Искам да се развивам, но не знам как.

Аз съм в такъв период, и съм на повече от посочените години. Нямам призвание и професия,макар да съм работила само по специалността си почти. И от известно време съм на кръстопът, изобщо не знам накъде да поема и това вече почва много да ми тежи, защото чувствам, че имам нужда да открия нещото, което ще ми носи удовлетворение, моето нещо, но не става, трудно ми е.
Не мога да ти помогна, но да знаеш, че не си сама. Може би да помислиш кое е това, което ти харесва, нещо, в което си добра. Знам ли, аз от доста време съм зациклила на тази тема и не мога още  да го разбера за себе си, това ми създава и чувство на вина, вкрава ме в разни размисли, че отдавна е трябвало да го намеря това призвание, тази сфера на развитие и съм закъсняла и ей такива.
Е, не ти помогнах много, но...на същото дередже съм.

Напротив. За някои може да звучи слабохарактерно, но помага, когато видиш, че и друг се бори със същото, че не си глупав, луд и ненормален. Дано прочетем и за успели такива, също. Стискам палци и на двете ни!

Естествено, че не си луда. Висшето, което си завършила не ти ли е на сърце?
Аз още от дете знаех какво искам да правя и сбъднах желанието си, но също в един момент ми омръзна работата, а и вече не е толкова актуална, повече се приема като хоби. За съжаление съм на доста повече години и имам задължения към близки, затова не мога да мисля за смяна на професия, даже в момента въобще не работя. През годините съм си мислила по какъв ли път щях да поема, ако не бях успяла да вляза в мечтаната специалност, а бях завършила право, инженерство, счетоводство или нещо подобно. Предполагам, че щях да съм много неудовлетворена и да се изяждам, че не съм сбъднала мечтата си.
Според мен, огледай се, виж какво те влече, опитвай. Сега ти е времето, можеш да започнеш отначало, никой няма да те гледа като извънземно (както става след определена възраст). И не се насочвай към нископлатена работа, това също е важно.
Можеш да започнеш и в частния бизнес, потърси ниша за някои услуги.

Не знаеш с какво ти се занимава или мислиш, че вече е късно да учиш нещо ново?
Аз лично се занимавам с нещо, което винаги съм искала да правя още от дете, но от няколко години открих, че страстта ми е към нещо друго, за което вече ми е късно, за съжаление.
От време на време обмислям да сменя сферата, но не мога да реша  с какво. На 30 съм, с дете, обмислям евентуално второ и не мога да си позволя тепърва да уча нещо сериозно, редовно и т.н. И като се замисля и се отказвам...

Точно, защото никога не съм искала да стана еди-каква си, го записах, защото бях добра в това, а и си ме влечеше в по-голямата си част. И исках да пробвам, дали пък не е това. Затова и кандидатствам вече 3 години и така и не успях да вляза в системата, а и забелязах, че е трудно без връзки.
Но така или иначе въпросът си стои, защото дори и мисълта, че мога да започна, не ме прави толкова развълнувана. Повярвайте, и на мен ми е странно и ми се щеше да знам накъде. Поне знам, че искам да започна курс по английски, пък да видим...

И към A-L-I-N-A: по-точно не знам с какво ми се занимава, а е странно на тази възраст и се чудя кое в днешно време е печелившо и си заслужава инвестиция на време, труд и пари, а и трябва да пасва на моите интереси.

Slanchogledeno momiche, какво си завършила?
И какви интереси имаш?
Пиши, за да ти дадем насоки.

Българска филология. Оттам като интереси - писане, книги, обожавам децата от винаги и те мен и си мисля, че бих работила добре с деца - гледах чуждите деца, комшийски. Иначе ми се учат езици и си събирам в момента пари и нещата, както се сещате, малко се забавиха, заради онова с 19-ката в края.
За другите е твърде късно вече. Понякога много зависи къде израстваш и дали ще те хванат от малък и дали семейството е добре финансово.

Защо не опиташ с някой по-рядък език, който ще ти даде повече възможности. Английски всеки знае повече или по-малко.

Неприятно. И аз съм от тия. Скъсах се от учене и накрая пак съм без професия. В смисъл имам няколко професии, но поради една или друга причина или не мога или не искам да ги практикувам. В момента се занимавам с глупости от скука. Поне ми е интересно и си уплътнявам времето. Ама си е шитня и не може да бъде професия. Не и дълготрайно. Имаш време за учене, може да уцелиш. Бе то си какво ти е писано...

случайно попаднах на тази тема. Веднага се сетих за живота на създателя на KFC. Прочетете я.

И аз съм в подобно положение. Завърших висше, работих известно време по специалността. Но още тогава ми се искаше да се занимавам с друго. За момента не съм решила какво.
Скоро майчинството ми свършва и ще трябва да се върна на старата работа.
Чувствам се по същия начин - неудовлетворена от себе си.
Ако ви харесва да се занимавате с деца, може да запишете магистратура начална педагогика с чужд език.

Колко познато....

Аз нищо не завърших след училище. Два пъти записвах в ТУ и решавах, че не е за мен. После започнах работа и зарязах ученето. И така, бях на 28, записах Бизнес администрация дистанционно. Междувременно си работех във все същата фирма, като смених малко позициите, но работата беше сходна. Тъкмо завърших бакалавър и ме съкратиха, бях на 32г. И аз като теб, а сега накъде?

Починах си някакво време, записах магистратура ИТ дистанционно, понеже исках да ставам QA. Дори ме извикаха на интервю в една фирма, но решихме, че повече ставам за QM (специалист по качеството). Избутах си магистратурата и започнах да си търся нова работа, понеже ми омръзна да проверявам дали агенти продажби следват инструкции и дали лъжат клиенти. Бях решила да опитам като акаунт мениджър или бизнес анализатор. И на едно интервю ми казаха да си повиша нивото на английски, С1 било задължително. И започнах да ходя на уроци. Междувременно си намерих работа като акаунт мениджър, доста научих там - за позицията, сферата. След 2 години много ми омръзна и хайде отново търсене. Сега работя в познатата ми сфера, но в маркетинга.

Някак като минеш някаква възраст и знаеш, че времето си минава, все по-трудно се учи, по-трудно гласуват работодателите доверие на кандидати за нови позиции и сфери за тях. Моя позната, която преди е наемала хора за предишна компания, ми казваше, че наблюдава същата тенденция при хора около и малко над 30. До един момент може да са работели дълго време на едно място и след това започват да кандидатстват за позици, които нямат нищо общо с предишния им опит. И започват да сменят работата си на 1-2 години, търсейки точното за тях нещо. А и това, което ни е харесвало като сме били на 20, може да не ни харесва като сме на 30. Няма нищо лудо при теб, много хора минават през това.

Как реших да го направя аз.
- Обнових си профила в Linkedin, добавих различни хора и повечето пускат статии или постове. Четях всичко, разглеждах компании и каква дейност имат. Разглеждах обявите, четях изискванията.
- Говорих с моя позната Човешки ресурси, обясних какво съм правила, какво не ми се прави, тя знае какво умея. Тя ми даде също насоки към определени позиции и ми каза да видя изисквания за тях и задължения. Да прочета статии в интернет какво правят на въпросните позиции.
- Говорих с други приятели, които са амбициозни и искат да се развиват непрекъснато. Тук хора, които са фокусирани върху една професия и област, няма да ти помогнат.
- Има и психолози, които работят с хора, загубили пътя. Аз лично не стигнах до такъв, но много се бях замислила.

Нищо от това не е лесно и изисква време. За последните 6 години вече два пъти го правя.

Когато решиш в каква област или позиция би могла да се развиваш, прегледай и възможните магистратури. При мен ИТ се оказа в плюс за позиции, където се изискват някакви основни технически познания.

"твърде късно" няма, това е само ограничение в главата ти
работи каквото ти е възможно сега и паралелно учи онова, което искаш
не е лесно, но не е невъзможно особено, ако нямаш малки деца в момента


отвори сайтовете на няколко университета, виж какво се предлага, избирай, мисли и после се готви за следващата учебна година

Аз съм в подобна ситуация, заради това ще си позволя да коментирам.
Няма сила на този свят, която да ме накара да се върна обратно в университета. Благодарна съм, че се отървах от там без сериозни ментални последици.

В интернет има тонове информация за всичко. Разбира се, доста по-лесно ще е при знанието на поне един чужд език, но вече и на бг език може да се срещне полезна информация. Безплатна, платена. Разбира се платената е по-подробна и някак персонализирана, но така или иначе каквото и да се учи винаги практиката прави нещата перфектни. Не става от веднъж.
Аз лично сега съм се заела да уча копирайтинг, тъй като осъзнах, че освен, че ми харесва, е и доста полезен инструмент за продажба. Това е като добавка към знанията ми за маркетинг в социалните мрежи. За момента уча абсолютно безплатно в YouTube от уроците на Alex Cattoni, които са златна мина.

И последно - няма такова нещо като твърде възрастен за нови знания 🙄 аз съм на 32 😁 светът се променя, ако преди да бъдеш адвокат, счетоводител или банкер е било върха на личното развитие в кариерен аспект, вече изобщо не е така.