Нямах навършени 16 , когато срещнах бившия. Бяхме заедно 9 години. Отначало ученическо- студентска любов, завърших гимназия и си поиграхме на семейство 6 години. Скандали, инат, безразличие и същата мисъл- той е добър човек, нека дам още един шанс. Да, той е добър, но ще бъде по- добър за друга.
Много изживяхме и си тръгнах от раз. Той не можа да повярва. Бях на 24, почти 25. Само след 2 месеца във фейсбук( какво клише, като се замисля) се запознах с настоящия ми съпруг и баща на дъщеря ми. Леле майко, тръпка, сродни души, взаимност. Докато на вратата почука ежедневието, рутината, проблемите... С него само година след запознанството ни бях бременна. Луда работа. Не съжалявам за прекрасното си дете, съжалявам само за прибързаността.
Моят съвет към теб е- оттърви се от това, което те тегли надолу, но и не разчитай много на онова, което те кара да летиш.
Има нов мъж- супер. Карай го ларш. Срещи, опознаване. Само на 26 си, време за срещи бол. Аз ако имах акъл за 2ст така щях да постъпя
Успех каквото и да решиш