НВ-ВМХ и палео - тема за здравословното хранене, част 136

А може и да хвърлиш око на темата Инсулинова резистентност и отслабване.  

Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е гъз. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес... Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото й, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен: „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук...
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Заеби. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел...