Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
Виж целия пост
В случая не става дума за мъжа ми.
Болест ли е ревноста?
- Публикувана: 9 септ. 2006, 00:15 ч.
- Последно мнение: 9 септ. 2006, 17:53 ч.
# 1
9 септ. 2006, 00:59 ч.
Може би доста развито собственическо чувство, граничещо наи-малко с психически тормоз над партньора.....радвам се, че нямам описаното чувство 
Виж целия пост
Как я тълкувате тази дума ?Как да разбера дали промяната в поведението ми, действията и думите към любимият ми са провокирани от ревност?
В случая не става дума за мъжа ми.
В случая не става дума за мъжа ми.
# 2
9 септ. 2006, 01:09 ч.
Може да е мнго повърхностно мнението ми но ДА аз смятам, че си е болест. Мъжа ми също така мисли.
Виж целия пост
# 3
9 септ. 2006, 01:31 ч.
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Виж целия пост
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
# 4
9 септ. 2006, 11:45 ч.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
[/quote]
Болест е ДА.
Виж целия пост
[/quote]
Болест е ДА.
# 5
9 септ. 2006, 11:50 ч.
според мен ревността е патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
Виж целия пост
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
# 6
9 септ. 2006, 11:58 ч.
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
Виж целия пост
# 7
9 септ. 2006, 12:03 ч.
И аз така мисля.
Виж целия пост
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
# 8
9 септ. 2006, 12:22 ч.
Зависи от много неща...от какво или кого ревнуваш, например
Виж целия пост
# 9
9 септ. 2006, 12:22 ч.
И аз така мисля.
аз също
Виж целия пост
Много общо, но в разумни граници- не, мине ли се една тънка, червена линия си е направо патология.
И аз така мисля.
# 10
9 септ. 2006, 12:32 ч.
Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..
Виж целия пост
според мен ревността е патологичен комплекс за малоценност.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
няма нищо общо нито с любовта , нито с изнневярата.
Подкрепям и добавям, че в доста случаи със засилване чувството на малоценност се увеличава желанието за психически и физически тормоз над "любимия" човек..
# 11
9 септ. 2006, 12:43 ч.
Да ! Липсата на самочувствие и вяра в себе си обикновенно води до това чувство, известно като ревност. Такива хора според мен са недоволни от себе си и живота си и притежават силно развито чувство за собственност, именно поради ниската си самооценка.
Виж целия пост
# 12
9 септ. 2006, 12:59 ч.
не знам то4но болест ли е, но обикновено голямата, страстната и неподвластната на разума любов не може без ревност, както и любовта под4инява толкова, колкото и вдъхновява! май по-леко се живее с навика или приятелството в брака или просто мирно съвместно съществуване на сродни ли4ности!има ли любов, има страст има и ревност! аз съм в такъв кръг в момента!
Виж целия пост
# 13
9 септ. 2006, 13:01 ч.
Зависи в какви граници е-ако е просто ревност-нещо като закачака не..
но ако е някаква болезнена-граничеща с насилие, забрани и т.н.. определено да
Виж целия пост
но ако е някаква болезнена-граничеща с насилие, забрани и т.н.. определено да
# 14
9 септ. 2006, 13:14 ч.
Виж целия пост
Ревността не е болест, а усещане за загуба и заплаха. Тя е вид защитна реакция, появява се, за да може засегнатият да бъде предупреден, че нещо не е в ред, и да може да се защити.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Ревността може да бъде проява на болест, ако се появява не при наличие на реална изневяра от другата страна, а при наличие на дълбоко скрито желание за изневяра у този, който я изпитва - когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
# 15
9 септ. 2006, 13:57 ч.
да не спамя с цитат, Lennie и Soni4ka са ми взели думите от ус.. пръстите, де 
ниска самооценка, и човек, който не се ”обича” - присетих се за темата в клюкарника.
Lennie - фен съм ти от темата за музиката, която слушаме
Виж целия пост
ниска самооценка, и човек, който не се ”обича” - присетих се за темата в клюкарника.
Lennie - фен съм ти от темата за музиката, която слушаме
# 16
9 септ. 2006, 14:13 ч.
силно развито собственическо чувство, примесено с несигурност в самият теб, страх и чувство за малоценност,разбира се
Виж целия пост
# 17
9 септ. 2006, 14:39 ч.
Нормално е да ревнуваш, животинското все още е останало у нас. Но по-хард изцепки на ревност са болест. Мисля, че в повечето случай ревността е оправдана, интуитивно усещаме, че сме застрашени..
Виж целия пост
# 18
9 септ. 2006, 14:41 ч.
Виж целия пост
Нормално е да ревнуваш, животинското все още е останало у нас. Но по-хард изцепки на ревност са болест. Мисля, че в повечето случай ревността е оправдана, интуитивно усещаме, че сме застрашени..
# 19
9 септ. 2006, 15:24 ч.
Да, ако минава някакви граници.
Друг е въпросът, че за всеки границите са различни.
Виж целия пост
Друг е въпросът, че за всеки границите са различни.
# 20
9 септ. 2006, 15:30 ч.
Ако липсата на самочувствие е болест - то тогава и ревността е болест. За мен да ревнуваш означава да се подценяваш себе си, да не се харесваш самия себе си и да търсиш причините за това другаде.
Виж целия пост
# 21
9 септ. 2006, 17:39 ч.
Това е едно възможно обяснение, но според мен само на патологичната ревност, обичайните прояви на ревност са продиктувани в повечето случай от ниска самооценка, както са писали и всички по-нагоре.
За жалост, на себеоценката в по-зряла възраст много трудно се влияе, дори човек да знае и разбира на разумно ниво, колко струва и какво представлява, на подсъзнателно си остава под влиянието на чувството си малоценност. За това изпитването на силно чувство на ревност е мъчително най-вече за самия изпитващ го. Освен това хората, с подобен проблем обикновено имат наистина болезнена нужда да бъдат одобрявани и положително оценявани и затова, страхът от евентуално конкуретно присъствие може да ги извади напълно от релси.
- това е много точно казано 
Виж целия пост
..... когато по някакви причини (обикновено морални) не можеш да реализираш влечението си към това, което те изкушава, започваш да приписваш подобно влечение на обекта, който ти пречи /обикновено партньора/ - по този начин подсъзнанието оправдава себе си и приспива чувството за вина.
Това е едно възможно обяснение, но според мен само на патологичната ревност, обичайните прояви на ревност са продиктувани в повечето случай от ниска самооценка, както са писали и всички по-нагоре.
За жалост, на себеоценката в по-зряла възраст много трудно се влияе, дори човек да знае и разбира на разумно ниво, колко струва и какво представлява, на подсъзнателно си остава под влиянието на чувството си малоценност. За това изпитването на силно чувство на ревност е мъчително най-вече за самия изпитващ го. Освен това хората, с подобен проблем обикновено имат наистина болезнена нужда да бъдат одобрявани и положително оценявани и затова, страхът от евентуално конкуретно присъствие може да ги извади напълно от релси.
Ако липсата на самочувствие е болест - то тогава и ревността е болест. За мен да ревнуваш означава да подценяваш себе си, да не харесваш самия себе си и да търсиш причините за това другаде.
Болест е , когато е непрекъснато и без поводи 
# 23
9 септ. 2006, 17:53 ч.
Аз мисля, че този който изпитва ревност няма доверие на партньора си, а това е защото знае, че на самия него не може да му се има доверие.
Виж целия пост
Препоръчани теми