следродилна депресия...

От две години съм така, все още не спя пълноценно, нямам желание да се виждам с хора, защото пак съм много дебела. За тези две години успях да сваля 20 кг и да ги кача пак. Трябва да започна работа, а с тази пандемия е още по-трудно. Обмислям да посетя психолог скоро, защото усещам, че сама не се справям със себе си.
Съветвам те да продължиш с терапиите. Бебето ще порастне и няма да е все така трудно, да не ви отчайвам, но приучаването към куко беше най-трудния за мен период
И на хората около теб ще им писне да те подкрепят, а ти още повече да се бъгваш. Лайф ис таф

Тук мерките са още по- строги от България.За да изляза трябва да пратя смс и да има важна причина...Това ме тормози допълнително.Абе ужас.Надявам се да пише някоя мама със съвет как да излезем от дупката...

Няма ли кой да ти помага - майка, сестра? Според мен, в повече ти идва целодневния стрес с бебето. Мога да те успокоя, че в по-малка или в по-голяма степен, на всички им идва нанагорно, но се свиква със задачите. Става постепенно - убеждаваш се, че ти се получават нещата. А когато детенцето стане на две годинки, се "охлабва" примката.

Как се храни бебчо?
Кърмите ли или сте на изкуствено хранене?
Стига ли ви кърмата?

Не искам да те отчайвам. Знам, че не от това имаш нужда, но с времето грижите, отговорностите и проблемите се увеличават. И, не, детето като стане на две години или повече, проблемите не намаляват, а се увеличават. Това твърдение го изказвам на база мои опит. Аз също родих късно, след като десет години се борих за дете. И аз родих инвитро и детето беше дълго чакано и много голямо щастие и постижение. Сега имам и малко бебе, което се роди съвсем скоро. То се роди след естествено забременяване за наше най-голямо учудване.
Изключително много ми е трудно и не толкова, заради малкото бебе, а заради по-голямото дете, което сега се опитваме да го приучим на гърне. Детето е изключително палаво, изисква постоянно наблюдение, бебето си плаче почти денем и нощем. Аз не си доспивам, цялата домакинска работа ми е на главата. Никъде не излизам едно, заради лошото време, друго заради тъпия Ковид. Чувствам се като в капан.
Имам помощ за по-голямото дете, но думата е помощ. Основното задължение при отглеждането остава мое.
Имаш нужда от помощ, но трябва и да приемеш факта, че вече си майка и да бъдеш по-смела в отглеждането. Детето ти има нужда от теб. Не си позволявай да рухваш. Много, много е трудно и отговорно да си родител! Не забравяй това. Дано получиш малко помощ и разбиране от някъде, но знай, че дори и най-близките може и да те разбират, може и да те подкрепят, но ще бъде до един определен момент.
Направи усилие да се съвземеш. За твое добро и за доброто на детето ти. Не, не е страшно, но ще има моменти на паника, на яд, на безпомощност. Минала съм го и продължавам да го живея. Понякога се чувствам като главен герой във филм на ужасите, но няма начин за отпускане.
Желая ти скоро да преодолееш това състояние! Опитай и заради себе си, и заради детето си!

В Гърция съм и в момента е невъзможно да дойде майка ми защото границите са затворени.Не кърмя защото пия хапчета за епилепсия.За щастие има едно момиче което идва веднъж в седмицата да  почисти иначе сигурно ще завъдим хлебарки.Мъжът ми ми помага,но не се справя като мен.Беба си иска постоянно успиване  в МОИТЕ ръце и като плаче само аз мога да я успокоя.Преди да предложите слинг или раница имам и в нея е спокойна и спи,но аз няма как да спя.Колко време след раждането се взехте в ръце и почнахте да се занимавате със външния си вид? Кола маска,фитнес,диета?...

Аз лично още не съм се заела с външния си вид по начина, по който искам. Вече три години съм загърбила това, което бях преди. Имаше период, когато бях възстановила нещата, може би преди година някъде. След това забременях отново и всичко се върна в старото си русло. Сега имам малко килограми за сваляне от преди бременността. Не напълнях много - 11 килограма. В сравнение с времето преди първата бременност имам 4 килограма отгоре, които искам да сваля, ако не за друго, то за да си нося дрехите, които са хубави и са много. Обичам да се глася, но сега нямам нито време, нито желание, нито има къде да отида.
Ще се справиш, но ти трябва време. Само не се поддавай на лоши мисли.

Депресията е от стрес и недоспиване. Намери помощ да те отмени да спиш и да се чувстваш по-спокойна, че не си сама с всичко.
Странно ми е, че казваш, че от антидепресантите си по-добре, но пак имаш депресия. Кое тогава ти е по-добре?

Щом  бебчето е на изкуствено хранене, може с точност да пресметнете какво количество яде на ден.
Ако му е достатъчно, пробвайте да махнете поне едно от нощните хранения.
Синът ми сам се отказа от това в 00:00, а аз му "помогнах" за рова в 03:00. Беше на 2.5 месеца.
Разбира се, това при условие, че през деня си е хапнал добре.

На мен ми мина за година... Но е важно да се знае, че хормоните бушуват още, стреса и недоспиването, цялата отговорност, която идва с детето играят роля тук. Мога да те посъветвам да делегираш отговорности на бащата. Моето беше на адаптирано мляко и таткото поемаше едно или две от нощните хранения, за да поспя. Всеки ден, дори и за 20м излизай от вкъщи САМА. И не, не той да го гледа, а ти да си на дивана. Навън - до магазина за хляб пеша, до кофата за боклук през 4 преки. На въздух. С шапка с козирка, ако не си си измила косата, така правех. Не ми се излизаше, но се насилвах и това много ми помогна. Без плача, без памперсите, без бебето. А иначе излизай и с количката. Аз излизах всеки ден. Имам зимно и лятно бебе. до -5гр и двете съм ги извеждала (без на дъжд и мъгла) всекидневно. Сама си ходех, че се преместихме на ново далечно място и нямах още приятелки там, но излизах за по час/два всеки ден. Това ми помогна и за килограмите
В началото, след първото дете, когато бях в твоето положение не си бях и помисляла за още деца. Едва гледах наличното. Но ето на - след година, като ми помина всичко и се поосвестих, забременях - и сега имам породени почти (2г разлика)
Но при второто вече бях наясно какво и как. Б болницата, понеже имаше опция да ги взимат и да ги носят за хранене само бебетата, избрах тази. Починах се, наспах се, възстанових се от секциото и се прибрах заредена със сили, до колкото е възможно след раждане. Схема за хранене и къпане, колики и тн с таткото. Той от ден едно е абсолютно взаимозаменяем с мен. По 2 месеца съм кърмил аи двете си деца, но цедях и той пак поемаше хранения през нощта.
Та това е моят опит. Нещата и при теб ще се наредят. Само време трябва и организация.
Ако имаш нужда от познат за да споделяш - насреща съм

Може би дозировката на антидепресантите не е опитмална? Поговорете с лекуващия психиатър.

За движение в къщи също има възможности, след като е забранено излизането при вас. Но и това ще мине, и ще можете да ходите на разходки на въздух.

Може би в здравния подфорум ще намерите адекватни съвети.

Това е период, през който минават повечето жени. Нормално е да се чувствате като нечовек, да нямате сили и желание да се погледнете в огледалото и да си мечтаете да избягате на самотен остров за една седмица, за да се наспите. Основното, което е важно да се знае: минава и се забравя. Животът занапред няма да се състои в разнасяне на ръце, оригване и безсънни нощи, но трябва да изтърпите идните няколко месеца.
Изнасяйте бебето на тераса/двор, за да спи там. През това време си почивайте - филми, сън, каквото решите, но не и домакинска работа. Включвайте мъжа в отглеждането на бебето и шетането. Спете, когато и бебето спи. Разпределете си нощните дежурства, защото ако е само един човек, ще капне бързо. Не се стремете към перфектно домакинство, а по-скоро към оцеляване в екстремна ситуация. Никой от възрастните няма да се затрие, ако е малко по-разхвърляно или няма всеки ден сготвено.
А за килограмите - те ще намалят, когато бебето започне да прохожда и да излизате навън. Просто малко търпение, нещата ще се наредят, ще видите!

Абсолютно на всяка жена се случва това, излизай и се срещай с други майки в парка. Всяка ще ти сподели същия ад

Наистина ли всяка майка минава през паник атаки, постоянен плач, психиатър, антидепресанти ?
Четете ли с разбиране изобщо? И какъв парк и майки в тази ситуация?

Имам три деца, второто и третото породени. Не съм стигала до нито едно от горните състояния обаче, въпреки новата държава с първото бебе. Сами си ги гледахме, без баби и роднини.
Не ми е било лесно, но не е ставало дума за истинска депресия, което си е доста сериозно състояние. Не подценявайте проблема на жената.

Добър лекар ще помогне с правилната дозировка. Иначе безглутенов протокол и палео хранене ще помогне с настроенията и килограмите.
В подфорума има тема за ВМ-НВХ и палео. Този тип хранене повлиява на хормоналния баланс много добре.
Успех!