Как да му обясня, че искам да сме самостоятелни?!

И не само в този форум. А не са ли?

Проблем е личностното му развитие щом на 27г живее у мама и тате с бабата. От тях каквото е научил го е научил до 18г, а и може да ходи да ги вижда. Засега може да намира балами да ходят да живеят с него и с цялата му рода, но с възрастта такива ще се намират все по-малко.

Желаещи да живеят по този начин има доста, тъй че не го мислете. Ако не е тази, ще е друга, по-младичка. В някои райони си е традиция къщата на 2-3 етажа, за всеки син по етаж, само не знам защо масово пестят от това да има кухни и перални на всеки етаж, та са общи, и оттам конфликти. Всеки да си преценява за себе си, има си и плюсове подобно съжителство, горе са писали - децата се отглеждат общо, все някой върши домакинската работа, имаш закрила при житейски несгоди.

Пак ти казвам, че пречупваш всичко през твоята призма. Живеенето отделно от ранна възраст не предполага супер семейно ориентиран и отговорен индивид. Всеки си носи дефицити някакви. Един човек може да се изнесе на 23 примерно и пак да е зависим от родата и като пари, и като работа, пак може да се прибира 2 пъти седмично мама да го изпере и изглади или пък родителя да ходи до апартамента му да му чисти и подрежда.
 И Орион е прав, все ще се намери поне една да се навие да живее там, а това му е достатъчно, не му трябват 100 кандидатки.

Живеенето отделно от ранна възраст не означава семейно ориентиран индивид, но живеенето с голямо семейство или даже само с родители е непопулярно с жените и не особено желано. Тази тема го доказва 

И мъжа ми, като бил ерген, мама му ходела да го пере и да му готви ежедневно, но вечер, като иде гаджето било наготвено, опрано и мамата я нямало.

Колкото са повече хората в дома, толкова са повече възможностите за конфликт.

Не твърдя, че да се живее с родители или свекъри е винаги ужасно и от това няма позитиви, а че когато това не се харесва на жената (която още не е съпруга) и връзката се поизтрие, има много по-висок шанс от раздяла.

Не твърдя и че животът на село е ужасен и непоносим, а че жена, която предпочита да живее в град,  в блок, на оживено място няма да бъде щастлива на село и ще търси непрекъснато начин да се върне в града, с или без мъжа.

В момента има две активни теми с жени, които не щат на село у свекъри. Едната иска да се връща в града, а другата даже не иска да опита да живее на село. И в двата случая предложения живот не им струва нищо, а за този в града са готови да плащат.

А селските, живеещи с родители мъже намират доста по-трудно кандидатки от градските момчета. Това не е мое мнение или наблюдение, а статистика, валидна за цял свят. Тук е обяснено:

https://news.bg/your-voice/za-demografskata-ni-katastrofa-i-ergenite.html

Статията е стара, но тенденцията е същата. Единствената ми забележка е, че при турците е същото и още по-лошо, защото жените им масово емигрират и се женят навън, а не седят на село, както авторът твърди.

Едно време такъв е бил манталитета.. Етаж за детето.
Семейство на отделен функционален етаж може да съществува ако постави ясни рамки с родителите.
АЗ добре разбирам приятела на авторката. Човек, който не е усетил въздуха и простора, няма как да разбере, защо някой живял в къща на село, не иска да се завре в апартамент.
Иначе още не съм се сблъскала с мъж, който живее и се грижи за себе си самостоятелно. И тези след развод пак са при мама.

Всъщност, това са лесно решими неща и масово се оправят за нула време.
При днешните пластмасови тръби и дограми, да се направи баня и кухня е фасулска работа.
Всичките ми познати и приятели, на които децата имат етаж в къщата, първо това направиха- още преди да се обзаведат с половинки.
Единственото общо им остава стълбището, което ползват- като в блоковете, само че по него не се вЪрвят  100 човека.

Накратко... Антония трябва да реши колко време може да отдели в чакане и какво може да жертва в името на съвместното съжителство. От това което чета, момчето май няма големи мераци за местене и самостоятелност, което само по себе си обрича чакането на неуспех. Но, както казах - тя трябва да си прецени. И няма смисъл от караници и скандали. Те няма да доведат до нищо и само се хабят нерви по този начин.
Може да потърпи още няколко месеца или година, но повече от това е безсмислено. И ако не и харесва този начин на съвместен живот, никой не я спира. Добре е, че нямат деца и нямат какво да делят. Още са млади и имат право на друг избор и други възможности.

Оправят се, Абсурт, ако има желание... Че има и случаи, в които нищо не дават да се пипне и промени, излишни разходи били. Тъй че всичко си зависи какви хора са, ако са културни възпитани хора, проблем няма.

Интересно ми е децата, заживели по етажите, дали имат идея да осигурят и те собствените си деца така Всеки да вдигне по една къща на етажи.

Че после по 2-3 внука на етаж, всеки с булка и зет - трудна работа.

Ти за смяна на поколенията, не си ли чувала?
И за това, че масово хората остават с по едно дете?
Отделно факта, че се разселват по света и у нас?

Ами ще се разселват, колко поколения могат да се отгледат все в същата къща

Имам приятели, всъщност са ми кумове. Ей така зажиявяха на етаж обособен като самостоятелен апартамент. Но мъжа не позволяваше много да им се месят родителите му. След няколко години си обособиха и друго място, първоначално само за летния сезон, апосле целогодишно. Защото им липсваше двора и пространството, което дава.

Никога не се стига дотам, защото ако семействата, обитаващи отделните етажи, но споделящи общ двор, покрив и пречещи си постоянно, не се намразят, то децата, родени и израсли в тая гнусна конфигурация, се намразват и само чакат дъртото да пукне, че да продадат къщата. Но и това не става, защото поне един от внуците е проклето копеле, заинатява се и не иска да продава, но и не желае да наплати на другите техните части, защото е и прошкяк. Тогава къщата я сполита съдбата на всички такива общи кочиняци - започва да се руши и накрая все пак я продават на многократно по-ниска цена и на нейно място изниква кооперация ако мястото е добро. Ако не е - мангалите опоскват, каквото могат, само коминът остава да стърчи като среден пръст към бога.

От лични мои наблюдения – пръста си не мръдват да осигурят децата си. Ако падне нещо от наследство, да. Но сами да спестяват, да купят или построят... Много рядко.
Обикновено оставят децата си да се оправят сами или ги вкарват в същата схема, ако баба и дядо са се досетили да се споминат по-рано. Трети вариант е да облагодетелстват само едното дете, другото го пускат да се оправя само или на свой ред да си търси момък/мома с етаж.

За съжаление и аз съм виждала третия вариант в България, но това беше при старите хора.

Понеже в днешно време малко булки се навиват да живеят по този начин и хората рядко имат повече от едно дете, този начин на живот е на изчезване.