Как се чувствате, когато другите плачат във ваше присъствие?

Публикувана: 8 септ. 2006, 17:14 ч.

Последно мнение: 10 септ. 2006, 14:39 ч.

1 480

Кроасания

Регистриран

# 30 8 септ. 2006, 22:25 ч.

Става ми тъжно... И започвам да отвличам вниманието и обикновено започваме да се смеем през сълзи и сополи Simple Smile

Днес една колежка се разплака по моя вина... Шефът каза да й кажа нещо неприятно - предупреждение... Виждате ли ме мен да правя подобни неща...

Та мина се отпуската - месец и аз чак днес събрах смелост на стълбите да й кажа...
Говорихме, говорихме, тя се разплака, аз започнах да й давам примери с мен, когато аз НЕ получих подобно предупреждение и успях криво ляво... После много вляво успях Mr. Green

Та думата ми беше, че не мога да гледам хората да плачат... Представете си какво му е на човек, за да си позволи да се разплаче пред друг...

Виж целия пост

vergilia

# 31 8 септ. 2006, 22:54 ч.

Може да ви се стори смешно, но на мен ми е още по-гадно, когато някой плаче по телефона, или дори по чата и не мога да го видя. Sad

Виж целия пост

Дамаянти

Потребител

# 32 8 септ. 2006, 22:58 ч.

Обикновено реакцията ми е да прегърна и да кажа нещо успокоително, било то и клише.Така ми идва от вътре.прегръщала съм и хора които не са ми до там близки дори.Не ми се е случвало да ме отблъснат в такава ситуация или да изразят недоумение - даже напротив Peace

Виж целия пост

Dani Tal

Регистриран

# 33 8 септ. 2006, 23:00 ч.

Първото което правя е да ревна и аз! Много съм ревлива и аз, а после се успокояваме взаимно...

Виж целия пост

Margarita

# 34 8 септ. 2006, 23:02 ч.

Гушкам и говорим ли говорим.......

Виж целия пост

Fairy

# 35 8 септ. 2006, 23:34 ч.

Цитат на: Вергилия в пт, 08 сеп 2006, 22:54

Да, в такива случаи и на мен ми е гадно. Направо е отвратително. С моя приятелка имахме възможност само да говорим по телефона, докато тя преживяваше ужасен период. Е, направо място не можех да си намеря от безсилието,че не мога да я прегърна, докато я слушам как плаче. Sad

Виж целия пост

tania76

# 36 8 септ. 2006, 23:36 ч.

Цитат на: Анджелина в пт, 08 сеп 2006, 19:24

И аз плача. Прегръщам плачещия и рева заедно с него, говоря и успокявам след като хубаво се е наревал.

Започвам и аз да плача тoтова си ми е в кравта Дъ рева. newsm45

Виж целия пост

ester

# 37 8 септ. 2006, 23:58 ч.

Благодаря ви, момичета за отговорите... Донякъде е успокояващо, че не съм единствента, точно както казва Umbra Hug

"слон в стъкларски магазин" - точно такова животно се чувствам в такива моменти...
За себе си, и аз се разчувствам от най-малки неща и ако съм сама мога да се разплача на "Don't cry" на Guns'n Roses, но за нещо, което много ми тежи пред друг съм като войн, непоказваща такива емоции Rolling Eyes

Виж целия пост

Xandria

Гост

# 38 10 септ. 2006, 14:27 ч.

Хубаво е човек да се научи да плаче,със или заради някого.Все пак това е един вид освобождаване на някаква задържана агресия,която ни вреди определено.

Виж целия пост

Biby

Редовен потребител

# 39 10 септ. 2006, 14:38 ч.

Кофти ми е, защото и на мен ми се доревава Sad

Виж целия пост

strelche

Редовен потребител

# 40 10 септ. 2006, 14:39 ч.

Цитат на: bomboto в пт, 08 сеп 2006, 18:01

И да са ми близки и да не са - първото нещо, което правя е да прегърна плачещия. И така си стоим - прегърнати и си мълчим. Ако той иска да сподели нещо или просто да си излее мъката - прави го. Ако не - не настоявам, защото аз самата адски мразя да ми задават въпроси в такива моменти.

И аз си имам говорител. Wink