

- Какво търсиш там, дъще?
- Това!
- Господи, в тази суматоха на тебе този часовник ли ти е нужен, дъще?
- Какво ще правим сега?
- Дъще, ще правим това, което баща ти е казал. Хайде, бързо, давай, дъще! Ще избягаме през задния двор!




- Роди се! Имаш син. Прекрасен син! Вземи го, дъще!
- Татко си замина, но вместо него дойде синът ми. Аз ще защитавам теб, а ти мен. Аз ще живея заради теб, а ти заради мен. Ти си моят прекрасен син. Аз ще те назова в чест на дядо ти. Добре дошъл, Омер Насир.
Аз не зная за какво е мислил моят баща, когато ме е кръстил Исра.



Но моето име напомня на вечерна разходка. Това е разходката на Пророка, когато се е връщал от Мекка вкъщи. Сега и аз вървя с рана в сърцето от смъртта на баща си. Но в ръцете си държа своя син, който лекува моята рана. А къде отивам? Неизвестно. Кога ще свърши нощта?! Кога ще изгрее слънце?! Кой ще ни изведе към утрото?!

- Аз откраднах този часовник. Да крадеш е лошо, Нина. Но не сега, защото часовникът е на Джихан. Това е часовник със сила. Да, със сила. Благодарение на този часовник ние можем да извикаме Джихан. Където и да сме, той винаги ще ни намери.























Докато приготвя превода на останалите моменти ще се наслаждаваме на величието на Джихан Адабейли. И с пистолет в ръка излъчва чар и сексапил. 

























благодаря за кафенцето. 










