Здравейте, почти 5 години живях със свекъри в техния дом.
Скрит текст:
В началото ме приеха уж като тяхна дъщеря и всичко беше наред, докато не забременях. Тогава се започна с наставления какво да ям, какво не, защо не ядеш месо, детето също няма да яде. Роди се детето и се започна моя ад. Кърмене под час, влизане в стаята без да се почука, „трябва задължително да пир водичка”, „аз съм слушала моята свекърва как да си гледам децата и ти ще слушаш”.
Хранене - ами купи й пюрета, другите деца купено ядат. Запиши я на кухня, моите на кухня бях записани.
Въобще нямаше област и нещо, в което да не ми се бъркат. После дъщеря ми порастна и започна да иска само нея, защото тя позволяваше и даваше всичко (дори най-скъпите стъклени,златни неща в къщата). Когато детето стана на 3 тотално бях отриитната като майка, никои не зачиташе какво казвам и тя не ме слушаше, предпочиташе баба си и дядоо си пред мен и баща й. Докато забременях с второто ни дете, тогава тези хора изсипаха още по-голяма пумия върху мен. Започнах да вдигам кръвно през бременността след едни намеци от нейна страна, че дори и две деца да имаме ММ пак ще ме зареже и с двете деца. Малко преди да родя се преместихме в нашия дом, тогава така ме гледаха и обвиняваха, че съм си тръгнала и взела дъщеря ми с мен, на нея й било мъчно, а аз лошата съм ги разделила.
Всеки ден ми звъняха и идваха вкъщи, ако не го направя започваха депресиите им, щели да умират, реват и прочие.
И всеки ден ме напрягаха с какви ли не неща,защо не даваме вода на сина ми,искал мен, защото мириша на мляко,памперса точно когато те кажат тогава да се смени.
Имах чувството, че ще се побъркам всеки момент. Съпруга ми е на работа по цял ден, казва ми да не им звъня, но те ми се натрапваха по всевъзможен начин и ако не исках да ги видя след няколко дни е голяма драмма.
След като поставих ясни граници започнаха да се „разболяват” под предтекст ММ да отиде да ги види. Тя решила да се възползва от това и да му каже колко лоша майка и човек съм...
Не искам да се карам с никого, искам спокойствие за себе си и семейството си просто не съм очаквала всичко да се обърне срещу мен.
Хранене - ами купи й пюрета, другите деца купено ядат. Запиши я на кухня, моите на кухня бях записани.
Въобще нямаше област и нещо, в което да не ми се бъркат. После дъщеря ми порастна и започна да иска само нея, защото тя позволяваше и даваше всичко (дори най-скъпите стъклени,златни неща в къщата). Когато детето стана на 3 тотално бях отриитната като майка, никои не зачиташе какво казвам и тя не ме слушаше, предпочиташе баба си и дядоо си пред мен и баща й. Докато забременях с второто ни дете, тогава тези хора изсипаха още по-голяма пумия върху мен. Започнах да вдигам кръвно през бременността след едни намеци от нейна страна, че дори и две деца да имаме ММ пак ще ме зареже и с двете деца. Малко преди да родя се преместихме в нашия дом, тогава така ме гледаха и обвиняваха, че съм си тръгнала и взела дъщеря ми с мен, на нея й било мъчно, а аз лошата съм ги разделила.
Всеки ден ми звъняха и идваха вкъщи, ако не го направя започваха депресиите им, щели да умират, реват и прочие.
И всеки ден ме напрягаха с какви ли не неща,защо не даваме вода на сина ми,искал мен, защото мириша на мляко,памперса точно когато те кажат тогава да се смени.
Имах чувството, че ще се побъркам всеки момент. Съпруга ми е на работа по цял ден, казва ми да не им звъня, но те ми се натрапваха по всевъзможен начин и ако не исках да ги видя след няколко дни е голяма драмма.
След като поставих ясни граници започнаха да се „разболяват” под предтекст ММ да отиде да ги види. Тя решила да се възползва от това и да му каже колко лоша майка и човек съм...
Не искам да се карам с никого, искам спокойствие за себе си и семейството си просто не съм очаквала всичко да се обърне срещу мен.
Вярно е това горе, но тя не се е обебила 
