Размисли по повод съвременния диалог около забременяването

  • 4 244
  • 37
Здравейте момичета,

Като жена, която прави опити да забременее, мислите ми са насочени основно в тази насока. В следствие на това се появиха разни размисли, за които ще ми е интересно да чуя и други разсъждения и коментари.

Всъщност размислите ми са малко разхвърляни, но концептуално мога да ги обединя под шапката "обществения диалог около забременяването" през 2020г. Това са всички онези разговори за забременяване, бебета, спонтанни аборти и т.н., които всички ние водим или сме чували. Или по-конкретно - как и защо във века на лесния достъп до всякаква информация, представата за забременяването се различава от действителността.

Тъй като размислите са фокусирани върху съвременната представа за забременяването, ще ми е много интересно да чуя коментари по темата и на по-големи жени, които са били бременни преди 20-30 и повече години, за да сравним дали има промяна.

1) Бременността като част от план - Когато съм разговаряла с приятелките си по темата, винаги се казват неща от рода на: "Ооо, даже няма да се замислям за забременяване преди 30", "Първо ще си купим апартамент и чак тогава ще правим опити", "Не съм достатъчно напреднала в кариерата си, за да мисля за бременност още". Разбира се виждам логиката зад тези мисли (аз самата разсъждавах по този начин доскоро), но гледайки назад осъзнавам, че винаги се говори за забременяването като да си купиш нова кола - бебето само чака да си кажеш "искам да забременея сега" и идва. Някак не се набляга достатъчно на факта, че нещата с тайминга са общо взето извън наши ръце. Чувала съм и изказвания от рода на "Ние искаме септемврийско бебе, защото те се представяли най-добре в училище". Чудя се - от какво се получава тази дупка във възприятието? Кога и защо се е заформила представата, че бебето е нещо, което "нагаждаш" към графика си?

Една моя позната ми каза, че когато е казала на майка си, че "правят бебе" и не се получава, майка й и се е изсмяла. Казала й е - "Какво означава правите бебе? То да не става ей така", което ме навежда на мисълта, че преди време хората са били по-подготвени за това, че тези неща не се планират с точност. Дали има нещо в съвременния живот, което да ни е накарало да си мислим, че имаме повече контрол върху бебеправенето, отколкото преди?

2) "Ние забременяхме от първия път" - Може би е само при мен, но всъщност никога не съм чувала думите "отне ни време да забременеем". Знам само за една моя приятелка, която имаше поликистозни яйчници и й отне няколко месеца да забременее. За сметка на това съм чувала първото много пъти, винаги казано с доза гордост. В резултат на това дълго време оперирах с мисълта, че повечето хора забременяват от първия път и евентуално само жени с PCOS забременяват за малко по-дълго време.

Когато решихме да започнем с опитите, прочетох че на нормална здрава двойка може да отнеме до 1г. Струва ми се, че съществува някаква обществена гордост в това да забременееш веднага, а респективно - ако ти е отнело време, не се говори за това. Рационално погледнато да се гордееш с това колко бързо си забременяла ми звучи като да се гордееш, че не си се разболяла от автоимунно заболяване например или пък че си се родила в милионерско семейство - и трите определено са извън твоя контрол и не би трябвало да предизвикват гордост/срам.

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - Любимият на всички хора въпрос, независимо от кого е зададен. В последните години са ми го задавали безброй пъти и дори и преди да започнем с опитите, винаги се учудвах на липсата на такт на хората. Какво точно очакват да чуят?
- Ако не планираш да имаш деца скоро, едва ли тази вметка на чичо ти Андрей от Долно Нагорнище ще ти промени виждането.
- Ако си решил никога да нямаш деца, не можеш да го споделиш, защото ще те линучват публично.
- Ако тъкмо сте започнали да опитвате, едва ли ще споделиш тази интимна подробност с този човек.
- Ако се опитвате и не се получава, потенциално този въпрос може да предизвика много силна негативна емоция.

Има неща, които не се питат и този въпрос определено трябва да бъде едно от тях. И същевременно е един от най-често задавания въпрос към младите. Защо според вас това е така?

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - Едно изказване, което почти изцяло противоречи на горното. Хората непрестанно те подканят да имаш деца, след което неминуемо държат да ти споделят за всички ужаси на живота с деца/бебета. Защо като общество сме толкова обсебени от идеята за имане на деца и същевременно изпитваме нуждата да се оплакваме непрестанно за това?

Това са малка част от въпросите, които ме човъркат. Ще ми е интересно да чуя вашите коментари, вашия опит по горните теми, а ако имате и ваша тема, която ви торомози, споделете я Simple Smile
Виж целия пост
# 1
1. В миналото по-често срещано беше бебето да се приема за даденост след сватбата. Днес са повече реалистите, които знаят, че не винаги имаме контрол.
2. Ако някой попита, не виждам нищо лошо човек да сподели, че се е случило от първия път, но не само тези хора споделят, поне аз съм чувала и мнението на такива, при които не се е случило от 1 път.
3. Тема като всички останали. Не сте длъжна да я обсъждате, ако не желаете. Е случай, че не ви е приятна, просто си намислете други, към които да отклонявате вниманието.
4. Не винаги е оплакване, може да е просто личен извод. А и най-хубавите неща могат да те изтощят. Защо да го крият?
Обичам да ходя на море, но мразя пътуването. Не виждам проблем да кажа, че ме изтощава - и психически, и физически. Което не значи, че не го чакам с нетърпение всяка година и е едно от любимите ми преживявания.


Светът винаги е бил шарен и хората - различни. Разбиранията, целите и усещанията на всеки човек са изградени на база опит, характер и т.н. Избягвам да се затормозявам и да се чудя защо са такива. Просто ги приемам и взимам решенията си, спрямо моите виждания. Ако някой въпрос ми е скучен или нямам желание да обсъждам, преминавам на друг.
Виж целия пост
# 2
Като жена, която от 3г. се мъчи да забременее и съответно е изчела много информация и коментирала с безброй хора, съм потресена от липсата на знания сред всички за това как стават децата. Възрастните хора масово нямат представа как се забременява, какви са процесите в женското тяло и т.н. Хора, опитващи да забременеят, а понякога и такива, които доста време не могат и би трябвало да са доста запознати вече.
1. На 23г знаех, че искам да забременея. Имах план кога и как. Оставаше да убедя мъжа ми. Убедих го и планът не се изпълни. Сега на 27г. имам чувството, че съм отлагала много време и нищо от постигнатото междувременно не може да компенсира липсата на дете в семейството ни. Не казвам, че не сме щастливи, просто не се чувстваме завършени.
2. Имам чувството, че всички около мен са забременели от първия опит. Дори познати на по 40 години. Пушещи, пиещи, всякакви. Планували, действали и станало. Без никакви предварителни изследвания, без доста от важните изследвания по време на бременността. Сляпо вярващи на някое АГ от местната болница в малкия град. А ние - трениращи и хранещи се здравословно почти откакто се помним, вечно по клиниките, стриктни към всяка препоръка, следящи витамини, хормони и т.н. не успяваме да си направим дори с лекарска помощ.Веднъж попитах само за TSH една бременна, която не беше чувала за него и изпадна в паника дали е пропуснала нещо много важно. Повече не се обаждам, защото нито съм лекар, нито искам да стресирам някого. Ако се интересуват, информацията е достъпна за всеки в днешно време.
3. При мен няма въпроси за бебе, при мен е подканяне. Още от 23-годишна го слушам. Какво чакам, времето тече, без деца ли искам да остана.... Била съм пред истерия няколко пъти. Още се чудя как съм се сдържала. Преди 2 години (близо 1 година след началото на нашите опити) ми се роди племеница. Черпех навсякъде за нея и поне 80% от хората ми даваха зор. Голяма част от тях не знаеха дори името ми, нито дали съм омъжена, нито дали имам до момента деца, нито дали мога или искам да имам. Само дето не ме ръчкаха с пръст в ребрата. А аз толкова много исках точно тогава... Не знам как не прибих някого.
4. Въпреки, че мъжът ми е на 30, аз - на 27, работим, тренираме, всеки си подържа колата, правим ремонти на семейното жилище... все още имам чувството, че живеем като тийнейджъри. Безгрижни. Безсмислени. Затова ДА, искам животът ми да се промени много с появата на дете. Няма да коментирам как се чувствам, когато родители на изключително добри и кротки деца се оплакват постоянно от тях точно на мен. Иде ми просто да си ги открадна и да ги залея с всичката любов на света (децата).
Виж целия пост
# 3
Съвременен диалог относно забременяването?!
За мен нещата в съвремието ни стоят така : все повече хора раждат деца на все по-късна възраст. Някак се  измества възрастта за създаване на семейство и бебета, което пък от своя страна се отразява негативно върху репродуктивността и затова толкова много двойки не успяват в опитите...
А относно тези точки:
1) Бременността като част от план - защо не. С навлизането на предпазните средства планирането на бременността не е невъзможно. Е, няма да е с прецизна точност, но с голяма вероятност.
2) "Ние забременяхме от първия път" - аз също го чувам често. Случи ми се и на мен веднъж, с първото ми дете, когато бях по-млада. Второ ми отне две години. Изводът, който си правя е, че се случва от първия път и то често. Не го намирам за хвалене и т.н. Просто факт.
3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - това винаги са били думи на хора, които просто искат да се намират на приказка и които са достатъчно нахални, за да си пъхат носа в чужди лични работи. Винаги ги е имало и винаги ще ги има. Всеки си преценява доколко да им се връзва.
4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - факт. Няма как да е същият при положение, че започваш да носиш отговорност за нечие здраве и живот. За някоя и друга година човек напълно забравя как е живял някога сам за себе си. Relaxed
Виж целия пост
# 4
utro77, наистина се измести възрастта, но (поне около мен) мина от началото на 20-те в края на 20-те и началото на 30-те. Раждат основно млади. Над 35 са единични случаи и то 2-3 дете.
Според мен е нормално, предвид това, че вече разчитат сами да издържат децата си.
Виж целия пост
# 5
1) Бременността като част от план

Съвсем нормално е да е така. Едно бебе трябва да расте в добри условия, семейството трябва да е достатъчно осигурено за предстоящите разходи,  а и за две години майката да си стои вкъщи. Защо да не се планира? Едно време контрацептивите не са били толкова популярни, социализмът е давал някаква сигурност и да се започне с бебеправене от първата брачна нощ е било нормалното. Ама времената са други. На теб ти изглежда нередно бебето "да се нагажда към графика", а на мен ми изглежда нередно да направиш най-важното нещо в живота си без да мислиш и без поне минимално да се подсигуриш.

2) "Ние забременяхме от първия път"
По принцип много младите забременяват по-лесно, а и когато детето не е желано, а е "беля" пак става лесно по законите на Мърфи. Лесно забременяват и тези, които не се вторачват в бебеправенето и просто се отпускат и правят любов. Чувала съм също така, че след спиране на хапчетата се забременява много лесно. Което си е готов отговор за "от пръв път" - пазили се, пазили се, пазили се, изведнъж спират хапчетата и хоп, готово. Ние бяхме малко по-възрастни (около 30) и ни отне 6 месеца. Не го крия. Ама то по-стари, стрес, туй онуй. Но не сме гонили овулации и графики. Само гледахме да правим секс нито много често, нито рядко, а през ден.

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече?

Хората обичат да си пъхат носа в чуждите работи. Родителите пък си умират за внучета, нормално е да питат. Досадно е, ама ги отсвирвате и толкоз. Ти май много се вживяваш.

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца

Абсолютно вярно, но да не е същият не значи, че е по-лош. Просто животът става различен, по-тежко е, ама и удовлетворението е голямо. И придобива смисъл. Вероятно няма как да го осъзнаеш сега.
Виж целия пост
# 6
1. Бяхме заедно от много време и преценихме, че е удачен момент. Аз не исках да чакам да градя кариера. Предпочитам докато съм млада да мине бебешкия период. Не искам да работя 5-6г, после да изляза в майчинство, после пак да се връщам, после пак майчинство. Напълно бях наясно, че нещата не стават бързо, очаквах даже да стане по- бавно, очаквах да се наложи да ходя и по лекари, защото имам поликистоза. Не стана от първият път, отне ни почти половин година. От това, което чувам сякаш мъжете си мислят, че стаята от раз. Сякаш си решаваш този месец и другия вече е бременна жената. Това поне от 5-6 двойки съм го чувала, главно от мъжете, които сякаш успяват да убедят жените, че бързо се случват нещата. И някак сякаш все си мислят, че е жената е проблема ако не се случат нещата.
2. Имам чувството, че масово хората крият несгодите в живота. Знам за 2 жени, които са забременяли от раз и нещата завършиха с аборт.
3. Преди да чуя за тези 2 мои приятелки, признавам си, че и аз често задавах този въпрос. Малко след като ми казаха, забременях аз. Започнах да чета повече и научих, че всъщност абортите не са никак редки, както си мислих. Започнах много да се притеснявам за моята бременност и дали всичко ще е наред, едва се радвах. От тогава спрях да задавам въпроси, защото си дадох сметка, че всъщност мога много да нараня хората. Не си давах сметка, че те могат да правя опити от много време, може да не искат да имат деца, може да не могат да имат. Може би съм задавала въпроса от чисто любопитство.
4. Защото е голяма промяна, но хубава. В началото е наистина трудно, наистина не знаех, че мога да се лишавам от толкова неща, заради детето. Но някак все пак се чувстваш щастлив. Може би се казват такива неща, за да може да го приемеш по- лесно, когато дойде момента. В книгите често пише как бебетата само спят и ядът, а всъщност изобщо не е така.
Виж целия пост
# 7
1. План: По-рано се смяташе, че щом двама млади се вземат - таз година булка, догодина люлка. И ако не се получеше люлката, родата се изнервяше, и можеше да изнервят и самите бебеправещи. Имам чувството, че това не е променено, само с тази разлика, че сега не винаги има брак.

Това на 30 години да са малки още, го нямаше, особено за жените. Не се водеха момичета по на 30 или 35. Също и мъж на 30 си се водеше вече в категорията на дъртите ергени, но за мъжа на тия години "има време още".

2. Да се забременее от раз - е да, малко е ирационално да има такава гордост. Но мога да кажа, че аз съм забременявала от раз. Wink

3. Ти остави това "време ви е вече", ами имаше и ергенски данък. Ако не забременееш до 3 години след брака, плащаш данък, та да отиват пари към хората с деца. Много обидно и унизително беше за някой, на когото не му се получава.

4. Трудно с деца: Навремето казваха, че мъжете все се хвалят лошо е било да са в казармата, а жените - колко трудно се ражда. И за децата е същото, дава някакъв героичен ореол.
Виж целия пост
# 8
1) Бременността като част от план
Бяхме се разбрали с мъжа ми да изчакаме малко с опитите за дете и годината след сватбата да я посветим на осигуряване на базовите материални неща, необходими за отглеждането му – жилище, мебели и т.н. На мен ми предстоеше и дипломиране, търсене на работа... След като изтече годината и стана ясно къде ще живеем и с какви доходи, вече можеше да помислим и за деца.
Имам 4 бременности, 3 от тях напълно планирани, 4-та – не, резултат от метода „прекъснат акт“. Спонтанните ми аборти обаче определено пообъркаха всичкото това планиране, даже и случайната бременност загубих спонтанно, та в крайна сметка имам само едно дете.
С всичко това искам да кажа просто, че много често сметките, които си правим, са без кръчмаря.

2) "Ние забременяхме от първия път"
Може да се каже. Само първия път ми трябваха 3 месеца след спирането на хапчетата. Даже се бях притеснила, защото бях чувала, че след спиране на хапчета веднага се забременява. И понеже моя приятелка имаше репродуктивни проблеми, покрай нея започнах да се притеснявам и аз, даже бях решила, ако и този месец няма нищо, ще отида на лекар. Е, отидох, но за установяване на бременност. Simple Smile
При следващите ми бременности забременявах буквално в месеца след спирането им. Сина ми даже знам на коя дата го „направихме“. Simple Smile

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече?
Не съм го чувала това, слава богу. Може би защото близките и приятелите ни знаеха за спонтанните ми аборти, та бяха достатъчно тактични да не дават зор.

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца
Факт. Във всеки един смисъл. И това, че вечер не можеш спокойно да излизаш да се забавляваш, е най-малкият проблем. Просто вече не живееш само за себе си. Да имаш деца е отговорност. Много грижи, но и много радост. Удовлетвореност. Смисълът на собственото ти съществуване.
Виж целия пост
# 9
1) Бременността като част от план - възможно е. Аз на 18-19-20 исках да съм бременна. Да имам дете. Обаче имах проблем - нямаше човек до мен. А моето вътрешно усещане за бременността беше, че тя трябва да се случи между 20 и 23-25. Човек се появи чак след 35. Тогава вече беше възможно да е план. Междуврменно си подреждах нещата - образование, работа, жилище с идея, че всяко едно от тях може да бъде съпроводено с бременност.
2) "Ние забременяхме от първия път" - И на мен ми се случи. Но никога не бях се замисляла ще се случи ли от първия път. Даже не обръщах внимание за колко време се случва на двойките около мен, не съм и питала.
3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - Когато минах 26-7 много започнаха да ме подпитват -Какво чакаш? А на мен ми се ревеше - чаках някой, който иска същото. Ама нямаше. Даже една от бабите около мен понякога разказваше истории за стари моми...Много ми беше неприятно един ден същата тази баба попита за една приятелка - ''е тя се ожени преди 2г - защо не забременява - да не е ялова''. (преди това въпроса беше ''как така живее с момче без брак-не го разбирам аз това'', но все пак жената беше на 85+)
4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - много хора все това ми казваха, да не казвам всички. Когато споделих че съм бременна с една приятелка и някои притеснения за бремеността, и после за детето, тя ми каза - ,,Не е нужно да зарежеш всичко, което правиш. Просто трябва леко да напасваш нещата и да съобразяваш кое как ще се впише с нуждите и грижите за детето.''' Сега всъщност виждам колко много обвързващо е това, особено като детето е малко, но аз се опитвам да балансирам - между детето, работата, мъжа, дом работа и хобитата ми. Но да - определено не е същото. Може би става същото, когато детето стане напълно самостоятелно, но още не знам Simple Smile

И искам да споделя една история от моята баба. Тя и дядо ми са ученическа любов, женени на по 19-20г. Баба ми е родила на 32. Като бях студентка, ми разказа, че има 6-7 спонтанни аборта, единия към 7м. Даже от баща ми знам, че е сънувала деца, които я питат-защо не ме искаш? Живеели са с дядо ми на село. Сещате се, цяло село знае -тази двойка няма деца. Една сутрин (август, на разсъмване), кучето на двора се разлаяло много. Дядо ми излязъл да види какво става - пред вратата - кошница с бебе. Осиновяват го. Е, баба ми ражда 9м след това. Няколко години по-късно се местят в голям град, мога да предположа защо....Просто хората съдят без да знаят всичко, а и да знаят ... В крайна сметка всеки сам нарежда живота си както намери за добре, но не винаги всичко зависи от желанието.
Виж целия пост
# 10
Бременността не може да бъде част от план,това не става по поръчка,правете си секс без да ти е идея фикс и си гледайте живота и ще стане.И след бебето живота може да бъде същия,ако не се правиш на велика и оправна и ползваш помощта на бабите.А кога ще имаш дете  не си длъжна да обясняваш на никого.Един средно интелигентен човек никога не би попитал.Такива любопитни простаци дето си врат носа в чуждия личен живот ги отсвирвай и въобще не разговаряй с тях.Сега те питат за дете,после ще питат що не работиш,после нещо друго което не им е работа.Аз забременях като бяхме студенти,не сме се пазили,но и не ни е било по план.Ами с помощта на бабите ние си завършихме редовно и детето се изгледа без някакви драми и усилия.И второто се изгледа с тяхна помощ без да се лишим от почивки,екскурзии, заведения и др. развлечения.Животът ни почти не се промени. А хората винаги намират какво да питат:децата ти са на градина защо не работиш,бабите ви не са пенсионерки и ти си вкъщи защо те не работят,и двамата имате апартаменти защо живеете при родителите и т.н.
Виж целия пост
# 11
В последните години много нашумя термина семейно планиране,младите хора изместиха приоритетите си,първо да се устроят и осигурят някаква сигурност,след това семейство и деца.И до какво доведе това,дългогодишни връзки,които се разпадат, репродуктивни проблеми, поради по зрялата възраст при жената или поява на съпътстващи заболявания при партньорите.Сега, подхванаха кампании в обратна посока под надслов"Направи го сега". Човек,тръгне ли да реди и мисли,винаги може да намери повод да отлага,а детето е от първостепенно значение в човешкият живот.Моето мнение е,че ако си намерил правилният за теб човек, особено за жените е много важно до 30-та си година да са родили вече първото си дете. Колкото е по-млад човек,толкова по леко приема житейските несгоди,трудности и изпитания!
Виж целия пост
# 12
1 Бремеността като част от план - да и за така си мислех като се събраха с ММ и разбрах че той е мая човек. Седнахме говорихме и решихме, че си даваме 1/2 години и почваме с опитите. На думи добре отне ни 8 години, 2 инвитро и сума ти и нерви, дори в момента не мога да се зарадвам на бременност си, просто защото ми е нереално, че този път успяхме. Едва преди два дни дни видях двете чертички.
Забременели от първия път има много жени покрай мен, какви ли съвети не получавах от тях, да не го мисля, да отидем на почивка да се отпуснем и ще стане и тн.
За годините колко пъти са ми задавали въпроса какво чакаме още, ако ми даваха по левче щях да съм милионерка. След много тежък срив решихме да си вземем куче, да ме разсейва, какво ли не чух тогава, дори от свекърва ми, която е наясно с нещата, педи 2 години ми каза: "Вие само куче ще гледате, ами дете."
Толкова много ме заболя!
 Преди 3 години като се роди племенника на ММ се сринаха за втори път, но намираш сили изправяш се и продължаваш напред.
Евала на ММ, ме за тези години ме изтърпя, отключих Автоимунно заболяване, борихме се с СПКЯ, запушване на тръбите в следствие на Автоимунното заболяване, качване на килограми, депресии, какво ли не преживя с мен.
Та в общи линии нито живота нито храната са като едно време, нито може да се прави план за забременяване, бременност. Живота е преходен!
Виж целия пост
# 13
Темата е интересна.
1. При мен много неща са планувани и това беше. Не, че съм спазвала стриктно план, но исках първо сватба, после постоянен трудов договор, после дете в този ред задължително. Никога не съм се спускала в нищо ей така. За мен детето е отговорност, трябва да имам базови условия и някаква сигурност. Сега, от позицията на минала по тоя път твърдя, че най-важното условия е читавия мъж😉 другото ще се нареди.
Времената се менят и това е и хубаво и лошо. Лошо е, защото това планиране стресира, защото е по-хубаво и ненапрягащо да не мислиш толкова. Сега живота е по-труден, нагласите на хората са други.
В момента в, който решихме, че искаме дете започнах да пия фолиева киселина и горе-долу си засичах овулацията с приложение. След 3 месеца забременях.
Преди това си бях пуснала всички хормони за да видя дали са наред. Имам близка с проблеми и реших, че не е лошо.
С това се изчерпва подготовката ми.

2. Чувала съм една жена или две жени да им се е случвало от първия път. И на нас не ни отне много време. Не съм се хвалила с това. Просто съм го казвала в разговори ако е ставало дума.
3. Не са ме питали, не съм питала и аз. Тактичен човек съм и за мен е откровена простсщина да се пита това.
Ще го приема ако е от много близък.
Другото го отдавам на нетактичност и чисто любопитство. И тези въпроси обикновено идат от хора, които не са ти никакви.
Една от най-близките ми приятелки години се опитваше и аз бях много запозната с историята й, знам за какво става на въпрос и колко е трудно и тежко да те питат знайни и незнайни комшийки тоя въпрос. Като забременях не посмях да й кажа. Беше ми много неудобно, защото тя тъкмо беше стартирала опитите отново. След няколко месеца и тя забременя. Затова не питам такива въпроси. Те са си дълбоко лични.
Както и култовия "кърмиш ли".
И следващите-"хакде,няма ли да има второ", "кога ще се връщаш на работа",
"на гости ли сте" (като нееднократно обяснявам, че не сме на гости на нашите, а съм си у нас и живеем с тях). "ама как така ще пътуваш всеки ден до работа" и какво ли не.
Ядосвам се понякога ама няма смисъл, това са клюкарски работи.

4.Неоспорим факт. При мен нещата много се промениха. Нищо не е същото. И няма как да е. Мен пък ме дразнеше неимоверно непрекъснатото повтаряне на другите майки назидателно, "живота свършва" едва ли не, "сега ще видиш... когато еди какво си"... И такива много знаещи мнооогооо ме дразнеха.
Виж целия пост
# 14
1) Бременността като част от план - естествено, че ще е част от план. Тези деца като се появят все с нещо трябва да се издържат. Някаква основа трябва да им се даде, някаква базова стабилност. А тези неща не ти падат магически от небето веднага след зачеване, трябва предварително да се погрижиш за тях. Така мислех преди да се появи поколението ни, така мисля и сега. Който действа без идея какво кога иска да стане, за мен просто не знае с какво се е хванал.

2) "Ние забременяхме от първия път" - факт, много мои приятелки забременяха от раз. И не само с първото, ми че и с второто. Не са се хвалили, но са били доволни че е станало точно когато са го искали. Има разлика. Радвах се за тях, приятно е когато стане както си го е намислил човек.

3) Хайде де, кога ще имате деца, не ви ли е време вече? - питаха ме дълги години това. И дълги години преди това ме питаха няма ли да се женя. Хората масово смятаха за нормално да задават такива въпроси. Игнорирай ги. Помага и ако си леко цапната в устата.

4) Животът ти никога не е същият след като имаш деца - не, няма да е същия. И няма ден, в който да не благодаря на всяко знайно и незнайно божество за ината дето са ми дали, че за раждане се навих чак след като отгледах 30така в огледалото за обратно виждане. Което ни връща към т.1 - трябва да знаеш какво искаш, щото иначе става боза. А децата не са като обувки - искаш, взимаш, ама ако размислиш ще ги върнеш в магазина.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия