Признаците на маминото синче

А, с това не само че няма да споря, ами и ще се съглася напълно.

Натирен е. Колкото и да се врещи за мъжкото участие във възпитанието на поколението, истината е, че българките още не са готови да допуснат бащата до детето - децата се гледат от майката и бабата, а бащата често и от спалнята е изпъден. Ползва се като помощен персонал - да води и взима от градина и да виси пред лекарския кабинет за бележка, че детето няма глисти.

Да, бе, да, не били готови да пуснат мъжете. Мъжете се дърпат, все пак имаме класическата приказка "децата са на жената" и "това е женска работа". Дори доста си ги устройва мъжете, продължават да си живеят почти по старому.

И жените ги устройва, така че всички са доволни, а мрънкането за пред хората.

Вече за някой си път засичам някакви чудовищни обобщения, за които не знам от къде черпиш материал, че си толкова категорична??? За мен това е просто нелепо, ама де да знам, може и такива да има. Но чак да се обобщава?

Жените не ги устройва, но и ако те се направят на много заети с други неща, децата ще умрат от глад и негледани. Нямат избор.

Като чета темата май никоя не е виждала свестен мъж - и семейството да си гледа, и да поема руля в критични ситуации, да бъде хладнокръвен и ефективен, когато се налага, да участва във възпитанието на децата наравно с майката и т.н.

В действителност бащата дори и да не иска (или майката да не иска), няма как да не участва във възпитанието на децата си, ако живее заедно с тях. Децата копират целите в живота си от родителя с противоположен пол, а средствата за постигането им - от родителя със същия пол.

Много интересна теория. Има ли доказателства в подкрепата й? Сериозно питам.

Това е елемент от транзакционния анализ и теорията за сценариите на Ерих Берн. Които, ИМХО, представляват най-значителното откритие в психологията след създаването на психоанализата.  Ако проявяваш интерес, прочети "Игрите, които играят хората" и "Хората, които играят игри" на споменатия автор. За съжаление първата е само в PDF формат, макар и мината през OCR. Все не ми остава време да я форматирам в пълноценен .FB2 файл... А втората все още не съм виждал на български. Ако четеш руски, мога да ти пратя линк.

Е, чак пък откритие! Това са две от множеството теории. Харесвам я, но все пак, това е теория.

Никой не е спрял бащите да се грижат пълноценно за децата си и да изграждат връзката с тях. Едва ли има нормална жена, която да не иска бащата на детето ѝ да не е родител в истинския смисъл на думата.

Но какво срещаме и четем и тук - Той държи да се наспива, че бебето реве, скучно му е с детето, даже не знае в кой клас е, мъжката компания е по-интересна. Някои след развода се развеждат и с децата, пък се почват едни цигански номера с издръжката, да не би да намаже бившата някой лев в повече...

И се вижда по вече възрастни хора и от двата пола колко катастрофално се е отразила липсата на баща.

С много хора съм общувала и повечето са се изненадвали искрено, че моят баща, например, винаги се е интересувал живо какво се случва с мен, помагаше далеч не само в материален план. Никога не съм чула от него: "Нали си има майка.. Питай майка си.." и т.н. Да отсъства майка ми от вкъщи по някакви причини не означаваше Апокалипсис, напротив - справяше се отлично и сам. Проявяваше инициатива - това да направим, там да отидем. Говорили сме си по всякакви теми. Умееше и да възпитава, да обяснява защо и какво (не) се прави, а не само да се сопне: "Защото така!" Не се е притеснявал и тоалети да избира с мен, и на по-късни години. Аз приемам всичко това като съвсем нормално родителство и отговорност, но както виждам, не е даденост и не се подразбира.

 Отделно, че не разчиташе на майка ми да му сготви и да го пере и глади, а всичко си правеше сам, включително и доста ремонти. Което не пречеше нито да си работи, да се среща с приятели, да чете. От него знам - "За всичко има време".

Та, който е искал, е бил до детето си, въпреки всичко. Който не - лесно ще намери оправдание.

Има доста жени, които дистанцират бащите от децата, особено в началото, защото "те знаят най-добре". А на мамините синчета това им идва идеално.

Бащи,които почти не участват в отглеждането на децата познавам няколко,но те пътуват по корабите и отсъстват по 6-9месеца в годината.
Когато са тук-помагат.

За мен е съвсем нормално бащата да участва в отглеждането на детето.
Виждам татковци-познати,роднини,съседи-участват и още как.
И пране простират и пазаруват и на детската площадка висят.
И за домашните помагат,спортуват заедно с децата...

Има и такива мъже, които не са мамини синчета, а "какини"

Бившият ми не зачиташе мнението на майка си, но каквото кажеше сестра му беше закон. Всичко се случваше по начин, по който тя искаше. Той вървеше по нейните стъпки, и всичко, което тя правеше след няколко години биваше изпълнено и от него.
Не ме питайте как се живее с мъж, който уж се е оженил за теб, но ти за него си втора цигулка.

Сещам се за една случка... имаше събиране с неговите съученици. 3 часа спорихме за облеклото му, искал да отиде по къси гащи и тениска, защото видиш ли в тоя малък град никой не се издокарвал. Ей, умрях си от яд като ми каза "Ти нищо не разбираш, ще си ходя както искам" и на секундата щом слезе по стълбите и кака му го видя и му каза "Ти луд ли си да излизаш така? Я, си облечи една риза и панталон! Да не МЕ излагаш!", той веднага се върна, преоблече се, и после като отиде в ресторанта ми написа... "Добре, че беше кака да ми каже как да се облека, че иначе щях да умра от срам" ... а от моите думи преди това нямаше и спомен.

Да не казвам, че сестра му като реши, че ще се намеси в отношенията ни, използвайки всяка удобна възможност да му вмени мислите, че Любовта не същестувавала, всичко било фарс и за задоволяване на нужди, било ок да се изневерява (и го казваше дори и пред мен, и пред цялото семейство), това беше и краят на нашата връзка. Всички му казваха, че греши, че не е прав, че ще съжалява, ако си тръгне. Само кака му беше на негово страна и сипеше огън и жупел по мен. 

Резултатът - не се разбира вече с родителите си, не споделя с приятелите си, не излиза с никого, предпочита да е сам, намери си нова работа, далеч от всякакви хора. Но нали с кака още си говорим