Колегите

  • 11 888
  • 150
# 90
Знам също и че способните HR не ме харесват и има защо.

Така написано ... не звучи много добре... Способните са и разбиращи. И ако един разбиращ професионалист НЕ Ви харесва, а и "има защо", то значи, че наистина трябва да си смените попрището.
На Вас не Ви харесва как околните се отнасят с Вас, но не се замисляте дали пък не сте дразнител за тях. Пробвайте да си намерите работа без колектив - търговски представител, нещо хоум офис или огромен колектив, в който просто ще сте никоя и никой няма да Ви забелязва.
Това е добра идея, да. Малък, сплотен колектив от 5-10-15 дърти кукумявки е крайно неподходящ за нея.
Виж целия пост
# 91
В един момент разбрах - грешката ми беше, че ми пукаше. Затова почнах да се държа безцеремонно с всички агресори. Вече съм на 33
Аз това го осъзнах някъде в десети клас. До тогава всички ме мачкаха. Като малка ме гледаше баба ми, и възпитанието ми беше свързано с НЕ. Не прави това, не говори така, не ходи там. И резултатът беше насадени комплекси. Обаче се осъзнах навреме. Вече съм на 52. Grinning
Виж целия пост
# 92
Като си отстояваш правата, пък те нарочват за конфликтна личност. А мен от такива не ме е страх, страх ме е от подличките лицемерни подмазвачи и интриганти, защото не винаги успявам да ги позная. Имах една колежка, беше много експанзивна и всички казваха: "Ама ти как се разбираш с нея, тя е много устата?!" Такава беше, обаче винаги знаех, че казва каквото мисли и дори и да се развика, след пет минути ще е забравила. Обаче да ти се прави на приятел, а да говори зад гърба ти, ей това най го мразя.
Виж целия пост
# 93
Знаеш ли колко ми дреме, че някой ще ме нарочи за конфликна личност! Това е най-елементарна манипулация - някой ни лази по нервите като не иска да се съгласява с нас, особено ако си следи какви са му правата, не ни ходи по гайдата, значи го обявяваме тържествено за конфликтна личност. И кво? Аз да си отстоявам правата, пък да ме смятат колкото искат за конфликтна!

Ако колеги се държат така, както описа някой назад, нещо беше за триене, объркване на отчети или нещо такова, това е саботаж на работния процес и без да ми мигне окото ще обърна внимание на началството. Най-лошо е човек да си мълчи, защото така съвсем го правят на будала и го тормозят.
Виж целия пост
# 94
Лошото е когато началството не е обективно, а се влияе от интригите на подмазвачите. Имах такъв случай, ужасно е, че и осем години изкарах в тази фирма.
Виж целия пост
# 95
Веднъж като млада работих на гадно място. И началникът, и колегите, гадни. Изгониха ме нагласено, за да не ми платят последната заплата. То и договор нямах, де. Но бях млада , гледах ведро на живота, и след месец ги забравих. Не се бях срещала с години, че ей чак до сега преди 2 минути.

По-горе дръж главата. Младичка си. Опитай да си подредиш живота. Може би се скарай с майка ти, щом тя те товари. И да не ти пука. Тя крещи, ти двойно. Тя обижда, то двойно. Трябва ти тренинг за справяне с гадове...
Виж целия пост
# 96
Началството щом не е обективно, значи може съвсем спокойно да ме вкара в по-голяма беля, която да донесе много неприятности. Затова единственият начин е напускане.  Когато няма доверие, няма нищо. Да си ги държи, щом са му толкова важни.
Значи, когато става въпрос за семейно насилие казваме на хората да не търпят. Саботажът и тормозът са насилие на работното място и също не трябва да се търпят. Тези хора правят гадости, защото смятат, че няма да има ответна реакция.
Виж целия пост
# 97
Началството щом не е обективно, значи може съвсем спокойно да ме вкара в по-голяма беля, която да донесе много неприятности. Затова единственият начин е напускане.  Когато няма доверие, няма нищо. Да си ги държи, щом са му толкова важни.
Значи, когато става въпрос за семейно насилие казваме на хората да не търпят. Саботажът и тормозът са насилие на работното място и също не трябва да се търпят. Тези хора правят гадости, защото смятат, че няма да има ответна реакция.

Колко пъти си се сблусквала с подобни неща? Делата по подобни казуси са дълги и много сложни. Не всеки може да си позволи просто да напусне, защото има сметки, храна, ипотека и т.н.
Виж целия пост
# 98
Като си отстояваш правата, пък те нарочват за конфликтна личност. А мен от такива не ме е страх, страх ме е от подличките лицемерни подмазвачи и интриганти, защото не винаги успявам да ги позная. Имах една колежка, беше много експанзивна и всички казваха: "Ама ти как се разбираш с нея, тя е много устата?!" Такава беше, обаче винаги знаех, че казва каквото мисли и дори и да се развика, след пет минути ще е забравила. Обаче да ти се прави на приятел, а да говори зад гърба ти, ей това най го мразя.
Майка ми все ме съветваше: ”Не обръщай внимание, мълчи си, не си създавай врагове.” Ами, не действа. Някои хора са ти врагове от първата секунда, в която те зърнат, просто защото ти си всичко, което те никога няма да бъдат. Като човек си трае, се превръща в любимия им гръмоотвод. Днес някоя се скарала с мъжа си, друга й дошло... Та си казах: ”И без това ме мразят, какво ще загубя, ако почна из да се държа брутално с тях?”
Виж целия пост
# 99
С какви неща да съм се сблъсквала? За какви дела говориш? Ако някой ми направи мръсно по служебна линия и не поправи своевременно грешката, веднага ще напиша докладна до прекия си ръководител, отхвърляйки всякаква отговорност относно събитието. И какво като има ипотека и сметки? Трябва да си замълча ли? И да понеса негативни последствия заради мълчанието си?  Не си ли забелязала, че ако веднъж се вкара човек в играта да прикрива хора, които му саботират работата и го вкарват в нарушения, после проблемите нарастват в геометрична прогресия? Всеки си има точно очертано какво му е задължението - има го черно на бяло написано. И трябва да си го спазва. Прекият ръководител също - и за него се отнася. Всеки да си знае очертанията на квадратчето в организационната схема. Това са базови неща, за които човек трябва да следи. На това му се казва профилактика. Тези, които саботират разчитат на това, че жертвата ще си замълчи. Винаги е така с насилието, независимо къде се случва. Ако знаят, че другият няма да си замълчи, няма и да посмеят да се занимават с него. То е като в детската градина - тормозещите не смеят да скачат на другарчето, което ще се оплаче на учителката, на майка си и ще крещи с цяло гърло.
Виж целия пост
# 100
С какви неща да съм се сблъсквала? За какви дела говориш? Ако някой ми направи мръсно по служебна линия и не поправи своевременно грешката, веднага ще напиша докладна до прекия си ръководител, отхвърляйки всякаква отговорност относно събитието. И какво като има ипотека и сметки? Трябва да си замълча ли? И да понеса негативни последствия заради мълчанието си?  Не си ли забелязала, че ако веднъж се вкара човек в играта да прикрива хора, които му саботират работата и го вкарват в нарушения, после проблемите нарастват в геометрична прогресия? Всеки си има точно очертано какво му е задължението - има го черно на бяло написано. И трябва да си го спазва. Прекият ръководител също - и за него се отнася. Всеки да си знае очертанията на квадратчето в организационната схема. Това са базови неща, за които човек трябва да следи. На това му се казвапрофилактика.

Ооо, моля, когато ти се наложи, постъпи както описваш. Късмет, дето се вика.
Виж целия пост
# 101
А какво предлагаш? Хайде, ако аз съм в грешка, какво трябва да направи човек? Да си мълчи? Да търпи? Или да стане същият саботьор към околните? Обичайно когато хората започнат да се съгласяват с проблеми отношения на работното си място, проблемите нарастват неимоверно, влиза се в една порочна спирала. То е като лъжите - ако излъже веднъж му се налага да лъже всеки път.
Виж целия пост
# 102
Нищо не предлагам, защото всяка ситуация е уникална. Изискват се здрави нерви и познаване на правилата. Далеч не казвам, че трябва да се мълчи, но в повечето места в блгария се налага, ако искаш да си запазиш мястото.Аз работя в международна компания и специализирам. Усложията са коренно различни, както и поведението, а уж всички почти са българи.
Виж целия пост
# 103
Като нищо не предлагаш, тогава не критикувай! Като толкова знаеш, кажи какво се прави. Хората не са кой знае колко трудни за разгадаване. Но накрая каквото и да става, се гледа дали всеки си е свършил работата по написаното в документите, ако има проблем как е реагирал и т.н. Накрая думите отлитат, а написаното остава. Какво цена трябва да плати човек, за да си запази мястото? И заслужава ли си тази цена? Колкото повече компромиси прави човек, толкова повече компромиси му се налага да прави и така до безкрай. Това важи и за българите, и за американците, и за всички. Затова се поставят граници и човек трябва да знае за себе си коя черта да не пристъпва за нищо на света, когато е наемен работник. Никой не се интересува кой какво клюкари за колежката за личния й живот или външния й вид. Важното е какво се случва в пряката работа. А опре ли до саботаж в работата, играта загрубява.
Виж целия пост
# 104
Много си забавна с наивитета и липсата на опит. Успех в работата в колектив.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия