Три дълги години...

  • 14 958
  • 111
# 75
 newsm45 newsm45 smile3518 newsm45 Мила Димана чета и плача...и плача ... и плача....ненамирам думи да ти кажа нещо за да те успокоя.Мога само да ти кажа ... възхищавам ти се  ти си силна жена и продължавай да си все така силна.Никога незабравяй нито един спомен ,миг или усмивка или дума на твоето ангелче те ще останат завинаги да греят скованото от болка майчино сърце.Обичай дъщеря си и съпруга си и бъдете силни и знай че той ви пази всички и се радва че живее в сърцата и спомените ви.........
Hug Hug  Прегръщам те силно  Hug Hug
Виж целия пост
# 76
radi-t, миличка... Ужасни дни... А трябваше да са изпълнени с радости и хубави емоции! Дните, в които сме родили нашите ангелчета...
Виж целия пост
# 77
Ами... Ето я моята тема. Само дето години вече са почти 4...

Тази година депресията ме хвана много рано, още края на юли попаднах в Дупката. Странното сигурно е, че не правя никакви опити да се измъквам от там. Знам, че в определена степен там ми е добре- с мислите си, с болката си, с мъката си... Един мой свят, където явно неминуемо ще попадам преди всяка годишнина от загубата на сина ми. И това ми се струва най- нормалното нещо вече...

Виж целия пост
# 78
Тарталета,недей така...Знам,че никога болката няма да отмине,може да утихне,но да отмине,няма.Имаш прекрасно момиченце и дай Боже да имаш още дечица.То има нужда от една усмихната и мила мама.Нека я има.Бъди силна и те прегръщам силно. Hug
Виж целия пост
# 79
Тарталета smile3518, сълзи се стичат по бузите ми. Мила майчице, искам да ти кажа толкова много неща, да те видя, да те прегърна... Знам, че няма да намаля болката ти, ти ще я носиш винаги със себе си, но искам да ти вдъхна сила, кураж, да преодолееш депресията. Да нацелуваш малката Силия.
Виж целия пост
# 80
Диманче, милинка, разбирам това чувство - да не ти се излиза от състоянието, в което си. Да се  отдаваш до край на мъката, на спомена, на мислите и болката. И според мен това е естествено. Защото те са единственото, което ни свързва с изгубените дечица. Просто не искаме да забравяме. Отдавайки се на скръбта, оставаме свързани с тях. И така ще бъде завинаги... просто трябва да го приемем.

Нагушай  мъничката кукла, тя ще и донесе мъничко утеха. Ще ти припомни, че по един или друг начин животът продължава и трябва да продължава. Заради хората, които имаме тук и сега. А ни остава едничката надежда, че един ден отново ще бъдем с децата си и ще имаме възможност да ги гушнем.
Виж целия пост
# 81
Диманче, опитай се да се излезеш от там. Леко, бавно, пълзейки.  Hug
Оставането в дупката не е изход, колкото и закътана и наша да си е.  Confused
 Hug
Виж целия пост
# 82
Знам, че сте тук и сте с мен  Hug А излизането е сигурно, в това съм се убедила- като направим панахидата, като минат още 1-2 седмици постепенно се отърсвам от сковаността, която ме е обзела, и искам не искам продължавам.
А няма как да не искам- имам си едно прекрасно нещо, заради което си заслужава да продължавам да дишам, пък било то и чрез болката си.
Всичко е толкова преплетено в този живот...
Виж целия пост
# 83

  Не знам какво да напиша CryПлача и се опитвам да намеря думи, но зная, че няма такива които да те успокоят CryУсетих те вчера, знаех какво ти е CryИскам да си много щастлива, искам в скоро време да стане това за което най-много мечтаеш CryА го искам искренно и то трябва да стане PraynigПрегръщам те силно, приятелко моя Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 84
Билянка, знам, че ме мислиш. Недей! Имаш си свои грижи. Обичам те много. Благодаря ти.
Виж целия пост
# 85
Боже, Тарталета, често чета твоята история и плача, плача и никога не съм си позволила да ти пиша, просто нямам думи, не те познавам, а толкова искам да те прегърна, да залича поне за мъничко мъката от душата ти. Кураж, мило изстрадало майче, целуни сладката Силия, имаш за какво да живееш, стискам палци да се сбъдне мечтата ти, за която Биляна  пише.
Виж целия пост
# 86
И аз влизам тук и чета... мъчно ми е, но не знам какво да напиша- всичко думи изглеждат безсмислени Sad
Виж целия пост
# 87
От няколко дни си мисля за теб , и ми става много мъчно  , плача  защото моето голямо момче на 6 септември  ще направи 4 годинки  , а твоето на 8,  4 годинки от както го няма  Cry , живота е много неописуемо нещо днес си тук а утре вече те няма , а за близките остава голямата мъка и празнота
Изгубих много близък за мен човек този месец , човек който си отиде без време от този свят и който беше изключително добър Confused
От този свят си отиват рано най -добрите хора , може би Господ има нужда от добри души горе , но не искам повече никоя майка да страда  Cry
Незнам какво повече да напиша , Димана прегръщам те и ще съм с теб в мъката ти 
на 8 и ще запаля свещичка дано стопля малкото ти момче  Confused
Виж целия пост
# 88
Ще запаля на 8-ми свещичка в памет на Влади /извинявам се за грешката/. Sad
Прегръщам те.
Виж целия пост
# 89
Димана, Hugедва ли думите ще те успокоят ,но искам да знаеш ,че тук си сред свои и те разбираме напълно .Сили ти желая и от сърце да ти се сбъдне мечтата ,заслужаваш един такъв подарък .




Ще запаля на 8-ми свещичка в памет на  ....... Влади. Sad
Прегръщам те.

Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия