С какво ви дразнят свекървите? – 125

Нищо не правите с тази жена. Следвайте си взетото решение и си живейте живота.

Принципно приветствам такъв дух, никой не трябва да стои в токсични отношения (напрежение, изневери, бой... маминка, опс).
Това е и лайтмотивът на бг мамма, тук за всеки проблем се дава решението да се мята багажа и да се казва "чао".

Искам само да предупредя някои млади "булки", престрашили се да четат темата.
Така уважаваната абревиатура тук - ММ ("моят мъж") в реалността твърде често отговаря по-скоро на "мамин муньо". Ма наистина доста често
Та като "метнете багажа" на един Муньо, гледайте да не се натресете на друг

Ма не знам, може да аз и моето обкръжение да сме изключение... и реално Принцът на Белият Кон да е навсякъде. И да чака разбунтували се жени да му се метнат, с все домочадие

И сега сериозно, призив към майките, които четат темата. Моля, оставяйте ги тия мъже, БЕ, да си купуват гащи сами. Като станат на 14г. И си пийте вие виното, и си гледайте живота.
Щото иначе после нещата ескалират много зле.

Това са най-хубавите ви години! Радвайте им се и двамата! Изобщо не трябва да се влиза в каквито и да е конфликти заради майки, бащи, зълви т.н. Ако хората са разумни - и пари ще спечелят, и покрив над главата ще имат, и почивки ще си правят. Майка ми се отказа изцяло от имотите от родителите си в полза на сестра си - за нещастие сестра й почина рано, дядо почина много нещастен /уж щяха да го гледат/. Сега и аз не очаквам нищо от свекърва си /свекъра почина рано/, там е всичко за девера и семейството му, но съм доволна от живота си, спокойно ми е и изобщо не ми е на ума никой, освен милите ми хора. Успяваме и то чудесно, заради упоритостта и човечността си. Гордея се с детето си - успешен и умен млад мъж, мъжът ми ме подкрепя във всичко, работлив и честен. Само да сме живи и здрави - другото е глупости.

Така е. Важното е да са живи и здрави хората. Имоти се печелят и се губят.

Здравейте, почти 5 години живях със свекъри в техния дом. В началото ме приеха уж като тяхна дъщеря и всичко беше наред, докато не забременях. Тогава се започна с наставления какво да ям, какво не, защо не ядеш месо, детето също няма да яде. Роди се детето и се започна моя ад. Кърмене под час, влизане в стаята без да се почука, „трябва задължително да пир водичка”, „аз съм слушала моята свекърва как да си гледам децата и ти ще слушаш”.
Хранене - ами купи й пюрета, другите деца купено ядат.  Запиши я на кухня, моите на кухня бях записани.
Въобще нямаше област и нещо, в което да не ми се бъркат. После дъщеря ми порастна и започна да иска само нея, защото тя позволяваше и даваше всичко (дори най-скъпите стъклени,златни неща в къщата). Когато детето стана на 3 тотално бях отриитната като майка, никои не зачиташе какво казвам и тя не ме слушаше, предпочиташе баба си и дядоо си пред мен и баща й. Докато забременях с второто ни дете, тогава тези хора изсипаха още по-голяма пумия върху мен. Започнах да вдигам кръвно през бременността след едни намеци от нейна страна, че дори и две деца да имаме ММ пак ще ме зареже и с двете деца. Малко преди да родя се преместихме в нашия дом, тогава така ме гледаха и обвиняваха, че съм си тръгнала и взела дъщеря ми с мен, на нея й било мъчно, а аз лошата съм ги разделила.
Всеки ден ми звъняха и идваха вкъщи, ако не го направя започваха депресиите им, щели да умират, реват и прочие.
И всеки ден ме напрягаха с какви ли не неща,защо не даваме вода на сина ми,искал мен, защото мириша на мляко,памперса точно когато те кажат тогава да се смени.
Имах чувството, че ще се побъркам всеки момент. Съпруга ми е на работа по цял ден, казва ми да не им звъня, но те ми се натрапваха по всевъзможен начин и ако не исках да ги видя след няколко дни е голяма драмма.
След като поставих ясни граници започнаха да се „разболяват” под предтекст ММ да отиде да ги види. Тя решила да се възползва от това и да му каже колко лоша майка и човек съм...
Не искам да се карам с никого, искам спокойствие за себе си и семейството си просто не съм очаквала всичко да се обърне срещу мен.

След всичко, което си описала за първата си бременност и отношенията ви след раждането на първото ви дете, защо реши да забремянваш с второ? Къде изобщо е мъжът ти в тази идилия?

А защо изобщо контактуваш с тези хора? Звучи сякаш не ти харесва да ти контролират живота чак до памперсите. Защо си го причиняваш, че и с години?

Неприятно ми беше само като чета. Как има млади жени да са съгласни да живеят така? Толкова ли нямате сила да се опълчите? Или всичко се върти около един ч*ен?

Абе няма лошо да се върти около него. Все пак й е мъж. И самият той й е казал да не им звъни (каквото и да значи това, но явно й дава карт бланш да не се занимава с тях), а тя пак ги оставя да й се качват на главата. Не става дума за ч@ен, а за това, че тя е мекушава.  Ще съм си в собствения дом, а тия ще ми се влачат да ми дават тон за децата, знаеш ли как пък ще им отворя вратата...

Ти не си отговорна за тях - те са големи хора и сами трябва да отговарят и се оправят с чувствата и болежките си. Когато не се поддаваш на манипулации, не се вълнуваш дали са болни или в депресия - тогава ще се оправиш.
   Чувството за вина те мори. Спаси себе си - не си виновна за нищо. Когато порастнеш емоционално, ще спреш да се тревожиш за подобни изнудвания. Ще можеш спокойно да кажеш: "Това не е моя работа. Щом не ти е добре, отиди на лекар."

Знам,че не е лесно.Живяла съм с емоционален манипулатор.Малко си изтървала времето да наложиш граници.Сега няма да стане без
участието на мъжа ти.Само да казва.."не им обръщай внимание" не е опция.Седни и се разбери първо с мъжа си.Обясни му какво те дразни и той да наложи правилата.

"Кърмене под час, влизане в стаята без да се почука, „трябва задължително да пир водичка”, „аз съм слушала моята свекърва как да си гледам децата и ти ще слушаш”.
Хранене - ами купи й пюрета, другите деца купено ядат.  Запиши я на кухня, моите на кухня бях записани."

Ето тук ти е грешката. Че си го допуснала. Още тогава е трябвало да поставиш ясни граници.
Т ака си ги научила. Естествено, че ще искат да си върнат старото положение.
Единственото, което мога да те посъветвам е да не отстъпваш и да не ги допускаш до личното си пространство, каквото и драми да въртят. И да си готова да си го защитаваш в името на себе си и децата си!

Макар и късно, всичко ще си дойде на място. Ангажирайте емоциите си с нещо вън от семейството си, не знам дали работите, ако не - запишете курс, университет, откъснете се от тези мисли и проблеми. Сама ще видите, как всичко ще се промени. Знам, че се искат средства за подобно нещо, но не се отказвайте.

Тия свекъри са големи вампири, но не виждам как мекушав и търпелив човек, какъвто, изглежда, е тя, би могъл да отблъсне монопола им. Че те точно заради това са й се качили на главата - жадните за кръв имат безпогрешен радар за донори. И съвсем не е случайно, че точно кроткото агне влиза в тяхното семейство, ако беше някой върколак, щеше да разтури вампирската задруга. Но при тях ще си е все така, докато дъртите не изнемощеят съвсем, а тя ще проплаква чат-пат, ама ще си търпи, защото си е такава. Може и още едно даже да роди.

Не съм съгласна, с времето повечето "изперкват", някои не могат да проумеят чр вече не са "център" на семейството и така. Почти всички се опитват да се наложат, въпроса е къде ще им мине номера.
Има и друго, по-важно, когато отиваш в чужд дом е логично, че ще ти се месят. Когато сестра ми живя в къщи беше по моите правила. Не и харесваше и смяташе че я командвам, но тя беше вкъщи, не аз в тях. Свекърите също живяха с нас няколко месеца, и те се съобразваха с нашите правила. Когато отида в тях пък аз се съобразявам. Когато създавате семейство в детската стая се замислете, пък създаването на деца оставете за като пораснете достатъчно да сте самостоятелни