Здравейте, осмелявам се да пиша тук, след 2 години опити да се справя сама...
Ще се опитам да преразкажа нашето положение:
Вече сме заедно от 2 години и 6 месеца не казвам, че е дълго време, но пък от друга страна той е първия мъж, с който съжиталствам 2 години, аз живея в тях заедно с цялото му семейство, и това си има и + и -, просто за мен ще е по-добре да се отделим от всичките му роднини и да заживеем заедно без чужда намеса и савети, говорили сме го това, но за него не е така, понеже той се смята за зависим от родителите му, и не сме били достатъчно готови за тази стъпка, напоследък на мен това ми тежи и почнах да се държа по-негативно настроена към него, и вследствие на това почнаха и караниците, не знам как да постъпя обичам го и не искам да прекратяваме нашата връзка, моля за съвети как да постъпя?!
Виж целия пост
Ще се опитам да преразкажа нашето положение:
Вече сме заедно от 2 години и 6 месеца не казвам, че е дълго време, но пък от друга страна той е първия мъж, с който съжиталствам 2 години, аз живея в тях заедно с цялото му семейство, и това си има и + и -, просто за мен ще е по-добре да се отделим от всичките му роднини и да заживеем заедно без чужда намеса и савети, говорили сме го това, но за него не е така, понеже той се смята за зависим от родителите му, и не сме били достатъчно готови за тази стъпка, напоследък на мен това ми тежи и почнах да се държа по-негативно настроена към него, и вследствие на това почнаха и караниците, не знам как да постъпя обичам го и не искам да прекратяваме нашата връзка, моля за съвети как да постъпя?!
Много ще съжаляваш след години, ако пропуснеш да живееш “ за себе си” . Квартира сам, със съквартирантка, да работиш за твоите си разходи, да нямаш задължения към друг.