Няколко пъти започвам да пиша и изтривам написаното...незнам от къде да започна, незнам как да го напиша...
Мъжът, когото обичам и с когото живея от година и няколко месеца е разведен, с деца... Дечицата живеят при майка си и когато идват при таткото, аз напускам апартамента, тъи като те все още не знаят за мен...Той се страхува да им каже, страхува се от реакцията им... Аз го разбирам, но ми е адски неприятно всеки път, когато трябва да се изнеса от там, да изнеса и най-малката моя вещ, за да не се разбере за моето съществуване. Това започва все повече да ми тежи, чувствам се ужасно... Другият ми проблем е, че когато му заговоря за деца той сменя темата...или казва, че ми е рано (на 24 съм), че не е готов, че трябвало да мисли за децата си...Но аз къде съм в цялата тази схема? Разбирам, че иска спокойствие, че не му трябват безсънни нощи, че за него това е изживяна емоция...но аз искам, аз искам да имам семейство с него, да имаме деца.... Разума ми казва да си тръгна, но сърцето ми не ми позволява. Обичам го толкова много....а знам, че и той ме обича. Но има разминавания в желанията ни...аз искам брак и деца, той като човек с развод зад гърба си, категорично отказва брака, а и за деца не изгаря от желание... Все още немога да си обясня, защо пиша всичко това....може би искам да ми кажете как изглежда всичко това във вашите очи.....