Относно следродилната депресия /който няма желание, да не чете/...
- Публикувана: 8 септ. 2006, 14:55 ч.
- Последно мнение: 14 септ. 2006, 09:16 ч.
# 60
11 септ. 2006, 12:13 ч.
Аз нямах следродилна депресия,но проблема никак не е за пренебрегване.
Виж целия пост
# 61
11 септ. 2006, 13:17 ч.
на същото мнение съм!
Гласувах с първа опция.Изживях го,а и депресирах и близките си с това мое състояние.Добре,че не продължи повече от 1 месец
Виж целия пост
Определено е тежък проблем. Само който го е преживял знае какво е 
Гласувах с първа опция.Изживях го,а и депресирах и близките си с това мое състояние.Добре,че не продължи повече от 1 месец
# 62
11 септ. 2006, 13:20 ч.
Често срещано явление е, да не кажа масово. Мен доста здраво ме тресеше. 
Но за щастие беше краткотрайно...
Виж целия пост
Но за щастие беше краткотрайно... 
# 63
11 септ. 2006, 14:45 ч.
Не гласувах в анкетата, защото докато не прочетох отговорите на някои майки не знаех въобще какво представлява следродилната депресия.
След няколко месеца ми предстои раждане. Моля, кажете къде мога да прочета нещо по въпроса, както аз така и другите бъдещи майки.
В случай на съмнение за такава депресия към кого бихме могли да се обръщаме за помощ?
Виж целия пост
След няколко месеца ми предстои раждане. Моля, кажете къде мога да прочета нещо по въпроса, както аз така и другите бъдещи майки.
В случай на съмнение за такава депресия към кого бихме могли да се обръщаме за помощ?
# 65
11 септ. 2006, 15:41 ч.
Тити, според мен просто не са имали време да изпаднат в такива състояния, а и гледането на деца е било нещо като "божа работа" - или или. Много майки споделят, че от проблеми и забързано ежедневие просто нямат време да изпаднат в депресия. Мисля, че е вярно. Преди да се случи на мен имах период с много проблеми и тогава мислих само как ще се измъкнем от цялата ситуация. Гадните мисли се появиха след като всичко се беше наредило и аз нямах причина да съм така. Модерното време предполага и нови модерни болести. Вече се смята, че бащата работи, а майката си стои и си гледа детето, като "по-лесно". Навремето всички са били на полето, пеленачето сложено между редовете, а майката копа на едно с останалите. Ами така и аз няма да имам време за черни мисли, всъщност няма да имам време за каквито и да е мисли.
Сега си стоим в къщи и се иска от нас само да си гледаме рожбата. Мъжете често го използват и като оправдание и не рядко ни карат да се чувстваме виновни, че не "правим нищо" по цял ден. Като останем затворени между 4 стени с една ревяща "топка", когато всичките ни познати са на работа, когато и бабите стават "модерни" и не искат да помагат, защото който има дете да си го гледа, нещата стават съвсем различни.
Аз за себе си мисля, че знам кое ме доведе да тази ситуация и предполагам, че при другите нещата едва ли са станали по по-различен начин.
Виж целия пост
Сега си стоим в къщи и се иска от нас само да си гледаме рожбата. Мъжете често го използват и като оправдание и не рядко ни карат да се чувстваме виновни, че не "правим нищо" по цял ден. Като останем затворени между 4 стени с една ревяща "топка", когато всичките ни познати са на работа, когато и бабите стават "модерни" и не искат да помагат, защото който има дете да си го гледа, нещата стават съвсем различни.
Аз за себе си мисля, че знам кое ме доведе да тази ситуация и предполагам, че при другите нещата едва ли са станали по по-различен начин.
# 66
11 септ. 2006, 15:47 ч.
аз искам да питам наистина как са се справяли преди сто години с депресията/за България говоря/, понеже не съм чувала от възрастни жени да са се чувствали дискомфортно психически след раждане.
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Avana , само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!
Преди 100 години са умирали и не се е знаело от какво е ставало така, сега има психиатри и психолози които помагат в такива моменти, но българина си казва "аз не съм луд и по такива лекари не ходя" което е абсолютна глупост!
Депресията, след родилна или не може да доведе до фатален край.
Тити, към теб е отговорът на emoli. Донякъде ще я подкрепя: жените на възрастта на твоята майка, че и по-възрастните, не са разбирали, какво точно им се случва. Също като нас са се чувствали достатъчно виновни от чувствата си. Подтискали са ги. И са ги подтиснали на толкова дълбоко ниво, че не си спомнят за тях. Говоря за тези, които наистина са преминали през това (но как да знаеш, колко от тях са го преживели, ако не си го спомнят)
Но аз имам примери на над 50-годишни жени, които са изпитвали това. Една от тях е медик и съвсем откровено ми го разказа - тя е една от жените, които не са искали да видят детето си след раждането (от моя разказ по-напред).
И както около мен никой нищо не си спомняше около раждането и ми говореха само за цетя и рози, така 90% се изказаха в последствие, че и на тях им се е случвало подобно нещо. Не причислявай "следродилната депресия" към модерните болести - тя е сериозна, не е характерна само за развитите общества, просто развитите общества са се научили да говорят за нея.
Е, обаче въобще не съм съгласна с определението, че "само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!"
Виж целия пост
на мен никой не ми отговори.
"Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Преди 100 години са умирали и не се е знаело от какво е ставало така, сега има психиатри и психолози които помагат в такива моменти, но българина си казва "аз не съм луд и по такива лекари не ходя" което е абсолютна глупост!
Депресията, след родилна или не може да доведе до фатален край.
Тити, към теб е отговорът на emoli. Донякъде ще я подкрепя: жените на възрастта на твоята майка, че и по-възрастните, не са разбирали, какво точно им се случва. Също като нас са се чувствали достатъчно виновни от чувствата си. Подтискали са ги. И са ги подтиснали на толкова дълбоко ниво, че не си спомнят за тях. Говоря за тези, които наистина са преминали през това (но как да знаеш, колко от тях са го преживели, ако не си го спомнят)
Но аз имам примери на над 50-годишни жени, които са изпитвали това. Една от тях е медик и съвсем откровено ми го разказа - тя е една от жените, които не са искали да видят детето си след раждането (от моя разказ по-напред).
И както около мен никой нищо не си спомняше около раждането и ми говореха само за цетя и рози, така 90% се изказаха в последствие, че и на тях им се е случвало подобно нещо. Не причислявай "следродилната депресия" към модерните болести - тя е сериозна, не е характерна само за развитите общества, просто развитите общества са се научили да говорят за нея.
Е, обаче въобще не съм съгласна с определението, че "само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!"
# 67
11 септ. 2006, 16:24 ч.
Тити, според мен са си го изкарвали на пелените. То от пране не им е оставало време да вдигнат глава. Та са блъскали и търкали със сапуна, докато са им излезели мехури и така донякъде с физическата болка са заменяли душевната.
Доколко обясниението ми наистина съвпада с преживяното могат само нашите майки да кажат, но аз така бих си избила терзанията. Моята депресия трая доста време, та знам за какво говоря.
Виж целия пост
Доколко обясниението ми наистина съвпада с преживяното могат само нашите майки да кажат, но аз така бих си избила терзанията. Моята депресия трая доста време, та знам за какво говоря.
# 68
11 септ. 2006, 16:50 ч.
1 опция. Много тежко ми беше и с 2-те дечица. С 1-та се справих за около 8-9 месеца, сега с дъщеря ми продължи повече от 18-20 месеца. И сега се плаша спомняйки си за състоянието и мислите си в тези периоди. Със сина ми бях у дома и имах време за "черни " мисли, но с дъщеря ми започнах работа на 18-я и ден, бях заобиколена от хора непрекъснато ...............и пак не ме подмина. Сега искам да имам още 1 бебенце, но мислълта за това състояние след раждането ме плаши много. Не знам дали този път ще успея да се справя сама. А отношението на обществото и дори на самия мед. персонал към проблема, особено в провинцията е меко казано пренебрежително и недоверчиво. Но при мен мислите са на тема "живот и смърт" от къде идваме - къде отиваме, с часове съм се вглеждала в децата да търся някакви "знаци" от там откъдето идват. Да разгадая себе си и смисъла на човешкия живот! Бе ужас.....като се има предвид, че принципно съм доста земна , реална и прагматична.
@nadiaD , с теб имаме един и същи начин за разпускане.
Виж целия пост
@nadiaD , с теб имаме един и същи начин за разпускане.
# 69
11 септ. 2006, 17:42 ч.
тук можем да поспорим. ако бе6е в моето положение, сама с 2 бебета, мъжът ми ходе6е на работа по 15/17 4аса в деноно6тия, постоянно пътува6е, аz в 4ужда държава, беz родители, беz приятели ............. така картинката се иzясни. би ли ми обяснила, ако можех да си поzволя лукса декрепесия кой 6те6е да ми гледа децата
, а и не ми обяснявай 4е фиzи4еското иz6то6тение не играе роля. толкова бях скапана, 4е не можех да мисля на моменти, карах я на автопилот, та камоли да се 4удя в депресия ли съм или не. то4ните думи са, 4е нямах време zа такива не6та. сега време имам, ама май е отминал момента
Виж целия пост
Само да уточня за неразбиращите дами, понеже вече на няколко пъти ми се набиват в очите изказвания от рода " Нямах време за такива неща", че времето няма нищо общо. 
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
Ако си мислите, че майките изпадат в такова състояние, защото всичко им е наред, раждането е било песен, отиват си вкъщи, спят по 8 часа, а някой друг им гледа детето,т.е. кърми, приспива, пресушава, гушка, а домакинската работа се върши от домашна помощница, в жестока заблуда сте!
тук можем да поспорим. ако бе6е в моето положение, сама с 2 бебета, мъжът ми ходе6е на работа по 15/17 4аса в деноно6тия, постоянно пътува6е, аz в 4ужда държава, беz родители, беz приятели ............. така картинката се иzясни. би ли ми обяснила, ако можех да си поzволя лукса декрепесия кой 6те6е да ми гледа децата
, а и не ми обяснявай 4е фиzи4еското иz6то6тение не играе роля. толкова бях скапана, 4е не можех да мисля на моменти, карах я на автопилот, та камоли да се 4удя в депресия ли съм или не. то4ните думи са, 4е нямах време zа такива не6та. сега време имам, ама май е отминал момента
# 70
11 септ. 2006, 18:41 ч.
ММм да,и аз гласувах с номер 1.Мен все още си ме тресе тая депресия,но аз не искам да навредя на детето си,а на самата себе си.На моменти ми иде да се самоубия,или преди всичко да се махна някъде,където няма да бъда обезпокоявана. 
Господи,добре,че е мъжа ми,той ме спасява засега.И дано да се оправя скоро!
Абсолютно съм съгласна с Катя от Сливен!
Виж целия пост
Господи,добре,че е мъжа ми,той ме спасява засега.И дано да се оправя скоро!Абсолютно съм съгласна с Катя от Сливен!
# 71
11 септ. 2006, 18:57 ч.
Ето пак от отговорите "нямам време за депресия".... 
Заради такова отношение много майки се срамуват да споделят състоянието си и понякога се стига до трагедии!
За майките, които са го преживяли -
.
Никой не казва, че ако имаш следродилна депресия, си захвърляш детето. Психическото състояние няма нищо общо с условията на живот, раждане, дали имаш помощ или не! Никой не е застрахован от това!
Второ, има състояние на тъга, известно като "бейби блус", което засяга почти всички новородили, появява се непосредствено след раждането. Истинската следродилна депресия може да започне по всяко време през първата година на детето. Най-страшното състояние, следродилна психоза, е най-рядко срещаното (но е възможно то да е причинило действията на ученичката, за която пишеше по-нагоре).
Виж целия пост
Заради такова отношение много майки се срамуват да споделят състоянието си и понякога се стига до трагедии!За майките, които са го преживяли -
.Никой не казва, че ако имаш следродилна депресия, си захвърляш детето. Психическото състояние няма нищо общо с условията на живот, раждане, дали имаш помощ или не! Никой не е застрахован от това!
Второ, има състояние на тъга, известно като "бейби блус", което засяга почти всички новородили, появява се непосредствено след раждането. Истинската следродилна депресия може да започне по всяко време през първата година на детето. Най-страшното състояние, следродилна психоза, е най-рядко срещаното (но е възможно то да е причинило действията на ученичката, за която пишеше по-нагоре).
# 72
11 септ. 2006, 19:01 ч.
Аз съм на принципа, че е важно с каквото си пълниш главата!
Зависи от ценностната система на човека и в какво той вижда смисъла от съществуването си. Аз в депресия изпаднах като разбрах, че съм бременна и че живота ми никога нямаше да е същия, няма да мога да пътувам толкова, да ходя по-горите, срещите с приятели...е била съм права. Беше повече като носталгия по миналото. След първото раждане бях страшно нервна, стоях в болницата повече от 10 дни и моя синковец не искаше да суче, а завеждащата ми казва "Ми аз от седмица не съм го поглеждала" ::Взехме си го с бунт, че искаха да го пратят в дом за дохранване. Месеци след това бях много нервна. Но истинска депресия ме тръшна след второто раждане, пак стоях дълго в болницата, а това ме подтиска, после седмица със свиейки и синът в една малка стая без излизане. Ревях, крещях, сърдех се....Единственото нещо което ме спаси е, че съпругът ми постоянно ми говореше, за това какво ще постигнат нашите деца, че те са родени със съдба. Неговия оптимизъм и това, че всичките ми простотии ги обръщаше на майтап ми помогнаха да стъпя на крака за около месец. Тогава ни под пукаха едни проблеми, а аз в такива случаи се мобилизирам.
Много е важно за какво мислиш, за какво мечтаеш, дори какви филми гледаш, какво четеш...с какво си пълниш главата.
Много съм съгласна, че нашите баби са били толкова заети с работа, че не са имали време да мислят какво им е.
Виж целия пост
Зависи от ценностната система на човека и в какво той вижда смисъла от съществуването си. Аз в депресия изпаднах като разбрах, че съм бременна и че живота ми никога нямаше да е същия, няма да мога да пътувам толкова, да ходя по-горите, срещите с приятели...е била съм права. Беше повече като носталгия по миналото. След първото раждане бях страшно нервна, стоях в болницата повече от 10 дни и моя синковец не искаше да суче, а завеждащата ми казва "Ми аз от седмица не съм го поглеждала" ::Взехме си го с бунт, че искаха да го пратят в дом за дохранване. Месеци след това бях много нервна. Но истинска депресия ме тръшна след второто раждане, пак стоях дълго в болницата, а това ме подтиска, после седмица със свиейки и синът в една малка стая без излизане. Ревях, крещях, сърдех се....Единственото нещо което ме спаси е, че съпругът ми постоянно ми говореше, за това какво ще постигнат нашите деца, че те са родени със съдба. Неговия оптимизъм и това, че всичките ми простотии ги обръщаше на майтап ми помогнаха да стъпя на крака за около месец. Тогава ни под пукаха едни проблеми, а аз в такива случаи се мобилизирам.
Много е важно за какво мислиш, за какво мечтаеш, дори какви филми гледаш, какво четеш...с какво си пълниш главата.
Много съм съгласна, че нашите баби са били толкова заети с работа, че не са имали време да мислят какво им е.
# 73
11 септ. 2006, 19:35 ч.
аз искам да питам наистина как са се справяли преди сто години с депресията/за България говоря/, понеже не съм чувала от възрастни жени да са се чувствали дискомфортно психически след раждане.
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Avana , само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!
Моля те, прочети по-добре, какво е написала avana, не така с рогата напред. 
Този цитат въобще не е изречен от нея.
Виж целия пост
"Много модерни станахте сегашните майки. Ние си отгледахме децата и дори не разбрахме че съществуват такива депресии, а вие сега само се лигавите."
Защо сега е такъв висок процентът на засегнатите? Нали сега са много повече помощниците, грижите, условията са по-добри?
Avana , само един необразован човек би могъл да даде мнение като твоето!
Този цитат въобще не е изречен от нея.
# 74
11 септ. 2006, 20:02 ч.
Разбирам те, да. Толкова беше ведро и спокойно в болницата, и имаше кой да се грижеше за мен... И бяха единствените шест нощи, в които съм спала нормално през последните две години.
Аз се разминах общо взето безобидно с безпричинно реване. Ако е възможна обаче следродилна депресия година и половина след раждането - значи сега съм в такава. Когато еуфорията е изчерпана, когато от теб се иска вече не просто да преповиеш бебето, а да започнеш да го оформяш като човек... и не знаеш дали ще се справиш. Когато ти липсва средата, интелектуалното общуване, професията, а не искаш все още да оставиш детето си, и се чувстваш виновна и пред себе си и пред него. Когато вече ясно си даваш сметка, че нито животът, нито отношенията с мъжа ти ще са както преди. И понякога ти се иска да викнеш "Отказвам се!" и да си вдигнеш шапката.
Виж целия пост
Добре де-а аз какво съм имала тогава-много ми е странно да разбера.
Плачех си за ...болницата.
Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках.
Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
Плачех си за ...болницата.
Още първата вечер си ревах за лекарите и стаята в болницата.
И после ми се случваше често да слушам същата музика, която слущах следобеда, когато ми изтекоха водите, и винаги ми ставаше криво. Исках пак да съм там, в болницата, пак същите дни си исках.
Ако сте ме разбрали какво искам да кажа-ТО ЩО ЗА ЧУДО Е БИЛО МОЕТО???
Аз се разминах общо взето безобидно с безпричинно реване. Ако е възможна обаче следродилна депресия година и половина след раждането - значи сега съм в такава. Когато еуфорията е изчерпана, когато от теб се иска вече не просто да преповиеш бебето, а да започнеш да го оформяш като човек... и не знаеш дали ще се справиш. Когато ти липсва средата, интелектуалното общуване, професията, а не искаш все още да оставиш детето си, и се чувстваш виновна и пред себе си и пред него. Когато вече ясно си даваш сметка, че нито животът, нито отношенията с мъжа ти ще са както преди. И понякога ти се иска да викнеш "Отказвам се!" и да си вдигнеш шапката.
Препоръчани теми