Чувствам се като стара мома

Забелязала съм, че на много жени не им светва нищо. Ако някой е абдикирал от първото си семейство, сигурно тайно се радват и си мислят, че той ще е само техен. След няколко години се чудят с какво "чудо" са се обзавели.

На първата среща не върви, поне според мен, но след 5-6 месеца не виждам проблем да се проведе тоя разговор, ако считаш, че мъжът става за целта.
Имам приятелка, която по едно време беше решила, че няма намерение да ги търпи да я мотаят и подпукваше още на първите няколко срещи. Доста нерви изхаби докато си намери мъж, но тя е от онзи, за които целта оправдава средствата.

На мен ми е много странно да се задават такива въпроси. Или ти е хубаво с даден човек, или не. Ако ти е хубаво, се наслаждаваш на времето заедно и животът си казва думата. На 30 + всеки се оглежда за другарче, така или иначе.

Аз нали си имам деца, та мъж с деца ми е оферта, стига мен да не ме кара да му раждам. Но ако бях мома може би нямаше да мисля така.
Анди, ама аз по любов ги взимам, и после пак се влюбвам. Ти какво си мислиш, че ги изследвам, а, аз съм глупава, не съм като  във форума, където всичко е прецизирано.
За това и се чудя как не можеш да си намериш мъж, намира се, ама после как да го траеш с всичките му изисквания и претенции е въпросът.

Аз пък не виждам защо да си дава някоя жена тоя зор да пита мъж какво бил искал той еди кога си. Тя да е сигурна тя какво иска, и мъжът да се върже по нея, сама ще го насочи към каквото там предпочита. Личния ми опит е, че и да не мислиш за брак или деца, мъжете пак ще поискат в някакъв момент, пък ако искаш сигурно е и още по-лесно.

Кристина, не беше за теб написаното.
мъжете не са чак толкова трудни, колкото изглежда. Важното е жената да има самочувствие и да не й дреме особено. Говоря за жена, а не за младо момиче на 20 - там хвърчат хормони с други 20-годишни, имат си среда студентите.

Подкрепям те Бианка, ама нали на жените биологичния часовник цъка, пък мъжете не се навиват за брак и дете, за това е и темата! Да ги чакаш, колко да ги чакаш.
Иначе естествено, че мъжът трябва да натиска за брак и дете/деца, лошото е че все повече жени се оплакват, че не е така, а те са тези, които искат горните неща.

Не се котират, защото в днешно време животът е скъп и детето е голям разход на време, пери, енергия и нерви много дълго време. Жилищната площ в градовете, където повечето от нас живеем е силно ограничена. Раждаме се в малки семейства и рядко се проектираме като майки на повече от едно дете или две.

Вече развод за мъжете не означава развод и с детето и хвърляне на мижава издръжка веднъж месечно. Повечето бащи вземат децата си за уикендите, някои направо ги гледат половината от времето. Поради повишената женска миграция се случва и детето да остане с бащата.

Разведен на средна заплата, който е прекарал младостта си в гледане на деца, по паркове и ливади не може да се състезава социално с по-отраканите си връстници-ергени, които са имали повече време и средства да пътуват, да вложат във външност, социални контакти, кола. Колите на татковците на малки деца ми миришат на пикня, колкото и да са чистени.

Мъж с малко дете, което е при него през седмица или всеки уикенд трудно може да предложи бохемски живот, който би предложил някой ерген. Когато детето е там трябва да се съобразяваме с него, не то с нас, а повечето сме твърде егоцентрични за това.

Мъжете с дете често не искат друго, но мотаят момите.


Младата и лъскавата не щат дъртьовци за тоя, дето духа. Пълно е с осигурени, образовани, добре изглеждащи 45-55 годишни мъже без деца, които биха искали дете и съответно търсят 25-35 годишна, намират такива за връзки, но като отворят устата за дете всичко се разпада, а и не могат да си го направят. След 39-40г и за мъже не е лесно.

Особено ако мъжът е със съзнанието, че в твое лице е хванал нещо особено ценно (което може и да не му се случи друг път) - ще гледа да те задържи.
Аз имам такива примери - не че не са ме харесвали, но явно съм имала и още нещо (напр. софийско жителство или жилище).
И в момента имам един бивш колега, отдавна разведен, на когото мога 99% да разчитам да ме вземе, ако се заразвеждам. Че и жилище строи в момента

Мъжете да му мислят - ако до 39 се изживяват като тийнове, които искат да живеят само за себе си, напълно логично на 40 вече да им е по-трудно с жени, които да са хем хубави, хем умни, хем да имат нещо зад гърба си, ама и да са достатъчно млади, че да раждат. Такива мъже направо от провлачилия се късен пубертет скачат в критическата с всичките си лоши навици.
Но и жените често накриво подхождат - живеят във връзка и чакат. Какво чакат? Той да предложи и да заиска деца? защо да го прави като и така му е добре, а връзката с времето се изхабява, особено ако няма развитие под формата на деца и вече дори не им се ражда точно от този мъж или на мъжа от точно тази жена.

За повечето мъже разводът е точно това - развежда се с жената и се развежда с децата, подхвърля някаква издръжка, ако не му досвиди и тя. В това отношение сериалите не лъжат, колкото и да не ги понасям. А мъжът намрази ли жената, тогава често отритва и децата, освен ако не реши да й отмъщава по други начини.

На мен така ми беше хубаво, не задавах такива въпроси с години, но в един момент си споделих мераците и получих отговор, че не му е момента, а иначе и той искал. После последваха още няколко „не му е момента”, винаги с правдоподобно извинение, обвиняващо ме, че съм егоист. Когато хептен ми писна и поставих въпроса ребром, господинът си призна, че изобщо не му се жени и не ще повече деца - има едно, което не живееше с него, но което се съобразявах без да ми тежи. Имала съм още една връзка с разведен мъж. Имам чувството, че децата таят някаква надежда, че родителите им ще се съберат и имат враждебно отношение към гаджето на баща им.

Точно щях да пиша в друга тема, че ако децата имат проблеми с новите партньори на родителите си, значи последните не са си свършили работата. Не са обяснили, комуникирали достатъчно около развода и децата не са наясно какво точно се случва.
На два пъти аз съм била тази с "не му е времето сега" И да, понякога просто не му е времето. Да имаш деца е нещо, което променя тотално живота, нормално е да не бързаш много.

Куку, то и аз се успокоих, че ако се заразвеждам, ще намеря нов мъж. На мен битовизмът ми беше в повече последните години, но от три години насам виждам, че има мъже за взимане. Проблемът ми е, че и новото като старото.

Да цитирам същият, за когото пиша: "Хората трябва да споделят едни и същи пороци".
Има нещо вярно. Аз не се виждам с трезвеник, защото самата аз не съм такава. Не че искам да е алкохолик, златната среда по моите разбирания е най-добре.

Каква работа да свършат? Какво да обяснят и да комуникират около развода? Да убедят децата, че трябва непременно да приемат новия партньор? Естествено, че повечето деца не приемат новия или в най-добрия случай се примиряват, но това не означава, че го приемат! Намесва се външен човек в тяхната история, пети излишен, който иска да стане пръв най-важен. Никой не ги пита децата обикновено, а ги поставя пред свършен факт. Обаче възрастните, заслепени от собствените си "искам" изобщо не обръщат внимание.