жертва на COVID-19, като не е имал придружаващи заболявания. След първите симптоми на 2 октомври той се влошава рязко за часове, а в реанимацията 15 дни колегите му правят всичко възможно да го спасят - без резултат. Загубата на лекар от такъв ранг е загуба не само за семейството и близките му, но и за цялото общество, написаха от Българския лекарски съюз, а собственикът на болницата Семир Абумелих обяви, че е готов да обособи цялото лечебно заведение за лекуване на болни от коронавирус, за да предотврати други подобни трагедии.

Тревожна остава ситуацията в Монтана, където в последната седмица случаите значително нараснаха. В инфекциозното отделение в окръжната болница са настанени 30 души. "Наложи се да върнем няколко пациенти в предните дни. Капацитетът ни е 36 легла, повече е невъзможно да приемем и обслужваме. Работим две лекарки заедно с осем сестри, които вече са изтощени", каза завеждащият отделението д-р Илияна Събчева пред "Нова".

Шуменската болница е пред затваряне заради недостиг на лекари, съобщи през седмицата областният управител на Шумен Стефан Желев пред БНТ. "Ситуацията е критична. Болницата е пред затваряне и няма да може да приема не само болни с COVID-19, а и болни с други заболявания", каза той. Пациентите в инфекциозното отделение в града са повече от неговия капацитет. Директорът на болницата отправи призив за помощ към своите колеги и определи ситуацията като критична. Болницата е оборудвана с апаратура, но тя не може да бъде използвана без лекари, каза той.

Ситуацията в Шумен описва истинския проблем с епидемията от коронавирус. Докато по-голямата част от заразените все пак ще преминат успешно през болестта в домашни условия - по-леко или малко по-трудно, растящ брой болни едновременно означава и растящ брой на тежките случаи, които се нуждаят от лечение в болници.

В момента част от болните от цялата страна вече преливат към София. Според официалните данни от миналата седмица в столицата са заети над 50% от COVID леглата, при положение че активните случаи в столицата са 30% от всички в страната.

Предвид скромния потенциал на регионалните болници това на практика означава, че колкото по-стръмно растат инфекциите, толкова повече хора с по-тежки симптоми може и да не получат нужното внимание и лечение и да загубят битката с коронавируса. Означава също и че хиляди хора с други заболявания - остри и хронични, може да не получат нужната помощ и да се превърнат в косвени жертви на епидемията. Рискове, които могат да бъдат значително намалени просто със спазване на елементарни правила.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/covid/2020/10/18/412 … a_vliza_v_opasna/

"Управлението" на епидемията в България в момента е по-различно от това в западните страни. Докато други въвеждат все по-стриктни правила с надежда да ограничат разпространението на вируса, тук подобни превантивни мерки са невъзможни заради масовите обществени настроения срещу тях. Управляващите дори и не опитват да ги въведат заради страх от ескалация на недоволството към тях, което и без това е голямо. Така, докато Ангела Меркел обявява редуцирано работно време на заведенията, за да се избегне нова национална карантина, Бойко Борисов и управляващите в България тържествено обещават, че нищо няма да затварят и няма да се налагат нови мерки.

Недоверието и съпротивата срещу мерките е световен феномен, но в България е особено силен. И макар проблемът да е огромен и много видим, за решението му не е направено нищо от институциите - няма управление на наратива, няма информационна кампания в медии и социални мрежи, няма никакви действия за промяна на общественото мнение.

 Друг недостатък е, че страната ни не успя да увеличи чак толкова значително капацитета си за тестване - по този показател сме последни в ЕС, докато други страни направиха сериозни усилия и инвестиции в тази посока. Това им позволява да разкриват много по-голяма част от случаите в сравнение с пролетта - включително сред периферията от леки и безсимптомни случаи. Много области в България в контраст успяват да регистрират предимно по-тежките случаи, които вече имат нужда от лекарска помощ - в Смолянско например хоспитализациите към момента са 50% от случаите. Страната ни е първа сред 19 страни в ЕС по 7-дневна заетост на болничните легла заради COVID-19. Показателят - 10.6% на 100 хил. души от населението, е по-висок от този на Франция - 8.9%, която е сред най-засегнатите страни в Европа сега.

Реалният капацитет на здравната система също е сериозен проблем, защото претоварването й е основният аргумент за налагане на локдаун. Идеята е, че ако всички места са запълнени, първо, няма да има къде да се лекуват всички болни от COVID-19 и най-тежките случаи ще остават на грижите на близките им и, второ, няма да има капацитет да се лекуват всички хора с други заболявания. На теория България има достатъчно легла, но изключително малко лекари, които да лекуват хората на тях. Миналата седмица например вирусът извади от строя единствения пулмолог в болницата в Айтос и държавата няма механизъм, който да командирова лекари от другаде. Ефектът е, че в момента лекарката лежи в собственото си отделение и помага за лечението на болните там. Иначе казано, поне в Айтос здравната система е колабирала. Ниският лекарски капацитет всъщност е една от основните причини, които могат да направят затварянето, поне на отделни места, да се случи по-скоро и да е по-сериозно.

Всичко това прави ограничаването на епидемията в България изключително предизвикателно. Принципно ефективна мярка може да е реалният контрол по спазването на настоящите ограничения - задължителното носене на маски в градския транспорт, от персонала на магазини и заведения, отстояние между масите в ресторанти и кафета и т.н. В отминалите месеци обаче контролът напълно липсваше и спорадичните акции напоследък едва ли могат трайно да променят отношението.

Така отговорът на въпроса как да се избегне лошият сценарий опира изцяло до личната отговорност. Това е може би най-демократичната криза, на която сме били свидетели - последствията от нея зависят изцяло от поведението на мнозинството. За България това вероятно ще направи ситуацията по-трудна.
https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/covid/2020/10/09/412 … 2_sami_vkushti_2/