Паническо разстройство - 46

Всичко в тия времена опира до повече пари. В провинцията ако взимаш софийски, че даже и европейски пари и няма къде другаде да ги получаваш в страната почти, ако ще да ти тупка и мозъка, ще бачкаш. Отделно на това ако си и глава на семейство и мъкнеш зад теб 4-5-6 човека, няма място за отстъпление. Та има бая такива хора.

Ей, хора, няма такава гадост като това замайване. Като пияна съм, само като се движа иначе не. Май ще си попия седмица по повече ксанакс, дано отмине

Хора, стига с тези безкрайни цитирания, та на цитирането.
И пост може да е в резюме.
Я вижте аз, Сали и Георги правим.
Не се четете. Пост безкраен. Никой не го чете!
Иначе Ви.  Обичам!

Георги, по принцип си прав. Някои хора имат големи отговорности и не само към себе си. Но все пак човек трябва да усеща кога нещата излизат извън релси и му идва в повече. Защото каква полза ако човек изпуши от бачкане в някаква посока. И не само психически. Ами ако се разболее тежко, какво става с хората които издържа и за които се грижи. До около 40-45 години макс може да се понесе много напрежение. След това обаче организма няма такива ресурси за възстановяване като младия организъм.

Затова имам застраховка при швейцарците И да стане, после пак ще има за роднините. Много е кофти, но при мен няма стъпка назад.

Джери, как става краткото писане идея нямам, то цял живот ми искат дълго и ето ти професионално изкривяване, като пиша кратко все недоразбрали.
Вчера  и днес съм яко на черешата май. Снощи бях много зле, и пих клонарекса пак. Днес сутринта нервно, станах рано абе гадост, треперя, треса са, цялата програма. Викам няма да я бъде ясно и изведох детето на кинеложка изложба. Два часа поне викам сред хората че все за моите неволи си мисля. Но много горещо, едва издържах.
Айде стягаме се нали?

Днес и аз на черешката пак. Много ми омръзна. Ще звъня пак по кардиолози. На 14 ще се разбирам с пси, така няма да я карам. Не се издържа. Повечето време ми е зле.

Здравейте. Преди месец и половина ми се появи скованост във врата която премина за ден два в силна болка, която пулсира. Тази болка от врата се спусна надолу по гръбначния стълб и се местеше нагоре надолу, много силна, постоянна и все така пулсираща, сякаш ми тупти гръбначния стълб. Започнаха да ми изтръоват първо ръцете, мрсвучкане, иглички, изтръоване, което продължава все още. Понякога ми парят ръцете. Изтръпването е постоянно, изтръонала ми и стъпалата преди около 3 седмици. На 31 съм, като преди никога не ме е болял гръб и врат. Но имах изтръоване на лявата ръка преди 2 години, което продължи 6месеца. Но нищо друго тогава. Сега съм от емсец и половина в изключително голяма тревожност, чувствам е и в депресия, имам хипохондрия и черни мисли. Мислех си, че имам рак на гръбначния стълб или мозък, рак на костите или че ще стана инвалид. Разбира се ходих на невролог, който ми изписа диклофенак за 2 седмици 2 по 1 и милгама н 3 по 1 за месец. Поиска да изследвам емг на ръце, оказа се, че имам проксимална двустранна увреда на с7 и с7 мисля.... Разбира се това ме растревожи 100кратно още. Пак при невролога с резултата, каза тр ямр на шийни прешлени. Речем-сторено, оказах се с две протрузии(хернии) на с7 и с8... И тревогата ми се усили, започнах да чета за всякакви диагнози още от преди изследванията, изчетох и всичко за херниите, както и това, че не се лекуват и почнах да се отчайвам. Взех си и двуседмичен болничен, в който основно кежах, не ми се гледаше и правеше нищо, чувствам силна умора, страх, а изтръованияъа ме побърква и не ме напуска чувствпто че може да се в лоша и да стана инвалид! Една нощ не можах да спя и си мислех, че няма да до живея до следващия ден, беше много страшно. Като цяло нищо не ме радва, и си мисля, че имам нещо неизлечимо, а си искам живота който имах преди тези неща. Често плача през този период от страх, че може да стана инвалид или да ме боли цял живот или разни такива неща. Дори навън, се разплаква и не мога дс го контролирам. Ходих на психиатър на 1 октомври и ми изписа ксанакс за в началото и антидепресант Аритави. Днес се чувствам мнпго зле, всичко ме стяга, имам усещане за ускорен пулс и ми е много тревожно въпреки ксанакса. Въпросът ми е според вас имам ли паническо разстройство и или депресия? На вас такива неща случват ли ви се или само по вр на паник атака за няколко минути. Защото при мен много ме безпокои изтртпванията. А неврологът каза, че според ямр, коренчетата и гръбначния мозък не са компресирани от херниите. Вече не ме боли гърба и врата от няколко дни, но искрено ме притесняват изтръованияъа и се, чувствам под огромен стрес. Дали е възможно Това да е силен стрес и паническо разстройство!? Извинявам се за дългия пост.
Забравих да напиша, че имам изгладена шийна лордоза и начални шипове. И много лекостепенна дясна сколиоза😳

Мария, изследвана ли си за невро фиброматоза? Ямр на глава правен ли е и как ти е слуха и обонянието. Ако там е всичко наред имаш влошаваща се логична хипохондрия. Защото има физически проблем наистина. Опитай известно време да вкараш стречинг, висене на лост, йога или разтягания някакви други, където гръбнака да се изпъва. И без шега, време е за 50 нюанса сиво със секс на люлка с голямо висене от твоя страна. И изобщо не се шегувам. Но това след като се изчистят другите възможности. Ксанакс и аритави са ОК, ще почнеш да усещаш облекчение след поне 6 седмици. До тогава ще е драма.

Още със събуждането и ме почва тревожност в стомаха. Пия АД, лексотан, вечер хедонин за сън. Как не спря това в стомаха, напрежение все едно някой ме е ударил с юмрук. Какво да пия да спре???

Не съм изследвана за неврофиброматоза, това го чувам сега за 1 път. Нито ямр на мозък. Слухът и зрението са ми добре. Аз се за четох за увреждания на гръбначния мозък, преди изследванията яко се бях втренчила че е това или няква миелопатия! Мислех дори за счупени, разместени прешлени и какво ли още не! Както и за фибромиалгия, което ми звучи много страшно! Нощем се потя много откакто е това състояние, тсх ми е 1. Пия еутиркос от 5 години по. 0.25мг,тъй като имах завишено тсх и така го поддържам в норми. Пия и глюкофаж 850 3 по 1 пак от мн време зара сериозната ИР. Но изживях много стрес през годините. През 2014 баща ми почина само на 56.. Беше в будна кома 20 дни, но органите му отказаха... През април 2018 мама почина, 6 дни преди да навърши 65,като беше в хоспис от 4 месеца имаше ужасяващи болки, неспиращо страшно разстройство и какво ли още не, и аз го преживях много тежко, знаех, че ще умре всеки момент виждах я как се мъчи и се чувствам виновна, че не съм направила всичко възможно, за да я спася. Много време я сънувах, но скоро не съм. Много ми липсват родителите ми. Приятели почти нямам и рядко се виждаме. Имам сериозен приятел, с който живеем на семейни начала от 6 години, но деца още нямаме, а вече много искаме. Сега ще съм 6 месеца на лечение с АД и не мога да забременявам каза психиатърката. И алкохол не можело. От юни си мисля много сериозно как часовника ми тиктака и няма време и трябва да забременея час по скоро и мисля, че така се стресирам допълнително. Сестра ми пък, която е с БАР роди в 8мия месец през август спешно и племенницата се роди едвс 1150гр и беше 1 месец в кувьоз, от което се притеснявах много да не се 8каже с някакво увреждане. И мож би психиката ми тоя път не е издържала или тези хернии така да пречат, нз вече. Дано ми помогне лечението с АД и ксанакс. Надявам се да не съм ви занимавала с глупости. Моят приятел не ме разбира много, когато заплача ми се кара, всички ми казват стени се и никой не ме разбира. А аз се чувствам много зле психиачески и фисически, само че не знам физически дали е вследствие на психическото ми състояние.

И аз да се наредят днес при вас на черешата. Вчера беше добре, днес много ми е зле. Сутрин пия един ксанакс към 9 и вечер пак ей по това време горе долу 6-7 вечерта , от 0,25 мг е. Каква е тая тревожност и аритмия ,месеци наред бях горе долу добре . Хораааа, да не прекаля с ксанакса, а Георги? Как е тая доза сутрин и вечер по едно от 0,25? Може ли от него да ми е зле всъщност?

Вчера и аз това питах и Георги каз до 3х0. 50 мг няма проблем

Мария, значи отива на тревожна почва. Това с приятеля ти е проблем, трябва да се разбира от другата страна. Но е често срещано. Аз понеже поддържам доста връзка с други от форума, които рядко пишат или не пишат, виждам за какво става дума. Имаме и една съфорумка, която доста се влоши и влезе сама доброволно в психиатрия. Но там няма да я оправят. Лечението не идва отвън. При нас конкретно започва от ядрото навън. Затова казвам да се изчистят физическите проблеми като вероятности и после вече да започне самоубеждението на мозъка, че физически няма нищо. И както винаги съм смятал - алкохолния тест е най показателен. При силни физически симптоми приемате на екс 200 грама водка или 2 по 100 за 30 минути. Ако облекчи алкохола 85% от усещанията, значи е психика. И след това е ясно как и какво се лекува. Процеса е комплексен , сложен и дълъг. За 6 месеца не минава. И за година не минава. Оптимистично 18 месеца. Песимистично - не минава.

ще пробвам това с водката. Благодаря за съвета.