Признаците на маминото синче

Това също е възпитание, защото личният пример възпитава. Мъж, който не може хем да ходи на работа, хем да си гледа детето/децата и къщата, естествено, че ще възпита същия лигльо.

Аз и някои от моите съученици и съседи на моята възраст. Редовно си купувахме и разни ел.части и схеми от магазин "Млад техник" и си правехме някакви джиджавки с лампички и звукова сигнализация. Или терени за малки влакчета, напоявайки чаршафи с лепило Ц-200. Участвахме и в кръжоци по авио- и авто моделизъм с безжично управление. Там пък се учехме да работим с малък хоби струг и настолна бормашина.

И аз си купувах от млад техник, мога да правя повечето неща, които са мъжка работа благодарение на баща си, който ме научи, но прекрасно съзнавам, че съм изключение не само защото съм момиче. Повечето не ги умеят.

Такива неща са не само полезни за някои неща в домакинството, а и развиват творчеството и техническата мисъл на децата, което много може да им помогне занапред в развитието като зрели хора и професионалисти в дадена област.

Съгласна съм, дори в голяма степен и професионално съм твърдо на позицията, че всякакво участие на децата от ранна възраст в домашните дела е изключително полезно и важно за нормалното им развитие. Това, на което ние традиционно имаме като културни модели сега е с модерните имена "ерготерапия", "арттерапия", "окюпейшънъл терапи" и т.н.

Мамино синче бих нарекла човек, който не може (или не иска) да реагира адекватно и да се справи в различни ситуации в живота, а чака някой друг да му свърши задълженията.

За възпитанието - не 50%, а 100% трябва да дадат от себе си и двамата. Отглеждането и възпитанието на децата са отговорност на всеки родител. И ако си я поемат, а не се оправдават с това какво имат в гащите, резултатите ще са много по-добри.
Мамините синчета не се превърщат в такива, защото ги е възпитавала само майката, а защото са имали пред себе си пример за това как можеш да махнеш с ръка по отношение на личните си отговорности и да кажеш - това не е моя работа, нека го свърши жената, природата я е създала да обира всичко, с което на мен ми е скучно/неприятно или ме мързи да се занимавам.
Бягането от отговорностите има и още един +, колкото по-малко неща правиш, толкова по-малко грешки има вероятност да надробиш. Храната не е вкусна - ей, майка ти една манджа не може да сготви. Дрехите оцветени - как можа да пусне червената блуза с другите. Малкият не е възпитан - що не си го възпитала. И т.н.
Гледа детето и се учи. Като порасне и създаде свое семейство, той си остава с усещането, че някой друг ще му гледа децата и всичко, което не му е баш комфортно и ще е отговорен за резултата, а не той.
Та, това е моето скромно мнение за това как се "раждат" мамините синчета.


Жребчe, хобитата са отделен въпрос. Един човек може да има много добре развито техническо мислене или да е специалист в дадена област и пак да е мамино синче.

Абсолютно е така. При наличие на баща, който абдикира, подценява, пренебрегва, пред момчетата стоят два варианта - или припознават това поведение и житейска философия за себе си и се превръщат в същите бащи, или много се стараят да станат точно обратното на бащите си.

За мен мамино синче е мъж, който няма  - не иска или не може, да скъса пъпната връв с родителското тяло/по-често майчиното/. Той ще е "на мама" винаги -  в полза, в единомислие, приоритетно и тн. Няма го автономното, самостоятелно мислене, няма го порастването, зрелостта.

Да си дойдем на думата.
Който не заживее като сирак, щом се сдобие със собствено семейство, е мамино детенце.
Това род, джинс, фамилия, са мръсни думи.

От всичко описано, това да разбереш. Вярно, дойдохме си на думата.

Признаците първо ще търся в семейството му, после у него.

Ах, ах, колко е трудно за младите булки да приемат, че мъжете им не са се появили от нищото. Ревност и борба за ресурс. А ако вашите мъже поискат вие да забравите за своите родители? Не знам, за мен това е нечовешко.

"Да скъса пъпната връв" не е равно на "да забрави".

Разбира се, аз общувам повече с майка му, отколкото самият той. Затова и мнението ми, първо се вглеждам в родителите. В крайна сметка има и алгоритъм някакъв- запознавам се със семейството му в съвсем ранен етап на връзката. Ще имам повече впечатления преди ние да сме станали семейство.

А какво значи? Нали чета - искат всичко за себе си, мъжът да не губи време, пари, енергия и всичко за родното си семейство. Че и се започна как не било редно да помага, да плаща тока или нещо друго, какво пречело на родителите му да живеят с това, което имат. Грозна работа. Ние се възмущаваме от мъжете, които правят всичко възможно да отчуждят жените си от родното им семейство, приравняваме го с насилие, но жените също не са стока в това отношение, само че използват различни методи, които също в крайна сметка искат отрязване на връзката на мъжа с родното му семейство.