Признаците на маминото синче

Разликата е, че от нея и децата ѝ се интересува целият форум, от теб - не.
Така че нейните оплаквания са съвсем на място. Тя ще получи внимание, разбиране и подкрепа.

Ти говорителка "на целия форум" ли си? Моторната резачка в ръцете на децата ѝ дано си остане просто последица от моментен изблик на нерви, а не сериозно изказване. Тя беше включена в разговора от страна на въпросната потребителка в отговор на моето мнение 561, в което бях написал един неоспорим факт, който се забелязва при редица родители и деца:

Ще спреш ли? Само и само да се докажеш прав, когато е ясно, че не си, си готов да обидиш някой? Виждаме, че не се усещаш. Колко потребителя трябва да ти напишат да се спреш? Колко? Кажи да се съберем?

Аз виждам форума като идеално място за оплакване.
А вече дали ще има разбиране и съчувствие, може евентуално да се изведе някаква формула, за да знае човек предварително дали ще го кълват повече, или ще го разбират.

Ето днес затвориха тема за мъж, който търсеше съчувствие от мамите за това, че изневерява на жена си.
Нито той, нито някой с качества на мамино синче има шанс, ама горките явно не го знаят...

Добре де, защо да не се оплаче човек? Пари ли ви иска?

Аз не се оплаквам, приведох пример защо не ме разбира и не може да ме разбере. За който може да ме разбере стана ясно. В момента се оправяме.

Тя и Янтра се оплака(добре, не се е оплакала )Какво му пречи тя, не му е искала нищо. Той се хвана за една нейна дума и разтяга. До безкрай. Дано не била сериозна за резачката.

Само напълно неадекватен човек може да цикли върху резачката. Което никак не е изключено, като гледам цялостното творчество.

Тя се хвана за моята дума за телефона и таблета, които много майки в наши дни използват като лесен инструмент да забаламосат детето да зяпа нещо в екрана, вместо да се налага майката да обърне внимание на детето си и да го възпитава. Не зная дали се е припознала или просто нервно е изригнала в отговор на това, но и няма значение. Важното е човек да е наясно с какво се е захванал и да умее да носи отговорностите за собствените си решения. Още по-важно е след това едно такова дете да успее да се превърне в зрял човек, който да може да се оправя в живота и да има добро семейно възпитание. А това е все по-трудно, имайки предвид всичките неща, на които децата попадат в Интернет, зяпайки телефона или таблета.

 Признавам си, че не познавам сами майки с три деца и не зная как стоят нещата с възпитаването на такива (зависи и на каква възраст са, защото едно е да имаш насреща си три бебета, друго е ако едно или две от децата са по-пораснали и могат да помагат за това-онова). Познавам сами майки с по едно или с по две деца (разведени и без грам помощ от татковците), които всячески ги държат далече от телефони, таблети и видео игри. И всичките ходят на работа, като май само на една ѝ помага нейната майка, т.е. бабата на детето.
 Иначе имам съседско семейство с 5 деца между 5-15 години (едното от тях им е общо, иначе си имат по две деца от предишни бракове) и само таткото работи, а жената е домакиня. Човекът се разпокъсва от работа, но се оправят. Децата им изглеждат добре възпитани.

Жребче, не подценявам опита ти като теоретик на детеотглеждането. Все пак не можеш да отречеш, че практиката е малко по-различно нещо.
Ето, да дам пример. Един млад бъдещ баща беше убеден как ще пътува по цял свят с двумесечно бебе. Никой не можеше да го надприказва за теоретичните му постановки. Даваше съвети и на майки с деца как да съчетават отглеждането на бебета и малки деца с екзотични пътувания. Когато от потенциален си стана реален баща, нещата леко се промениха. Тогава дойде и момента ние, майките, да се посмеем.

Всеки разумен човек се учи и от личния, и от чуждия опит (за предпочитане е второто да предшества първото). Ставал съм свидетел в дадени моменти с примери на чужд опит с деца, отглеждани с внимание от страна на майките им, без да им бутат телефон или таблет в ръката с цел часове на ден зомбирано да зяпат там нещо на екрана. Ставал съм свидетел и на обратното - деца, чието възпитание е оставено буквално в ръцете на Интернет и целодневното зяпане в телефона/таблета. Не се наемам да кажа при кой от двата типа възпитание и ежедневно занимание е по-голяма вероятността да порасне мамино синче (или мамина дъщеричка), но като цял виждам едно недотам самостоятелно младо поколение най-вече сред тези, които са израснали с техника в ръцете, вместо да бъдат пряко възпитавани от родителите си, в това число и с разни игри и занимания родител-дете.

Е теорията е едно, ама на практика нещата са много по-различни. Особено когато са 3 или в моя случай 2 малки диванета, които по цял ден се бият и скачат, купонът просто не спира. И шамари, и викане, майка им я правят луда калинка, особено сега когато е по цял ден с тях.
Така че примера с моторната резачка го разбирам много добре. Като ги взема при мен на работата ми, нещата са малко по-добре, по цял ден обикалят из базата и не ми създават много дертове, но пак си искат занимавка. Само че в момента този вариант е неприложим заради студа, а и единия вече е в първи клас, та някой трябва да се занимава и с дистанционното обучение, което е пълен бошлаф, ако няма някой до детето да учи с него.

Аз бях в ролята на този баща-теорик. Бързо ми мина.
Жреб работи, спортува, пада и ходи по болниците, но намира време и да се вре в къщите и животите на хората за да трупа опит. Тук мога да кажа само уау.

Е, добре де! И аз да се намеся. Едно време стринка ми даваше на братовчед ми боб и 2 буркана, да го премята от единия в другия, за да я остави да сготви. Сега защо да не им дават таблети?
Все пак има напредък в технологично отношение.
Тя затова и много ми се радваше, когато ходех у тях, защото се занимавах много с него. Разликата ни е 10 години, а аз винаги съм страдала, че нямам брат.
Моят пък син проходи в ръцете на гледачката.
Аз трябваше да ходя на уроци по френски за да се подготвям за емиграция. Чудо голямо - някакъв си там таблет!

Проблемът на днешните деца е в липсата на самостоятелност. Не в комп.устройства, не в липсата на внимание. Ясно е, че прекаленото ползване на устройства е ужасно, но прекалената фиксация на майката в децата, даже да не им дава никакви устройства също е вредна. Майката не е аниматор, нито клоун, нито има нужда да бъде. Ние играехме на улицата и нямам никакъв спомен родителите ми да са се занимавали кой знае колко с мен. Научиха ме обаче на самостоятелност. Дадоха ми свобода и ми гласуваха доверие, което отчитам като най - важното нещо в детството си и сега като възрастен нямам нужда все някой да ми помага или някой да ме съветва или пред някой да се доказвам. А е пълно с такива незрели хора. Нашите деца няма как да имат тази свобода. Особено в големите градове. По чисто технически причини. Уви. Казвам го като майка на 3 деца. По време на пандемията сме си били предимно вкъщи, с месеци. Какво да ги правя? Учат, играем, готвим, гледат филми. От нищо не ги лишавам. Но и нищо прекалено. Няма да ги науча обаче на пълна свобода и самостоятелост, както аз бях. Няма как да стане 🤔че аз ходех сама на Детска градина от 5 годишна, на няколко пресечки в квартала ни. Зимата в снега и преспите също. Събирахме се 3-4деца от съседни къщи и вървяхме сами. Играехме пак сами с часове. Сега няма шанс и Това ще се отрази на децата.