Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
# 31
9 септ. 2006, 06:42 ч.
С дъщеря ми бях в депресия около месец.Аз никога не съм искала да посегна на детето си,но си мислех че тя ме разделя от мажа ми,че той вече не ме обича,чувствах една такава празнота,постоянно плачех.
Тогава бях на 20 години..сега след 8 години се чувствах толкова подготвена за това,толкова бях информирана,бях сигурна че няма да се повтори и че ще се справя.Но уви...не можах да го спра.
На 5 ден ,усетих тази празнота отново...беше ужасно,отново плачех и плачех.
Съгласна съм, че е нужна повече информация по въпроса, но това едва ли ще предпази някоя майка от депресия. По-важното според мен е близките (съпругът, родителите) да са информирани, за да знаят как могат да помогнат на майката да се справи със състоянието. Важно е да се знае, че това не е глезотия, а сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание.
Така мисля и аз.
Виж целия пост
Тогава бях на 20 години..сега след 8 години се чувствах толкова подготвена за това,толкова бях информирана,бях сигурна че няма да се повтори и че ще се справя.Но уви...не можах да го спра.
На 5 ден ,усетих тази празнота отново...беше ужасно,отново плачех и плачех.
Съгласна съм, че е нужна повече информация по въпроса, но това едва ли ще предпази някоя майка от депресия. По-важното според мен е близките (съпругът, родителите) да са информирани, за да знаят как могат да помогнат на майката да се справи със състоянието. Важно е да се знае, че това не е глезотия, а сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание.
Така мисля и аз.
# 32
9 септ. 2006, 06:56 ч.
Това което описвате че е следродилната депресия - желанието да посегнеш на детето си , на себе си и други подобни и просто ужасно. Още преди да прочета всички мнения гласувах с позиция 1, защото съм виждала приятелки които са изпадали в следродилна депресия - по моите разбирания - но въпреки това ми се стори че е ужасно - по цял ден плачеха и не можеха да обяснат точната причина защо го правят.
Аз в момента съм в пред родилна депресия. Много се надявам да ми се размине след родилната, но съм уверена че трябва да има разбиране от близките, а съответно и повече инфо по въпроса.
Много от моите съседи и познати които са над средната възраст като им спомена за депресия предродилна , следродилна или квато и да е свързана с майчинството ми дават отговори преблизително в следният дух "Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
Виж целия пост
Аз в момента съм в пред родилна депресия. Много се надявам да ми се размине след родилната, но съм уверена че трябва да има разбиране от близките, а съответно и повече инфо по въпроса.
Много от моите съседи и познати които са над средната възраст като им спомена за депресия предродилна , следродилна или квато и да е свързана с майчинството ми дават отговори преблизително в следният дух "Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
# 33
9 септ. 2006, 08:57 ч.
Добре де-а аз какво съм имала тогава-много ми е странно да разбера.
Плачех си за ...болницата.
Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках.
Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
Виж целия пост
Плачех си за ...болницата.
Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках.
Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
# 34
9 септ. 2006, 09:19 ч.
Aз написах в масовия случай, иначе имам позната, която след като спря да кърми към 9 месец я хвана депресията..
Виж целия пост
Хайде и аз в отбора. 
PC (коте), позволи ми аз да не се съглася с тебе. Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз.
PC (коте), позволи ми аз да не се съглася с тебе. Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз.
Aз написах в масовия случай, иначе имам позната, която след като спря да кърми към 9 месец я хвана депресията..
# 35
9 септ. 2006, 09:44 ч.
Същата работа ! Разбирам те прекрасно !
nana cool -
не си сама !
Виж целия пост
Хайде и аз в отбора.
Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз. Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива.
Мен лично ме връхлетя след около четвъртия месец. Ей, така от раз. Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива.
Същата работа ! Разбирам те прекрасно !
nana cool -
не си сама !
# 36
9 септ. 2006, 10:16 ч.
Отговорих с трета опция. Аз се разминах с тази депресия, а и не познавам мами минали през такава.
А относно намесата на държавата в случая- смятам, че въобще не се акцентира на нуждата от психологическа консултация по принцип.Според съпругът ми, който също е психолог, не се прави достатъчно от страна на държавата в посока създаването на такива специализирани служби и не се учим от опита на другите държави.Психологическото консултиране трябва да обхваща периода както преди така и следродилния период.То трябва да започва още от фирмата в която работим... трябва да има в ДКЦ-тата психологически кабинети (както има психиатрични такива), където да можем без намесата на транквиланти да решаваме личните проблеми и най-вече да има достатъчно "реклама" за да стане едно посещение при психиолог "модерно", а не "унизително" (защото се смята,че психолога се занимава с психически разстройства и т.н.) И още много може да се каже по този въпрос.....
Виж целия пост
А относно намесата на държавата в случая- смятам, че въобще не се акцентира на нуждата от психологическа консултация по принцип.Според съпругът ми, който също е психолог, не се прави достатъчно от страна на държавата в посока създаването на такива специализирани служби и не се учим от опита на другите държави.Психологическото консултиране трябва да обхваща периода както преди така и следродилния период.То трябва да започва още от фирмата в която работим... трябва да има в ДКЦ-тата психологически кабинети (както има психиатрични такива), където да можем без намесата на транквиланти да решаваме личните проблеми и най-вече да има достатъчно "реклама" за да стане едно посещение при психиолог "модерно", а не "унизително" (защото се смята,че психолога се занимава с психически разстройства и т.н.) И още много може да се каже по този въпрос.....
# 37
9 септ. 2006, 13:18 ч.
Точно това бяха и мойте мисли!!!Нана, беше ме страх дори и да го напиша, а когато прочетох твоите.... все едно аз съм го писала. Но аз бързо отидох при личната ми - много добър човек е. И веднага ми назначи терапия.
Големият проблем е, че повечето мами мислят, че вината е тяхна и ги е срам да потърсят помощ. Затова трябва да се говори и обяснява.
Виж целия пост
Хайде и аз в отбора.
PC (коте), . Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива.
PC (коте), . Започнаха мислите, че искам да ми умре детето, че докато го гушкам или приспивам искам да го изтърва нарочно, представях си как му размазвам главата и все такива.
Големият проблем е, че повечето мами мислят, че вината е тяхна и ги е срам да потърсят помощ. Затова трябва да се говори и обяснява.
# 38
9 септ. 2006, 13:23 ч.
Гласувах с първа опция.
Мен не ме подмина, макар че не мога да преценя колко тежко е било положението според книгите. За мен обаче беше кошмар. Месеци наред след раждането имах физически болки и може би е било свързано с това. Още тогава се уплаших и четох за този проблем, та разбрах, че при мен не става дума за обикновен Baby Blues, но пък и не за най- тежката форма. Кърменето много ми помогна да преодолея това. (Поне така си мисля.)
Виж целия пост
Мен не ме подмина, макар че не мога да преценя колко тежко е било положението според книгите. За мен обаче беше кошмар. Месеци наред след раждането имах физически болки и може би е било свързано с това. Още тогава се уплаших и четох за този проблем, та разбрах, че при мен не става дума за обикновен Baby Blues, но пък и не за най- тежката форма. Кърменето много ми помогна да преодолея това. (Поне така си мисля.)
# 40
10 септ. 2006, 00:16 ч.
Здравейте, ден преди да родя четох в дир.бг точно на Деси историята за следродилната депресия. Викнах мъжа ми също да я прочете и си легнах. Три часа по-късно тръгнахме към болницата, а 8 дена по-късно си бях в къщи. Чувствах се много странно, нямаше кой да смени на детето памперса, защото това правеха акушерките в болницата. Нямаше кой да го успокои, защото мама беше с безброй шевове. Моята така наречена депресия трая само 30 мин на тересата. В големия студ си дадох сметка, че това човече чака мен и няма на кого друг да разчита. Всеки път като ми се плачеше се сещах за Деси, и някак си нещата се променяха и аз се усмихвах!
Деси, съжалявам за всичко, което си преживяла, но ако това ще ти подейства като успокоение, е че си помогнала на пет пъти повече момичета. като разказа историята си.
За този проблем трябва да се говори, пише и обръща голямо внимание, а не с лека ръка да се подминава като глезотия.
Виж целия пост
Деси, съжалявам за всичко, което си преживяла, но ако това ще ти подейства като успокоение, е че си помогнала на пет пъти повече момичета. като разказа историята си.
За този проблем трябва да се говори, пише и обръща голямо внимание, а не с лека ръка да се подминава като глезотия.
# 41
10 септ. 2006, 00:47 ч.
[
Ето тук са обяснени и мотивите в следствие на които идва депресията имисля че когато педварително ги осъзнаем и занем че и хормонално сме податливи, и подготвим и мъжете си може пък да е по-леко.
Сле броени дни и аз попадам в този период но сум решена на тези жертви - това че ще ме режат, че тялото завинаги е друго, че няма да отида в Берлин, Брюксел и Париж по мой проект а съпруга ми сам ще го прдставя, че ще съм "машина за храна" на моето съкровище което ще покаже взаимност мнооооооого нататък и то не насила
, че разчитам на неличните си финансии а на семейните, но приготвям/само да е живо и здраво бебочето/ няколко варианта:
-успокоителна билка - маточина
-ще спя с беб когато и то спи зада не се изтощавам.
-ще товаря повече жената за чистене
-ангажрам свеки да носи готвена храна
-ще опитам по 2 часа да ни е спокойно двамата със съпруга ми е ако стане и когато
Обаче всичко зависи от детенцето ни и неговите нужди. Реших се късно а имам дете защото з съжаление не узрях по рано за да мисля че това е радост,а не само жертви и компромиси. Искам сма да се грижа за рожбата ни но ако имам негативни мисли ще потърся по-грижовни гледачи-бабите ...и т.н.
Но така мисля сега , а после.......ще видим. моля се живи и здрави да се приберем с беб
дано да е от полза това споделяне.
Виж целия пост
Цитат
quote author=phonelady link=topic=125820.msg2332230#msg2332230 date=1157773320]
С дъщеря ми бях в депресия около месец.Аз никога не съм искала да посегна на детето си,но си мислех че тя ме разделя от мажа ми,че той вече не ме обича,чувствах една такава празнота,постоянно плачех.
Тогава бях на 20 години..сега след 8 години се чувствах толкова подготвена за това,толкова бях информирана,бях сигурна че няма да се повтори и че ще се справя.Но уви...не можах да го спра.
На 5 ден ,усетих тази празнота отново...беше ужасно,отново плачех и плачех.
С дъщеря ми бях в депресия около месец.Аз никога не съм искала да посегна на детето си,но си мислех че тя ме разделя от мажа ми,че той вече не ме обича,чувствах една такава празнота,постоянно плачех.
Тогава бях на 20 години..сега след 8 години се чувствах толкова подготвена за това,толкова бях информирана,бях сигурна че няма да се повтори и че ще се справя.Но уви...не можах да го спра.
На 5 ден ,усетих тази празнота отново...беше ужасно,отново плачех и плачех.
Ето тук са обяснени и мотивите в следствие на които идва депресията имисля че когато педварително ги осъзнаем и занем че и хормонално сме податливи, и подготвим и мъжете си може пък да е по-леко.
Сле броени дни и аз попадам в този период но сум решена на тези жертви - това че ще ме режат, че тялото завинаги е друго, че няма да отида в Берлин, Брюксел и Париж по мой проект а съпруга ми сам ще го прдставя, че ще съм "машина за храна" на моето съкровище което ще покаже взаимност мнооооооого нататък и то не насила
, че разчитам на неличните си финансии а на семейните, но приготвям/само да е живо и здраво бебочето/ няколко варианта:-успокоителна билка - маточина
-ще спя с беб когато и то спи зада не се изтощавам.
-ще товаря повече жената за чистене
-ангажрам свеки да носи готвена храна
-ще опитам по 2 часа да ни е спокойно двамата със съпруга ми
е ако стане и когатоОбаче всичко зависи от детенцето ни и неговите нужди. Реших се късно а имам дете защото з съжаление не узрях по рано за да мисля че това е радост,а не само жертви и компромиси. Искам сма да се грижа за рожбата ни но ако имам негативни мисли ще потърся по-грижовни гледачи-бабите ...и т.н.
Но така мисля сега , а после.......ще видим. моля се живи и здрави да се приберем с беб
дано да е от полза това споделяне.
# 42
10 септ. 2006, 00:53 ч.
Гласувах за първата опция. Аз изживях следродилна депресия след раждането на сина ми. Тя продължи почти 6 месеца. Беше ми много трудно. Това беше преди 8 години. Тогава нямах Интернет, нямаше откъде да получа каквато и да е информация, около мен нямаше други майки с подобен проблем. Много се измъчвах от чувството, че едва ли не само на мен се случва подобно нещо. Смятам, че следродилната депресия е много сериозен проблем, но се пренебрегва, защото майките, които я изпитват, се страхуват да говорят за нея.
Виж целия пост
# 43
10 септ. 2006, 01:47 ч.
И аз съм за първа опция. Много е хубаво, че се поставя темата за депресията и можем открито да говорим за това. По принцип нещо, което не може да се види и пипне, хората го подценяват или направо смятат, че не съществува. Аз съм психолог, но сега говоря като майка... Въпреки всичко, което знам за депресията, това не ме предпази от нея. Сега си давам сметка, че месеци след раждането на дъщеря ми съм била като в мъгла. Даже не съм сигурна точно от кой момент нататък вече можех да мисля ясно и бях пак себе си... Това е направо страшно. Твърдо заставам зад идеята да се прави превенция на следродилната депресия на глобално ниво, но докато чакаме това да се случи призовавам всички бъдещи, а и настоящи майки от форума и техните близки, да се поразровят малко из литературата за следродилната депресия и да се образоват за нещата, които може да им се случат след едно раждане. От реакцията на най-близките зависи много възстановяването на родилката. Това според мен е най-добрата превенция на семейно ниво.
Виж целия пост
# 44
10 септ. 2006, 05:41 ч.
Абсолютно се съгласявам!
Аз също отговорих с трета опция - смятам, че бях много добре информирана, но и мен не ме подминаха бейби блусовете. Тук на следродилните прегледи ме разпитваха по 100 пъти как се чувствам, ама нали знам, че е ОК да ми е тъжно, и т.н. Също помогна и факта, че мъжът ми беше добре запознат (чете книги) и си позволих да му споделявам всякакви глупави мисли, минаващи през главата ми и той ще ми е опора, а не критика.
Виж целия пост
Отговорих с трета опция. Аз се разминах с тази депресия, а и не познавам мами минали през такава.
А относно намесата на държавата в случая- смятам, че въобще не се акцентира на нуждата от психологическа консултация по принцип.Според съпругът ми, който също е психолог, не се прави достатъчно от страна на държавата в посока създаването на такива специализирани служби и не се учим от опита на другите държави.Психологическото консултиране трябва да обхваща периода както преди така и следродилния период.То трябва да започва още от фирмата в която работим... трябва да има в ДКЦ-тата психологически кабинети (както има психиатрични такива), където да можем без намесата на транквиланти да решаваме личните проблеми и най-вече да има достатъчно "реклама" за да стане едно посещение при психиолог "модерно", а не "унизително" (защото се смята,че психолога се занимава с психически разстройства и т.н.) И още много може да се каже по този въпрос.....
А относно намесата на държавата в случая- смятам, че въобще не се акцентира на нуждата от психологическа консултация по принцип.Според съпругът ми, който също е психолог, не се прави достатъчно от страна на държавата в посока създаването на такива специализирани служби и не се учим от опита на другите държави.Психологическото консултиране трябва да обхваща периода както преди така и следродилния период.То трябва да започва още от фирмата в която работим... трябва да има в ДКЦ-тата психологически кабинети (както има психиатрични такива), където да можем без намесата на транквиланти да решаваме личните проблеми и най-вече да има достатъчно "реклама" за да стане едно посещение при психиолог "модерно", а не "унизително" (защото се смята,че психолога се занимава с психически разстройства и т.н.) И още много може да се каже по този въпрос.....
Абсолютно се съгласявам!
Аз също отговорих с трета опция - смятам, че бях много добре информирана, но и мен не ме подминаха бейби блусовете. Тук на следродилните прегледи ме разпитваха по 100 пъти как се чувствам, ама нали знам, че е ОК да ми е тъжно, и т.н. Също помогна и факта, че мъжът ми беше добре запознат (чете книги) и си позволих да му споделявам всякакви глупави мисли, минаващи през главата ми и той ще ми е опора, а не критика.
Препоръчани теми