ДЕСЕТИ КЛАС сме вече, ново НВО ни очаква, човече

ТМ, конкретно за ефекта върху зрението, тъй като и аз, и синът ми сме с очила, очилата и на двамата имат филтър за синя светлина. Същият е препоръчителен и при очила без диоптър. Веднъж годишно и двамата правим профилактика с разширение на зеници - и двамата нямаме увеличение на диотъра от няколко години. И миопията по принцип е вродено състояние (очната ябълка е сплескана) и отдавна е потвърдено, че митът с взирането или четенето като провокиращ фактор е недоказан. А и у нас предпочитаме киндъл, на който за разлика от хартиената книга можеш да регулираш подсветката и размера на шрифта, което допълнително щади очите.

Колкото до спорта, това пък още по-малко има връзка с ДО. Живеем в къща, разхожда кучето, ако иска може да си тренира и на велоергометъра по всяко време.

 Така, че за нас това е просто поредната ситуация. Ще мине и отмине без да нанася щети. Даже и да меся мога, имам и хлебопекарна, и миксер за тесто, отглеждала съм и квас и често пека хляб за удоволствие, експериментирайки с различни брашна - нахутено, кестеново, лимецово, оризово.

Нас точно ни зарадваха от училището на малкия - 5 и 6 клас минават дистанционно до 6.11.2020. Следва за няколко часа да се организираме , кой къде , с какво .......Мисля, че "белото" няма да ме спаси, а направо ще се наложи да мина на нещо по-сериозно .

Манжелка, вие само в семейството, помежду си ли контактувате?
В смисъл, на теб ти е достатъчно да си бачкаш и да си месиш хляб?
Ами синът ти, няма ли компания, не ходят ли да ритат, на фитнес, на билярд...? Няма ли тръпки към момичетата?
Не знам, може аз да не съм наред, ама не си представям животът ми да се върти само между работата и печката.
Нито пък считам за нормално, 16 годишен младеж да живее месеци наред, вързан за полата на майка си!
Е, мерси!

Мислех да не пиша, не искам да пренасяме тази тема и тук.

Яна, как сте?

Манжелка, хубаво е за вас, че понасяте добре социалната изолация. Хайде сега си представи идилията на семейство с 2 или 3 деца, двама онлайн работещи в апартамент от 60 м2. Примерно! При нас, конкретно, липсата на ежедневните тренировки, контакта със съученици и съотборници, не се приема добре. Между другото, синът ми качи диоптъра с 0,5.

Много го харесвам, преди години случайно попаднахме при него за профилактичен преглед.
Трите ми деца след оеср от март насам:
Наборът има оплаквания, че не вижда, но прегледът не показа никаква промяна в диоптъра. Вероятно се касае за умора.
Седмокласникът има леко увеличение на късогледството си.
Третокласникът е качил почти 2 диоптъра от нищото.
Може да е израстване, но при него лично смятам, че устройствата повлияха.
Поне 2 часа на ден децата трябва да са навън - да гледат далечни обекти.

Между другото, децата ми предната година не са учили в Бг и имат предимно шестици на входните. Някоя случайна четворка се промъква там, където съвсем не се е покривал материалът(например история от 6 за 7 клас). Може би просто сме ги научили(да не повярваш) да учат активно.

Жал ми е за набора, тъкмо се сближи с новите си съученици и айде вкъщи.

На това, може би?

Санака,  точно така ще изглеждам и аз . 

Момичета, защо да превръщаме тая тема в поредните безумни спорове.
ДО е факт. Не мисля, че някой би го предпочел в нормална ситуация.
Нека се съсредоточим върху това да сме си полезни, а не да се караме кой, какво и що.
Моля ви!

Аз мисля, че Санака изчерпа всички съвети!

Слънчева, не сме социално изолирани, срещаме се с приятели, но вече по-често по къщите отколкото в заведения. Точно заради това, че за разлика от карантината, когато си по принуда изолиран, сега все още можеш да контактуваш с избрани хора, със социалната отговорност да опазиш себе си и тях. Но за мен домът е нещо специално и уютно и дори когато се наложи да си стоим у дома, нямам нищо против. В същото време все още често ми се налага да пътувам в командиривки и когато го правя не истерясвам, но взимам всички предпазни мерки. Същото нещо обаче не може да се каже за реципрочността на обществото в ГТ например или дори в училище. И докато аз шофирам, децата нямат този избор, така че приветствам сегашните мерки.

А готвенето ми е страст от край време, някак компенсира офисния ритъм. Така че смело мога да кажа, че вече пека хляб като префесионалист - с годините съм изчела достатъчно специализирана литература, която ми е позволила да пробвам и усвоя техники не само за любител пекар. Това съответно ме прави придирчива към качеството на храната, затова и съм и придирчива и към ресторантите, които посещавам. Въобще, летвата ми е висока за всичко и не приемам, че някой може да го мързи.

Ние не се караме! Аргументираме се.

Аз също нося очила от сто години. Късогледа съм. И смея да твърдя, че все по-голямата употреба на компютри и кво ли не, ми се отразява много зле. И не е да ми расте диоптъра, а страхотната умора, която се натрупва. Стъклата са ми с екстри и пак. Така че това  че на един не му действа, не значи  че за другите е ок.

В НПМГ ще си започват в 7.30 / 13.30, според смяната, с часове по 40 мин, ще се пишат отсъствия, оценяването ще е по преценка на учителите (каквото и да означава 🤣).
Чакаме заповед на директора за допълнителни указания.

Днес и в нашия офис се вихри подобен спор. Всеки, според собственото си ежедневие, начин на живот, интереси, се опитва да убеди другия в правотата си.
За моите деца ДО се отрази по различен начин, така че не мога да генерализирам.
Наборът не е особено ефективен, учейки зад компютъра, той запомня основно в час, но в къщи има прекалено много дразнители и сам си признава, че се разсейва. Не възприема престоя в къщи като социална изолация, защото е постоянно на линия с някакви "геймъри" (както се самоопределят) и са си достатъчни. Като цяло е домошар - не излиза да рита (мноооого рядко), не се шляе по магазини, не би отишъл на кино, ако не му харесва филма, само за да е някъде с приятели. Намерил си е такава компания и цяло лято "общуваха" вуртуално, без да се видят. Дори не съм убедена, че живеят в една и съща държава, защото понякога виковете от стаята му не са на български.
Аз също съм домошарка. Основно ходя на работа и се прибирам в къщи. Уча ужасно много с щерката, по всичко, събота и неделя чистя и готвя по 4-5 неща. Мога с месеци да правя това и само това и да общувам с приятелки виртуално (и по старомодния дистанционен начин - по телефон). Явно съм задържала приятелства с такива хора около мен, с други сме се разминали по интереси, нормално. Естествено, приятно ми е да излеза с приятели, но не ми е нещо без което не мога (живото общуване). Стоя по 10часа на компютър, но късогледствот ми не се променя от години.
Щерката е друга бира. Не я свърта на едно място. Не може да стои зад устройства дълго време - изморява се. Иска си някаква порция движение, иска хора. Не ѝ стига виртуалният свят. Но пък ДО спомогна да научи много неща, тази година е много по-стабилна след като цял втори срок не допуснахме никакви пропуски, подминати, недоучени, недоразбрани неща и то не само по БЕЛ и МАТ. Но е моя заслуга, аз учих с нея, аз наливах знания с фуния, аз смилах уроци, търсих задачи и преразкази, проверявах и т.н. И окото даде регрес - има очно заболяване (страбизъм), което се влошава.
Бащата е най-зле. Той изобщо не може да си стои в къщи. Ако случайно се наложи - сади цветя, ремонтира шкафове, чисти сифони, а ние трябва да сме строени в редица зад гърба му и да му подаваме разни неща. Устройства не го влекат. Добре, че имаме вила, та там баща и дъщеря взимат нужната порция природа, въздух, движение и каквото още им трябва.
Така че...свят шарен, хора разни. Няма прави, няма криви, но пък има закони, разпоредби. Харесва ни, не ни харесва - ще ги спазваме.

Мандаринка, като спомена за таткото, вие ли бяхте с покривната тераса?
Ейй, тия испанки, на едната, мъжО шкембе вари събота сутрин, на другата, майстори градини и тераси...