Борба с алкохолизма – къде, кога и как?

  • 10 892
  • 109
Привет на всички съфорумци.
От години посещавам форума, но днес за 1ви път създавам тема, която предвиждам че ще стане дългичка.
Проблемът, който смятам да засегна, е повдиган много пъти през годините в този форум досега, като последната тема, която намерих, изглежда е от 2018 (може да има и други, форумът е доста голям и не успях да открия по-нова).

Та, по темата...


Как да се преборим с Алкохолизма

Целта на тази тема е да се превърне в справочник на мнения / знания / опит от хора, които са имали нещастието да се сблъскат с този дявол, с идеята да помогнем на всеки, който в момента е изправен пред предизвикателството да победи алкохола (или всеки, който иска да помогне на близък да се оттърве от този порок).

Увод: Аз и алкохола

Ще започна със своите премеждия, открития и наблюдения:

Рядко пия. Още по-рядко пия нещо различно от бира. Но за жалост, не в цялото ми семейство нещата стоят по този начин. Произлизам от китно Старопланинско село, в което 'традиционно' алкохола е на почит. Всяка къща е заредена добре със домашна ракия, не се сяда на вечеря без аператив, трезвениците се гледат под вежда, и ако откажеш да пиеш 1 ракия със старците, можеш да ги обидиш доста сериозно.
Живописната картина, която рисувам в горния текст, не цели да посочи виновника за развиването на алкохолизъм, а да представи 1 от многото предпоставки да паднеш в капана на чашката.
В тази живописна картина живее мой роднина.
Той е на 55, и е видял доста трудни години през живота си.
Накратко - Пропи се... по някое време, по една или друга причина. Аз (в съзнателния си живот) не помня момент, в който да не е пиел редовно. Имало е времена на затишие, имало е времена на тежка интоксикация, които с годините зачестяваха повече и повече... и евентуално доведоха до неизбежното:
Цироза на черния дроб.

Според лекарите, положението е зле, но не е трагично. С Дисциплина, човек може да живее с тази болест с години.
Човек би си казал, че такава диагноза би изплашила болния, който знайки, че от тук натам всяка капка алкохол може да го убие, би спрял дори да си слага оцет в салатата... но уви, нещата не стоят така.

Алкохолизма не е просто болест на тялото.

За алкохолика, всяка несгода е предизвикателство. Всичко има потенциала да го бутне обратно в пропастта... било то просто чувството за самота, или катаклизмични събития като смъртта на роднина или близък.
Врагът е вътре в ума му - като черна сянка, която влияе на всяко решение което взема. Отслабва го, отчуждава го от близките. Всява му паранои и поставя врагове там, където досега е имало семейство и приятели. Рано или късно, чрез действията, които прави в тази черна мъгла, той създава тези врагове в реалния свят.
Повече от всякога той сега има нужда от подкрепа и мотивация. Има нужда да разбере, че не е сам, и че положи ли усилия - има надежда, има живот.


Подкрепа и Лечение

Потърсих помощ. Открих доста насоки - от познати с опит в психологията, през хора, които са се борили (и дори преборили) с алкохола, през безкрайните теми в интернет, до специалисти в областта.
Съвети - безброй, резултати... времето ще покаже.
Ето как процедирам до момента:
– Не го оставям да се почувства сам. Аз живея в София, той - на село, но си говорим всеки ден, понякога с часове.
– Измислям му доста проекти, по които да работи. Къщната работа никога не свършва, и за пенсионер с много свободно време не е трудно да се намери занимание.
– Мотивационни сесии по телефона, с чести напомняния, че е обичан, и трябва да оздравее.

До момента резултатите не са толкова добри, колкото се надявах. Всичко вървеше сравнително стабилно, докато скорошна трагедия не върна прогреса ни в трезвеноста с месеци назад.
Което наведе мен до извода, че вече е време да потърся специализирана помощ от професионалисти.


Специализирана Помощ

Изчетох тонове статии и посетих тонове сайтове на разни институции.

До тук знам следното:
 1. Ако той сам не иска да си помогне, никой не може да му помогне. Ако ще се търси специализирана помощ, то пристрастения сам трябва да я потърси, и да е себе-мотивиран в борбата си срещу алкохола.
 2. Близките на човека трябва да са зад гърба му в това начинание. Сам трудно ще се справи.

Окото ми хвана 1 от гореспоменатите институции - Център Жива, и отидох на среща с тях, за да видя как стоят нещата.
Хората там ми обясниха в детайли какъв е процеса при тях - имат 6 месечна програма, в която лекуват не само физическата зависимост на човека, ами се фокусират и на поправка на навиците им и изграждане на ежедневна дисциплина.
Стори ми се доста обещаващо, но за жалост това е единственото място, което посетих.
Планирам да изровя цяла София за центрове за борба със зависимости, и да събера максимално много информация.




Предполагам, че в цялата страна е пълно с хора, които са в същата ситуация като мен, което ме мотивира да напиша тази тема.
Моля, всеки който има опит, нека сподели как са се стекли нещата при него.
Планирам да добавям в тази тема всяко полезно парче солидна информация, до което се докопам в идните седмици.
Всички знания, които успеем заедно да съберем, може да се окажат животоспасяващи. Ако не за моят роднина, то за бащата, майката, брата, сестрата, любимия/та, близкия на някой, който ще отвори тази тема през 2023, пълен със същите въпроси, които имам аз в момента.

Полезни линкове


Старата тема във форума: https://www.bg-mamma.com/?topic=1040905
Връзка с АА: http://aa-bg.dir.bg/_wm/basic/?df=7915
Виж целия пост
# 1
Достойна, но загубена кауза!
 
На алкохолика не му пука-за теб, за мен, за детето му, за родители.... За него, самият не му пука!
Трябва да бъде оставен сам да "ближе рани"
И, не! Вината не е в достъпния алкохол!

Не знам къде е, когато открия ще споделя!
Виж целия пост
# 2
Достойна, но загубена кауза!
 
На алкохолика не му пука-за теб, за мен, за детето му, за родители.... За него, самият не му пука!
Трябва да бъде оставен сам да "ближе рани"
И, не! Вината не е в достъпния алкохол!

Не знам къде е, когато открия ще споделя!
Разбирам как се чувствате, yan4eto.
Алкохолиците нанасят рани както на себеси, така и на близките си, и както сам изтъквам в началото на темата - достъпния алкохол съвсем не е причината за това им състояние.

Каузата никога няма да е изгубена, докато алкохоликът изявява желание да се поправи и да потърси помощ! Има ли желание за борба, борба ще има! И веднъж щом гордоста бъде преглътната, проблемът - признат, и зовът за помощ е отправен - наш дълг на близки е да помогнем с каквото ни е по силите.
Виж целия пост
# 3
Блажени са вярващите.
Виж целия пост
# 4
Помагала съм на алкохолик един път, но той сам ме потърси за помощ.
Частните центрове изискват време и ПАРИ. В зависимост от фазата сумата може да надмине 2000лв на месец.
В държавните е претъпкано, в психиатричните отделения също.
Много, много е трудно и то за човек, проявил завидна воля за ЖИВОТ.

Редови селски пияница, функционираш и обгрижващ се - чакай.
Любовта не лекува, лекуват психиатри и медикаменти, строг контрол и емоционална стабилност, ангажираност на "цяло село"
Виж целия пост
# 5
Имам скромен опит, не знам дали бих могла да съм полезна, но все пак ще споделя.
Имам приятел, който на 25 години вече беше алкохолик (вече е на 35). Изключително добър, мил и грижовен. Причините да посегне към алкохола бяха комплексни- твърде либерални родители, участие във войната в Ирак, посттравматичен шок и паник атаки. Можеше да не пие седмици наред, но веднъж започнеше ли не можеше да спре с дни. Докато тялото му физически тотално откаже.
Аз, в качеството си на негова тогавашна приятелка, всячески се опитвах да му помогна. Той осъзнаваше проблема си и искаше да спре да пие. Записа се в АА (Анонимни Алкохолици) и това му подейства изключително добре. Идеята е да се справи с проблема постепенно, стъпка по стъпка - One step at a time казват американците. В АА се запозна с нови хора, споделящи неговата болест, получи много полезна литература. Имаше периоди, в които беше трезвен 3 - 4 месеца. После пак направи крачка назад, после пак 6 месеца трезвен...
Това е една борба до края на живота. Важното е самият човек да разбере, че има проблем и сам да потърси помощ.
Мисля, че и в България има сдружение на Анонимните Алкохолици- може би там ще намериш отговорите на въпросите, които търсиш.
Виж целия пост
# 6
Има Анонимни алкохолици в България и познавам човек , на когото са помогнали . Трудно е , но има шанс .
Виж целия пост
# 7
Здравейте! Живея с алкохолик... знаете за какво става въпрос - непрекъснати скандали, проблеми, не ми се влиза в детайли... Отказва да признае, че има проблем и че му трябва терапия. Поне склони да пие SELINCRO. Имате ли наблюдения върху това лекарство? Уж твърди, че работи, но естествено, че се напи няколко пъти от както го приема.
Виж целия пост
# 8
Единственият шанс са АА-категорична съм.
Даже нямам сила да споделя как съм стигнала до този извод.
Ето линк с книгите, които задължително трябва да се изчетат като за начало.
http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=755341
Виж целия пост
# 9
Ето тук има повече информация: http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=186
Виж целия пост
# 10
За съжаление имам не един човек около мен, който има проблеми с алкохола. Много са различни - и полове, и професии, и приходи, и начин на живот. Общото е, че отричат да имат проблем. И са точно, както в първия пост пише - гледат те подозрително, ако откажеш концентрат, иронизират те, не приемат пиенето всеки ден за проблем. За единия от тези хора около мен знам, че имат високи чернодробни ензими. Другият дори отказва да се изследва. А очевидно има проблеми с дроба, защото вече е жълт. Там сме говорили със семейството (става въпрос за приятел), с него - никой не ще и да чуе. Темата за мен е особено чувствителна, защото аз самата съм преборила чернодробно заболяване (хепатит Б) и знам какъв е пътят при чернодробните заболявания. Аз лично не пия (или поне много рядко, по някакъв повод чаша вино). Вероятно познавам зависимостта само от гледна точка на пораженията, които нанася на тялото. Но това е положението около мен - глас в пустиня, алкохол всеки ден и от рано, ирония и дори сарказъм към неконсумиращите.
Виж целия пост
# 11
Анонимни алкохолици няма във всеки град, камо ли в село. Доста е трудно да се посещават, ако трябва да се пътува на дълги разстояния.
 Аз лично не намирам спасение вече 10 години.  Човекът като не иска, никой не може да му наложи да спре.  Опитвахме лекарствари,  хипнотерапия, психолози и се отказах. Сега гледам до кога ще издържа...
Виж целия пост
# 12
Анонимни алкохолици няма във всеки град, камо ли в село. Доста е трудно да се посещават, ако трябва да се пътува на дълги разстояния.
 Аз лично не намирам спасение вече 10 години.  Човекът като не иска, никой не може да му наложи да спре.  Опитвахме лекарствари,  хипнотерапия, психолози и се отказах. Сега гледам до кога ще издържа...

Анонимни алкохолици имат он-лайн сбирки и никак не е трудно да бъдат посещавани, стига човек да има интернет Simple Smile.
Но сте прав (права), че човек наистина трябва да има желанието да спре - за съжаление нито сред психолозите, нито сред медиците, нито в АА има магьосници.
Това е единственото условие.
Виж целия пост
# 13
Трябва да има мотивация.И да е щастлив,че спира да пие.
Моят приятел е бивш(не знам всъщност има ли бивши)алкохолик.Пет години сме заедно,имаше малки залитвания,не мога да си кривя душата.
И на мен страхът ми е,че ще започне в някой момент.Обичам го много,но влезе ли в алкохолна фаза,няма да стоя.Не е същият човек просто.
Виж целия пост
# 14
Анонимни алкохолици няма във всеки град, камо ли в село. Доста е трудно да се посещават, ако трябва да се пътува на дълги разстояния.
 Аз лично не намирам спасение вече 10 години.  Човекът като не иска, никой не може да му наложи да спре.  Опитвахме лекарствари,  хипнотерапия, психолози и се отказах. Сега гледам до кога ще издържа...

Анонимни алкохолици имат он-лайн сбирки и никак не е трудно да бъдат посещавани, стига човек да има интернет Simple Smile.
Може ли линк? Аз не ги номерих.  Попаднах на Ал анон за близки на алкохолици. Там четяха някакви молитви, усетих, че не е за мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия