Синът ми не се справя с учебния материал в първа подготвителна група

То с тия безумия да започват квантова физика от кошарата...
Моя син е бингвилист също. Може би е добре, че баща му беше в чужбина докато стана на 7 години и първият език си беше български. Аз пък от това, че работех в книжарница с учебни помагала го бях заринала и той правеше неща над възрастта си. После в първи клас му беше безумно скучно, чак психоложката в училище го кара да си носи книга и да ѝ чете в междучасията. Накрая - прекалено сложна информация го интересува, неподходяща за годините му - той си избира енциклопедия за подводен свят и устройство на кораби. Сега английски е първият език, но му пречи на българският... Една каша е в главата му, с която той се е научил да живее.
Първо - говорете само на един език , ако може. Детски, книжки, песни - само на български. А ако бях там, учителката щеше да си изяде дипломата!

Думата не е ли "билингвист"?

Да 🤭 с тия модерни телефони, които сами поправят думи, трябва да се внимава 😂😂😂

Аз също съм с близнаци- момчета. Единият категорично отказваше да учи в детската градина. До 1 клас не знаеше цялата азбука... Не искаше да смята... За писане изобщо не можеше да го накараш, ревеше и се тръшкаше. До ден днешен (9г.)  не оцветява хубаво : ) Изразът "Оставете ме на мира" ми е много познат. Брат му беше доста изявен, постоянно хвален. Това допълнително демотивираше другия. Разделих ги в отделни класове, този, който изоставаше от училище не само навакса, но и в някои направления изпревари брат си.  Справя се чудесно и включително ходи на уроци по МАТ в СМГ  Като срещна Госпожите от детската градина много се интересуват как се справя изоставащия, като етикет му е останало. Според мен нежеланието му да прави каквото и на било в детската градина е било породено от отношението към него и сравняването му с брат му. При нас най-доброто решение беше това, че ги разделих, всеки с неговата си Госпожа, с поле за изява и отделна среда. Финната моторика им куца и на двамата, и до ден днешен, но пък са шахматисти.

Радост, идва ми да те разцелувам. Аз също съм си мислила да ги раазделя от първи клас. Сега не искам да го правя, защото ще се наложи единия да бъде отделен от приятелите си. Последните събития ме караха да си мисля, че ще е по-добре да са заедно за да може сестра му да му помага, но явно греша. За съжаление в България това не е практика и педагозите не подкрепят родителите да го правят. В Италия ги разделят от детската градина и хич не ги питат.
След тридневна неравна борба вчера ми каза, че око започва с О и ало с А, но с има не се справи. За подай без да го питам каза, че започвало с О. Аз го похвалих, защото тази година учат само гласните и идентифицирането на първата гласна пак е някакъв напредък.
Вчера пе погледна и съвсем сериозно ми каза: " мамо, не искам да играя нито на звуците, нито на числата. Искам да играя на таблета."
Купих му шах по негово желание, но не знае как се играе. Пробвал е на таблета, но спорадично. В кварталното училище има.шах, но тази година не знам дали има извънкласни занимания.
Една приятелка лекарка ме свърза е нейна приятелка детски психиатър. Към средата на ноември ще го заведа да го види и да си каже мнението. Не мисля, че е необходимо, но като са ме свързали, няма причина да отказвам за да спестя едни 50лв.
Аз самата много трудно уча езици. Като дете не исках да чета и до шести клас сричах сериозно. Точно на тази възраст ми станаха интересни дебелите романи на Дюма и прочетох няколко. Това подобри, четенето ми,но и до ден днешен се притеснявам да чета на глас. Иначе в училище съм била отличничка и ходех на олимпиадите по математика. Четенето ми създаваше проблем до толкова, че губех повече време за да прочета урока, но нямах проблем със запомнянето и усвояванета. Само литературата ме мъчеше. По български бях добре, защото в граматиката има логика.

Ограничете игрите на таблета. Много ясно, че няма да иска да се занимава с друго, когато може да играе. Тези игри са направени зарибяващи и дори за възрастни хора, които могат да се контролират, е трудно да се откъснат, какво остава за 5-годишно дете.
Дайте времева рамка за ползване например 1 час на ден и това е. Или пък таблетът да бъде поощрение за вярно и добре свършена работа.

Опитвам се да огранича таблета. Гледам да го извежда в градинката, където си играе с приятели.

На 5г моя син имаше обучаващо детско компютърче. Само образователни игри - смятане сус събиране и изваждане, да натисне правилната буква и др. Много си играеше с него.
Аз съм против телефони, таблети и дълго седене пред телевизора. Ограничете ги максимално и ще видите по- добра концентрация и интерес към други занимания.

Здравейте,
вчера водих детето на гастроентеролог. Прегледа го и потвърди, че коремчето е подуто. Предписа ни много изследвания и на база на резултатите ще търси лечение. Соред нея е възможно да има недостинг на Витамин Б12. Освен Б12 ще проверява и Д.
Попитах я дали може да е нещо притеснително и тя ми отговори, че няма опасност за онкологично заболяване.

Б 12 се изследва задължително с:ПКК,Ретикулацити,ЖСК,Желязо,Фолиева киселина ,Хомоцистеин и Вит.Д.Така се прави пълна оценка.
Дъщеря ми има дефицит на Б12 и освен обучителни,логопедични проблеми има и двигателни.С наваксването на дефицита първите 2 се преодоляват за отрицателно време(при нас това се случи за 4-5месеца),разбира се  работа със спец.педагог и логопед. Б 12 влияе много на нервната система по този повод какво е настроението на детето?Изпада ли често в истерии,усмихва ли се или е повече намръщено?
За мен правилно сте го завели на психолог,но лично аз бих отишла в някой медицински център за деца с проблемно развитие и бих поискала да се направи оценка от логопед и специализиран психолог(това само ако не ви се минава по пътя през Свети Наум).Такива центрове има много има и такива специалисти извън тези центрове под формата на частни кабинети. Лично аз въобще не бих вярвала на преподавателите,не бих и разчитала на тяхната помощ.Поне опита ми от нашата ДГ е такава-има можещи специалисти,но аз трябва да вдигам луди скандали за да се размърда някой и да си свърши работата.
Изпъкналото коремче след определена възраст  е признак за слаба мускулатура на корема(освен гастроентерологичен проблем).От бебе ли е така детето или от скоро е изпъкнало коремчето?Как е походката,фината моторика?

Днес излязоха резултатите от кръвните изследвания. Добри са. Витамин Д е близо до долната граница и доктора изписа Вигантол до края на май. В края на ноември трябва да заведа детето на контролен преглед. Лекарката ми обясни, че газовете може и да се поглъщат, ако не дъвче добре. А той е много злояд.
Поуспокоих се. Вчера сестра му ми каза, че са го вдигали на дъската два пъти да отговаря на въпроси свързани с числа на които други деца не са успели. Явно трябва да го обучавам у дома, защото той не внимава в градината. Не му е интересно и без натиск на този етап не се получава. Сестра му попива всичко което учат и в къщи ме гони с различни книги.
На 11.11 ще го водя на детски психиатър. Не мисля, че има нужда, но една моя приятелка лекар ме свърза с д-р Маслинкова. Една консултация няма да навреди.

Момченце е, образователната ни система е създадена за момичета като темперамент. Абсолютно съм съгласна с всички , които казват че госпожата е в грешка. Едно време тези неща въобще не сме ги учили на тази възраст. Всяко дете си е в себе си - няма смисъл да се напъва работата, да му се слага етикет бавно учещ или дете с дислексия. Още не е ученик - нека да играе. Сега му е времето да се развива емоционално като стабилно създание със самочувствие. Можете да го пречупите , за да впечатлите някаква госпожа, че знае с коя буква започват думите на 5 години или да възпитате в него стойност и самочувствие. Според мен това ще е дългосрочно травма за детето

Дислексията не е етикет, не е и болест. Възрастните са тези, които могат да го превърнат в травма. Дислексията е специфично функциониране на мозъка и има страхотни материали по въпроса, които може да гледате, четете и пр. Развиването като стабилно създание със самочувствие включва много повече и различни компоненти. Евала на родителите, които навреме вземат мерки, защото травмата е за тези деца, чиито родители не могат да приемат , че това децата им да имат различни потребности не е болест!  Колкото до темперамента и системата няма да коментирам. Тя че системата е кофти, кофти е, но няма общо с вашето заключение

Съпругът ми е с дислексия, но това не е забавило говора му. Да, в училище са го смятали за глупав и мързелив, а буквите са танцували и подскачали пред него. Това преди 40+ години. Но се е научил да чете и да пише, при това на английски. Българският за четене му се видя песен за четене. Хората с дислексия не са някакви прокажени, може да учат трудно, но пак успяват , стига да искат.

Аз не знам дали става дума за дислекция. Ще говоря с логопеда къде мога да го заведа да кажат, дали има подобен проблем. Факт е, че и аз имах проблем с четенето, но никой не ми е говорил за дислекция.