Размисли по повод съвременния диалог около забременяването

  • 4 243
  • 37
# 15
Като цяло много мразя част от въпросите:
1. Хайде кога ще се пробвате и за момче?
2. Не всяка бременност си прилича, давай смело за още едно бебе. Това много мразя да го чувам, понеже имам три бременности, три загубени бебета и едно родено преждевременно.
На тези два въпроса от години отговарям - ние с ММ не правим секс. Ей такива ококорени очи си заслужава да се видят.
Иначе бременността си е план, просто на всеки плановете са различни, което е нормално.
Отдавна съм спряла да обсъждам тези въпроси и избягвам разговори за бебета, заради горните два въпроса. Супер досадно е.
Факт е, че много хора обичат да се месят и да дават мнение, когато не е поискано. Вече като питаш, нормално е всеки да отговори от личен опит.
Виж целия пост
# 16
1. Бремеността ми беше планирана. По принцип съм от хората, които си планират нещата, понякога успешно, понякога не толкова.
2. Забременях от първия път и съм горда с това. Ако някой се дразни от факта, че някои жени забременяват от първия път, ами не го разбирам, не мога да му помогна.
3. Никога не ме е дразнел този въпрос. Отговаряла съм каквото намеря за добре.
4. Да, така е, за щастие.
Виж целия пост
# 17
1) Бременността като част от план.
Категорично да. Отдавна голяма част от обществото е излязла от първобитността и планира тези неща. Все пак става дума за сериозна промяна -майчинство, в последствие по-голяма гъвкавост по отношение на работата и тн. Финансовия фактор е от голямо значение. Само лИбов няма да отгледа детето/децата.
Доста майки съм чувала и да планират второ, когато първото тръгва на училище..
Факт е обаче че “Човек предполага, а Господ разполага”. Планирането е до там, че човек да си даде интервала в който би желал това да се случи. Гаранции за това обаче няма.
2) "Ние забременяхме от първия път"
Да, категорично. Знам датите дори. Три броя.
Това обаче не означава, че се хваля. Просто отговор на въпрос.
И да-знам какво е тсх. Номера 2 и 3 са въпреки хашимото.
3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече?
Никога не съм обръщала внимание на коментари от хора, които не ги засяга моята репродукция(независимо че не съм имала проблем с това, при мен пък избора за брой е коментиран). Просто бих предложила те да си родят сами, щом им е такава грижа.


4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца.
Ами не е. Ако очаквате всичко да е цветя и рози, грешни са очакванията. Нищо не е същото, защото ти самият вече си друг. Отговорност, страх , несигурност дали се справяш добре, недоспиване в началото.. после почват други грижи-водене, вземане от детска/училище, вечно на график..после пак недоспиване-докато тръпнеш и чакаш да се прибере тийна от пореден купон и да се молиш да не залитне по опасни неща..
Но сладостта на гушкането когато са малки, и после удовлетвореността да възпиташ разумен и достоен човек, правят живота пълен.
Виж целия пост
# 18
И аз съм от планиралите, също и почти всичките ми познати. Напълно разбирам стремежа на хората да имат някаква базова стабилност, дори в чисто битов план - жилище, размер на заплатата, от който зависят след това доходите, работно място, на което да се върнат след време и т.н.
И да - животът не е същият, няма и как да бъде.
Виж целия пост
# 19
Аз също съм от планиращите. За мен е абсурдно да искам нещо, когато не мога да си го позволя.
Не съм чувала никой около мен да се е хвалил, че забременял от първи път, обикновено е точно обратното - колко време било отнело, какви пречки имало и т.н. тегавости. И аз мислех, че ще стане от първия, но стана на другия месец - от втория. Никой не ме е питал и на никого не съм казвала. Една година не ми се вижда никак нормално.
Тези "хайде, кога, не е ли време" всеки ги е чувал в даден момент, освен ако не е подранил с момента. Никога не съм се впрягала от подобни коментари, въпреки че при мен валяха буквално. Но от едното влезло, от другото излезло.
Животът никога не е същия след появата на дете! Не виждам смисъл да се украсяват нещата. Да, детето е много, и не - никак не е лесно.
Виж целия пост
# 20
Относно темата:

1) Бременността като част от план - Нека да се планира, ако имата такава възможност и ако здравето ви го позволява. Хубаво е да сте преминали профилактични прегледи, да сте посетили зъболекар за да предотвратите нежелани инфекции по време на бременност. Може да решите да спрете да пушите или други вредни навици, които биха могли да влошат здравето на бебето.

2) "Ние забременяхме от първия път" - често се чува, но според мен защото са изненадани и не са очаквали да стане от първи пит. Според мен не го казват със цел да дразнят хората или да се хвалят. Ако може да спрем да се дразним на всичко Simple Smile

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - Наистина е много неудачно да се питат подобни неща. Не сме длъжни нито да се отчитаме за това решение, и нито да се обясняваме за други проблеми. Аз често казвам ; явно не му е дошло времето сега Simple Smile Така нито казваш да, нито не Simple Smile

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - абсолютен факт. Просто го казват, за да си подготвена психически. Някои дори предлагат подкрепата си. "Ако имате нужда от помощ с бебето, аз съм на разположение".
Отново го казвам.  Оставете предразсъдъците и не се дразнете на всичко. Защото ако имате късмет, предстои най-хубавото Simple Smile
Виж целия пост
# 21
Не съм си планирала бременността по този начин, но бях наясно, че не желая предложения за брак пред свършен факт или сватба с корем и за това бях решила първо да се омъжа и след това да раждам деца. (Не ,че нямам познати, които този месец пропускаха, заради зодията, която ще се падне)
И двата пъти забременях от първия опит. Първата бременност приключи за жалост с миссед аборт, втората в момента върви за сега успешно. Не съм се хвалила на никого, просто защото знам, че не е уместно да се набиват такива неща в очите на хората, не мога да знам чуждата съдба.
Въпросите относно кога ще се прави бебе си ги изтърпях в продължение на година. 1во спрях цигарите и се започна с предположения.. след това се сгодих - още по сериозни предположения. В продължение на 2 месеца след аборта, докато чаках да ми се нормализира цикъла всеки ден слушах ,че ми е време и трябвало вече да правим бебе. Накрая се омъжих и през целия ден прекрасен отговарях на въпрос дали съм бременна 😂 нищо, че видимо бях доста пияна 😂😂
Извода ми е ,че масово хората нямат възпитание и образование. Не знаят кое как се случва и за това си и врат носа в чужди неща или изказват некомпетентни мнения.
Виж целия пост
# 22
1) Бременността като част от план - естествено, че е част от план. За мен за гледане на деца се иска някакъв базисен житейски минимум. В смисъл няма как да гледам деца, докато родителите ме издържат в университета. Едно време, както казваше дядо ми, по на майтап ги правехме тез деца, сега нещо много на сериозно се приемате. И факт е, че може би искаме повече. Не знам дали е лошо всъщност.

2) Ние забременяхме от първия път - при нас също се получи от раз, не се хваля, просто съм щастлива, че не ни се наложи да минем по трудния път. Имам доста приятелки, че дори и познати, които споделят за проблемите, за пътят на инвитрото, не мисля че се мълчи за проблемите, напротив. Но и фиксирането върху темата с мерене на темп, овулации и т.н ми идва в повече като стрес и напрежение. Знам какво е TSH, покрай проблеми на приятелки и бая други неща знам. Покрай бременността също доста други научих, но е факт, че има много хора, които са безкрайно неграмотни по темата.
3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече - имахме дете след 10 годишна връзка. Та не е като да не са питали, все ми е тая, обяснение дължа само на мъжа си. Въпросите за сватбата също бяха на дневен ред много години. Сега вече е - ама мн ви е добро детето, що да нямате второ ? В БГ е общоприето да си вреш носа там, дето не му е работа. Имам приятелка, която заявява открито, че не иска деца. И съм ок с това, нито ще я убеждавам, нито ще й държа сметка.
4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - няма да е същият, никога. Радвам се, че родих на 31 , тъкмо на навреме според моето възприятие за живота. Хубаво е , но със сигурност не е същото.
Но не разбирам общия уклон как всички ти обесняват, че най-лошото тепърва предстои Grinning "Няма колики, оо ще видите сега със зъбите" "Чакайте само да проходи" "Лесно ви е сега, ама като.. " "Ох , като е малко детето е лесно, ама после" и все едни такива.. Ясно, че не е само розово, ма как някой не сподели в ежедневен разговор колко всъщност яки моменти има в цялата работа. Bowtie
Виж целия пост
# 23
1/  Бременността като част от план - Аз забременях не по план и нямах време да си планирам нещата в офиса или да започна да пия витамини предварително, не бях подготвена нито психически, нито физически. Не съжалявам обаче, защото според планът, които имах трябваше да имам дете на 50 или изобщо да не. Все пак си го отглеждаме и то доста добре, но ММ имама стабилна работа и имаме дом.
 
2) Ние забременяхме от първия път - Повечето ми познати са с проблеми и аз бях останала с впечатлението, че забременяването е трудоемка и сложна работа. Реално не знам от кой път съм забременяла, защото нашето пазене беше малко шмети-капели. Не мисля, че има значение от кой път. Надали детето като порасне ще пише в CV-то “ заченат от раз...”

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече - това познати ме са че питали, но родителите ми направо ми проглушиха ушите. Досадно е, ужасно е и ненужен стрес. Когато - тогава или пък ако не иска човек - никога.

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - ами не е, хахах, нямах престава, че е толкова стресиращо и че мога постоянно да се притеснявам за някого толкова много. Понякога си мечтая за ден или час почивка в стария без притеснения. Но пък не мога и да си представя живота без детето, сякаш никога не съм живяла без да го познавам.
Виж целия пост
# 24
1.Не е лошо човек да има някакъв план, аз също мислех, че имам. Мислех - Учене, сватба, дом, дете... Стигнах до Учене, дете. Нито се оженихме, нито домът ни е готов. А детето не е изненада, съвсем обмислено след 13 годишна връзка 😁
2. И аз забременях от 1-я път цели 2 пъти(2ри неуспешен Sad ). Надявам се пак да ми се случи така лесно. В интерес на истината никога не съм вярвала, че ще стане бързо и около мен на никого не му се е случвало бързо. Късмет.
3.Ей тая фраза как я мразя яяя.... Пълна липса на такт. Ами ако не мога да имам деца, не се ли замислят, мамка му, как ще ме нарани това?! Издивявам като чуя някой на някой да го казва, а възрастните първо това им е в устата!
4. Животът не е същия,да. Много по-смислен е! Да, дъщеря ми е супер енергична, налага се много да тичам по нея, понякога едва имам сили,но аз такава си я пожелах. Щом разбрах, че съм бременна си казах, че искам супер енергично и палаво дете и такова получих, за което съм благодарна! Оплаквам се понякога, но кой не го прави, то си е някаква тъпа рутина, като задължителна част от разговора за децата 😁
Виж целия пост
# 25
1) Бременността като част от план - напълно нормално да има такъв. На детето трябва да се осигури нормална среда за живот.
2) Ние забременяхме от първия път- да, аз съм от тях. Бях на 31, и цял живот разправях, че ще имам Майско бебе. Е, такова е. Осъзнавам, че съм късметлийка в това отношение.
3)Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече - никой никога не ми е задавал този въпрос, нито пък аз съм питала някого.
4)Животът ти никога не е същият след като имаш деца - разбира се, че не е същия и никога няма да бъде. Много добре се отразява родителството на самогъзници като мен.
Виж целия пост
# 26
Да, бременността трябва да се планува, но не и да се отлага твърде дълго в годините.  .. Винаги съм искала деца още от ученичка обаче дълго търсих подходящия мъж, не се чувствах готова, гледах си кариерата и т.н.
Може би под натиск точно от други хора: " Хайде време ти е" (живея в малък град). На 30 г. реших, че вече съм готова, има с кой и т.н. Забременях от първи път- загубих бебето.. После последваха още две бременности точно от първи път и пак неуспешни... Така че това със забременяването от първи път поне при мен не е много за хвалене и гордост... Вече на 33 г. съжалявам и се обвинявам за загубенното време.. Може би не трябваше толкова да го планувам и да чакам перфектния момент, защото не всеки има късмета, когато реши да се получи.... Дано не съм закъсняла твърде много...
Виж целия пост
# 27
Да, за съжаление не всичко може да се планува и нещата да вървят по план. И аз много обичам деца и от малка си мечтая да съм майка, а и винаги съм искала да съм млада майка. Отне ми много време да намеря подходящия човек, да си наредя живота (още не е нареден), да имам спестявания и т.н. Сега, година след сватбата и току що навършила 34 се чувствам готова и продължавам много силно да искам деца, но мъжът ми иска още малко да отложим и още не сме започнали опити. Трудно ще ни е без баби около нас, а и тук платеното майчинството е само 6-8 седмици, а аз искам поне първата година да си го гледам в къщи.
Това че бебето станало от първия път звучи сякаш хората правят секс веднъж в месеца, може би е по-правилно да се каже от първия месец опити. Сестрата на мъжа ми е забременяла много бързо на 37 с близнаци. Имам си най-сладките племенници, но признавам трудно ми е да съм все леля, понякога доста се натъжавам че все още не съм майка.
Множеството въпроси кога ще имаме дете вече много ме натоварват. Дори най-близките ни които знаят в какво положение сме не спират да питат и е много дразнещо. Все си мислех че като обясня веднъж въпросите ще спрат. Веднъж се оплаках от един колега който непрекъснато ме питаше и шефовете имаха много сериозен разговор с него и той спря. Най се дразя като ме питат защо не искам деца, а пък аз толкова искам... От толкова години съм във форума, изчела съм всички теми за бременност, раждане, кърмене и какво ли не и вече нямам търпение да приложа всички знания Simple Smile
Дими1987, а и всички останали момичета, които силно искат да станат майки, моля се скоро и на нас да ни се случи чудото да дадем живот и да се срещнем в темите за новородени Simple Smile
Виж целия пост
# 28
Това че бебето станало от първия път звучи сякаш хората правят секс веднъж в месеца, може би е по-правилно да се каже от първия месец опити.
И аз това се чудя, интересен израз. Ама от първия тек без предпазни средства ли, как?
При нас отне около 3 месеца необезопасен секс. Струва ми се нормално. Бяхме на 31, без никакви заболявания. Не съм смятала, мерила и т.н. нищо.
Виж целия пост
# 29
Това че бебето станало от първия път звучи сякаш хората правят секс веднъж в месеца, може би е по-правилно да се каже от първия месец опити.
Може просто да са правили секс без предпазни мерки само веднъж.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия