Като жена, която прави опити да забременее, мислите ми са насочени основно в тази насока. В следствие на това се появиха разни размисли, за които ще ми е интересно да чуя и други разсъждения и коментари.
Всъщност размислите ми са малко разхвърляни, но концептуално мога да ги обединя под шапката "обществения диалог около забременяването" през 2020г. Това са всички онези разговори за забременяване, бебета, спонтанни аборти и т.н., които всички ние водим или сме чували. Или по-конкретно - как и защо във века на лесния достъп до всякаква информация, представата за забременяването се различава от действителността.
Тъй като размислите са фокусирани върху съвременната представа за забременяването, ще ми е много интересно да чуя коментари по темата и на по-големи жени, които са били бременни преди 20-30 и повече години, за да сравним дали има промяна.
1) Бременността като част от план - Когато съм разговаряла с приятелките си по темата, винаги се казват неща от рода на: "Ооо, даже няма да се замислям за забременяване преди 30", "Първо ще си купим апартамент и чак тогава ще правим опити", "Не съм достатъчно напреднала в кариерата си, за да мисля за бременност още". Разбира се виждам логиката зад тези мисли (аз самата разсъждавах по този начин доскоро), но гледайки назад осъзнавам, че винаги се говори за забременяването като да си купиш нова кола - бебето само чака да си кажеш "искам да забременея сега" и идва. Някак не се набляга достатъчно на факта, че нещата с тайминга са общо взето извън наши ръце. Чувала съм и изказвания от рода на "Ние искаме септемврийско бебе, защото те се представяли най-добре в училище". Чудя се - от какво се получава тази дупка във възприятието? Кога и защо се е заформила представата, че бебето е нещо, което "нагаждаш" към графика си?
Една моя позната ми каза, че когато е казала на майка си, че "правят бебе" и не се получава, майка й и се е изсмяла. Казала й е - "Какво означава правите бебе? То да не става ей така", което ме навежда на мисълта, че преди време хората са били по-подготвени за това, че тези неща не се планират с точност. Дали има нещо в съвременния живот, което да ни е накарало да си мислим, че имаме повече контрол върху бебеправенето, отколкото преди?
2) "Ние забременяхме от първия път" - Може би е само при мен, но всъщност никога не съм чувала думите "отне ни време да забременеем". Знам само за една моя приятелка, която имаше поликистозни яйчници и й отне няколко месеца да забременее. За сметка на това съм чувала първото много пъти, винаги казано с доза гордост. В резултат на това дълго време оперирах с мисълта, че повечето хора забременяват от първия път и евентуално само жени с PCOS забременяват за малко по-дълго време.
Когато решихме да започнем с опитите, прочетох че на нормална здрава двойка може да отнеме до 1г. Струва ми се, че съществува някаква обществена гордост в това да забременееш веднага, а респективно - ако ти е отнело време, не се говори за това. Рационално погледнато да се гордееш с това колко бързо си забременяла ми звучи като да се гордееш, че не си се разболяла от автоимунно заболяване например или пък че си се родила в милионерско семейство - и трите определено са извън твоя контрол и не би трябвало да предизвикват гордост/срам.
3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - Любимият на всички хора въпрос, независимо от кого е зададен. В последните години са ми го задавали безброй пъти и дори и преди да започнем с опитите, винаги се учудвах на липсата на такт на хората. Какво точно очакват да чуят?
- Ако не планираш да имаш деца скоро, едва ли тази вметка на чичо ти Андрей от Долно Нагорнище ще ти промени виждането.
- Ако си решил никога да нямаш деца, не можеш да го споделиш, защото ще те линучват публично.
- Ако тъкмо сте започнали да опитвате, едва ли ще споделиш тази интимна подробност с този човек.
- Ако се опитвате и не се получава, потенциално този въпрос може да предизвика много силна негативна емоция.
Има неща, които не се питат и този въпрос определено трябва да бъде едно от тях. И същевременно е един от най-често задавания въпрос към младите. Защо според вас това е така?
4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - Едно изказване, което почти изцяло противоречи на горното. Хората непрестанно те подканят да имаш деца, след което неминуемо държат да ти споделят за всички ужаси на живота с деца/бебета. Защо като общество сме толкова обсебени от идеята за имане на деца и същевременно изпитваме нуждата да се оплакваме непрестанно за това?
Това са малка част от въпросите, които ме човъркат. Ще ми е интересно да чуя вашите коментари, вашия опит по горните теми, а ако имате и ваша тема, която ви торомози, споделете я