Здравейте, пиша тук, защото искам да си сверя часовника, дали в мен е проблема или не съвсем!?
Няма да обяснявам цялата ситуация, но резултат от намерението на мен и съпруга ми да живеем в по-голямо жилище с детето е такъв, че се налага да живеем година и неясно още колко с майката и бабата на съпруга ми. Трябваше да са няколко месеца, но те се увеличиха.
Проблемът за мен е непрекъснатото дразнение, което изпитвам от почти всичко, свързано със съвместното ни съжителство.
Най- много ме дразни отношенивто на свекърва ми към детето ми, което е почти на 3. Тя няма никакъв личен живот и почти не работи. Седят по цял ден вкъщи. Свръх обгрижване, обсебване и липса на минутка да остне само детето. Говори му се с умалителни и всеки ден все едно не са го виждали месеци. Сутрин се изпраща на грдина от всички, яде с всички и поатоянно му се бута храна(ако не яде е страшен проблем)Опитах се да обясня, че ще му е много трудно на детенцето после, когато те се изнесат, защото няма да е така обгрижвано, но свекърва ми каза, че й носи удоволствие. Прабабата се съгласи с мен и й каза, но свекърва ми преди всичко мисли за своето удоволствие.
За капак на всичко забременях с второ дете и съвсем се чувствам изнервена, а и имам много проблемна бременност и почти само лежа.
Чувствам се в безсилна и уморена от неискни съвети и постоянно отношение сякаш не може да се справим сами с детео, което сме гледали успешно сами до скоро. Със съпруга ми живеехме сами почти 10 години. Той в началото се опитваше да ме разбира и подкрепя при техните.Казваше на майка си и баба си някои неща вместо мен, защото на него не му се сърдят. Сега, обаче, сякаш му е по-лесно с тях и не разбира на мен какъв ми е проблема.
Опитвам се да издържам и си повтарям, че дните минават, но сега, като съм вързана там ми е много трудно.
Чудя се дали да не се изнеса с детето при родителите ми, но те гледат болната ми баба, далеч са от градината му и ще ми е много трудно.
Виж целия пост
Няма да обяснявам цялата ситуация, но резултат от намерението на мен и съпруга ми да живеем в по-голямо жилище с детето е такъв, че се налага да живеем година и неясно още колко с майката и бабата на съпруга ми. Трябваше да са няколко месеца, но те се увеличиха.
Проблемът за мен е непрекъснатото дразнение, което изпитвам от почти всичко, свързано със съвместното ни съжителство.
Най- много ме дразни отношенивто на свекърва ми към детето ми, което е почти на 3. Тя няма никакъв личен живот и почти не работи. Седят по цял ден вкъщи. Свръх обгрижване, обсебване и липса на минутка да остне само детето. Говори му се с умалителни и всеки ден все едно не са го виждали месеци. Сутрин се изпраща на грдина от всички, яде с всички и поатоянно му се бута храна(ако не яде е страшен проблем)Опитах се да обясня, че ще му е много трудно на детенцето после, когато те се изнесат, защото няма да е така обгрижвано, но свекърва ми каза, че й носи удоволствие. Прабабата се съгласи с мен и й каза, но свекърва ми преди всичко мисли за своето удоволствие.
За капак на всичко забременях с второ дете и съвсем се чувствам изнервена, а и имам много проблемна бременност и почти само лежа.
Чувствам се в безсилна и уморена от неискни съвети и постоянно отношение сякаш не може да се справим сами с детео, което сме гледали успешно сами до скоро. Със съпруга ми живеехме сами почти 10 години. Той в началото се опитваше да ме разбира и подкрепя при техните.Казваше на майка си и баба си някои неща вместо мен, защото на него не му се сърдят. Сега, обаче, сякаш му е по-лесно с тях и не разбира на мен какъв ми е проблема.
Опитвам се да издържам и си повтарям, че дните минават, но сега, като съм вързана там ми е много трудно.
Чудя се дали да не се изнеса с детето при родителите ми, но те гледат болната ми баба, далеч са от градината му и ще ми е много трудно.
