Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
# 45
10 септ. 2006, 07:28 ч.
аз искам да питам наистина как са се справяли преди сто години с депресията/за България говоря/, понеже не съм чувала от възрастни жени да са се чувствали дискомфортно психически след раждане.
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Виж целия пост
"Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
# 46
10 септ. 2006, 07:52 ч.
И аз така, дори не знам дали не продължава още. Определено не съм същата като преди, а съм като гърмян заек, всичко ме плаши и стряска. Мъжът ми казва, че съм станала скандалджийка и маниачка, майка ми твърди, че съм откачила от майчина гордост. Ама че са зле и двамата ... 
Виж целия пост
Да преживях тази депресия. При мен продължи много дълго. Когато спрях да кърмя положението се утежни двойно. Не искам да се връщам към тези спомени и забравени чувства. Смятам определено, че трябва да има превенция. Трябва да има и разбиране от околните а не когато избухнеш без "видима" причина да ти казват, че "психясваш".
# 47
10 септ. 2006, 07:54 ч.
Да, този проблем съществува и е доста тежък, поне за мен беше така. Първо,когато забременях смених средата си много бързо и останах без роднините и приятелите и колегите си точно за 1 ден. След като родих се чувствах адски самотна и неразбрана. Депресията ми продължи 6 месеца и с мъжа ми бяхме пред раздяла, добре че имаше търпението да премине с мен през този ад. Дано да се обърне по-голямо внимание на този проблем и то още в родилното трябва да казват какво да се прави в този случай.
Виж целия пост
# 48
10 септ. 2006, 13:03 ч.
Не мога да кажа, че бях в депресия, но определено бях тъжна (ако мога така да се изразя). Не се радвах на бебето, всичко ми се виждаше като на сън, поне един месец ме държа, като през цялото време си плачех за щяло и нещяло...После изведнъж ми мина, аз го отдавам на това че мъжа ми ми помагаше, а и започнах да излизам с бебето на разходки и слънцето и хубавото време ме извадиха от състоянието на унилост.
Виж целия пост
# 49
10 септ. 2006, 14:29 ч.
Проблем е да, но сериозността му мисля, че е индивидуална за всяка жена. Та, мисля че е често срещано явление, но с повече подкрепа от най-близките хора (при мен мъжът ми) се преодолява бързо. За протокола аз първия път не минах през нея, но мъжът ми ...ДА 
. А втория път макар, че се предполага, че имам повече опит така се бях депресирала направо ужас, РЕВ, РЕВ и пак РЕВ. Ама всичко отшумя за 3 дни 
.
Виж целия пост
. А втория път макар, че се предполага, че имам повече опит така се бях депресирала направо ужас, РЕВ, РЕВ и пак РЕВ. Ама всичко отшумя за 3 дни .
# 50
10 септ. 2006, 14:47 ч.
Ох, гласувах с първа опция 
.............. карах тежка депресия, още повече се засилваше с неразбирането, което имах в обкръжението си, моята майка до като ми помагаше плачеше заедно с мен, а свекърва ми чак сега, когато чете за Анджелина Джоли и нейната постродилна и редица други случаи повярва в това тежко състояние 
Всички ми се чудеха, защо плача, а не се радвам, ми аз от де да знам 
Малко се говори по въпроса, а трябва, на курс ходих, сума ти книги изчетох и как така никой не открехна романтичното було на раждането
Спомням си паниката и ужаса, които изпитвах в началото, как ще се грижа за детето си 
, ми от 3-тия месец си я гледам самичка, с помощта на съпруга ми, близките ни са в други градове, човек много неща може, но си трябва време за адаптация и задължително подготовка за този период- четиво, разкази и разбиращи близки
Виж целия пост
.............. карах тежка депресия, още повече се засилваше с неразбирането, което имах в обкръжението си, моята майка до като ми помагаше плачеше заедно с мен, а свекърва ми чак сега, когато чете за Анджелина Джоли и нейната постродилна и редица други случаи повярва в това тежко състояние Всички ми се чудеха, защо плача, а не се радвам, ми аз от де да знам Малко се говори по въпроса, а трябва, на курс ходих, сума ти книги изчетох и как така никой не открехна романтичното було на раждането
Спомням си паниката и ужаса, които изпитвах в началото, как ще се грижа за детето си , ми от 3-тия месец си я гледам самичка, с помощта на съпруга ми, близките ни са в други градове, човек много неща може, но си трябва време за адаптация и задължително подготовка за този период- четиво, разкази и разбиращи близки
# 51
10 септ. 2006, 15:08 ч.
ли4но аz май нямах време zа депресия. всъ6тност може и да съм имала, но да не съм е дифинирала като такава. както и да е. искам само да раzкажа zа един слу4ай, който даваха по ТВто. 16/17 годи6на у4ени4ка в Германия ражда в тоалетната на у4или6тето до тук не е толкова стра6но, но веднага 6том се съвzела иzхвърлила бебето си от Нтия етаж, не помня от кой етаж то4но 
. лекарите я оправдаваха то4но с таzи следродова депресия и обясниха, 4е реакцията и е напълно нормална, т.е. да махне вси4ко от себе си. дали това бе6е само zа да отърве zатвора или наистина такива не6та са въzможни не zнам, но ако е истина то zву4и стра6но
Виж целия пост
до тук не е толкова стра6но, но веднага 6том се съвzела иzхвърлила бебето си от Нтия етаж, не помня от кой етаж то4но . лекарите я оправдаваха то4но с таzи следродова депресия и обясниха, 4е реакцията и е напълно нормална, т.е. да махне вси4ко от себе си. дали това бе6е само zа да отърве zатвора или наистина такива не6та са въzможни не zнам, но ако е истина то zву4и стра6но
# 52
10 септ. 2006, 16:58 ч.
Съжалявам, че просто си излях душата тук, но наистина мислех, че най-малкото ще има мами преживяли нещо подобно. Дори не съм търсила съчувствие, а сега вече се чувствам истински обидена от отношението към мен.
Виж целия пост
# 53
10 септ. 2006, 19:04 ч.
Оределено съм напълно съгласна с таз дама
Виж целия пост
Определено е тежък проблем. Само който го е преживял знае какво е 
Оределено съм напълно съгласна с таз дама
# 54
10 септ. 2006, 19:55 ч.
Само да уточня за неразбиращите дами, понеже вече на няколко пъти ми се набиват в очите изказвания от рода " Нямах време за такива неща", че времето няма нищо общо. 
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
Виж целия пост
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
# 55
10 септ. 2006, 20:11 ч.
Трябва да има превенция на държавно ниво!
Не го пожелавам на никоя майка, та дори и на най-големия си враг.
При мен след раждането имаше такава, която отшумя за около 2 месеца, единствено благодарение на това, че вече се съм изпадала в това положение през 1998 г.Тогава бях загубила гълтателен рефлекс и просто вегетирах.....не можеш да съсредоточа вниманието си към нищо а накрая просто лежах и чаках да умра....
Проблема не е никак за подценяване и като гледам как някои казват "нямам време за това" или "това са глупости" си мисля, че точно тези жени не са познали що е ДЕПРЕСИЯ и мога единствено да ги посъветвам:ПРОЧЕТЕТЕ повече по въпроса защото никой не е застрахован от от това заболяване.То си е заболяване!!!
Виж целия пост
Не го пожелавам на никоя майка, та дори и на най-големия си враг.
При мен след раждането имаше такава, която отшумя за около 2 месеца, единствено благодарение на това, че вече се съм изпадала в това положение през 1998 г.Тогава бях загубила гълтателен рефлекс и просто вегетирах.....не можеш да съсредоточа вниманието си към нищо а накрая просто лежах и чаках да умра....
Проблема не е никак за подценяване и като гледам как някои казват "нямам време за това" или "това са глупости" си мисля, че точно тези жени не са познали що е ДЕПРЕСИЯ и мога единствено да ги посъветвам:ПРОЧЕТЕТЕ повече по въпроса защото никой не е застрахован от от това заболяване.То си е заболяване!!!
# 56
10 септ. 2006, 20:20 ч.
Това е най-тъжната и неприятна част от битието ми като майка.
Ако може да се направи наистина за майките това, ще бъде наистина супер!
Виж целия пост
Ако може да се направи наистина за майките това, ще бъде наистина супер!
# 57
10 септ. 2006, 20:22 ч.
аз искам да питам наистина как са се справяли преди сто години с депресията/за България говоря/, понеже не съм чувала от възрастни жени да са се чувствали дискомфортно психически след раждане.
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Avana , само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!
Преди 100 години са умирали и не се е знаело от какво е ставало така, сега има психиатри и психолози които помагат в такива моменти, но българина си казва "аз не съм луд и по такива лекари не ходя" което е абсолютна глупост!
Депресията, след родилна или не може да доведе до фатален край.
Виж целия пост
"Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Avana , само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!
Преди 100 години са умирали и не се е знаело от какво е ставало така, сега има психиатри и психолози които помагат в такива моменти, но българина си казва "аз не съм луд и по такива лекари не ходя" което е абсолютна глупост!
Депресията, след родилна или не може да доведе до фатален край.
# 58
10 септ. 2006, 21:22 ч.
несъм имала след родилна депресия , но познавам жени преживели такова нещо , знам че не е лесно.
Виж целия пост
Препоръчани теми