Признаците на маминото синче

Каква е поуката от филма Шрек - Не е важно да си красив, а да намериш същия изрод като себе си.

veni, това не са точно навици, а правила в родителския дом. Един мъж може да е бил много изпълнителен вкъщи като дете, заради страх или друга причина, но това не значи, че в бъдещото си семейство ще поема отговорност. Може и точно обратното да стане, ако се е чувствал притиснат, после да го удари през просото.
Това е кратката версия на отговора ми. Дългата:

ами, да, в родителския дом се спазват правилата на родителите, а когато човек порасне иска да се отдели и да живее в собствения си подреден хаос.  Да си спомним ние с какво нетърпение сме се откъснали от родния дом, макар и в мизерията на студентската квартира.

От близо месец съм при родителите ми, защото трудно понасях съжителството с майка му.  Жената не е лоша, но е с доста особен характер, третира на моменти синът си като дете, например отиваме на гости и започва да го изкарва пияница за това, че е пийнал 100 - 200 грама ракия. Той се опитва да и обясни, че не така, но тя пак си знае своето. Дори да не е права никога не си го признава и все прави сцени да се изкара жертва.Той първоначално се опитва да и опонира, но след това винаги и се извинява дори да не е права, а в повечето пъти не е. Опитва се понякога да му се налага и за прическата а той е почти 40. Кара го винаги и да и се обажда, че е пристигнал жив и здрав в работата си, аз например никога не съм се обаждала на нашите за това.  Също така понякога се меси в чужди разговори без въобще да е чула за какво става въпрос и дава непоискани съвети. Опитва се да ми набива и философията си, че жените трябвало да са втори майки на мъжете си. Един път чула недочула за какво става въпрос се намеси в разговора ни и изкара алкохолик сина си а ние се протесянвахме за наш приятел с рози проблем . Събуди ни веднъж събота сутринта в 6 и 30 тропайки да ни черпела сладки. Понякога ми оставя сами и си ходи в другия апартамент, който е на 20 км. от София. Сега обаче е решила да е постоянно при нас а на мен на моменти ми идва в повече това съжителство. Казах му, че искам да сме отделно хем твърди, хем не иска да дава пари за квартира, че щяло да ни излезе скъпо. Проблемите ни започнаха да ни се отразяват на работата ми и от 3 седмици съм при нашите  той ми се моли да се прибера и обещава, че до края на годината ще намери начин да сме отделно. Според татко и всички около мен приятели и настоящи и бивши колеги нещата няма да се променят и ще си останат същите и най - добре да си търся друг. Също така на, която и работа да отиде започва след време  да се оплаква, че му тежи един напусна без да си доизкара предизвестието и после хленчеше как ще се скрие при мама и тате защото е отчаян. Тогава беше на 35. Имаше моменти, в които ме обвиняваше, че не го подкрепям, защото не бях съгласна с това негово поведение. След едно поредно напускане от днес за утре  се разделих с него. И след време решихме да си дадем още един шанс ама напоследък пак се завръща към старите навици засега стои на работата, но все се жали, че му е тежко докато в същото време някои хора стоят месеци наред без доходи. Все той бъхтел аз по цял ден съм си клатила краката в офиса а не е така работата на един счетоводител е много по - отговорна от това на един мърчандайзер. Вече искам да имаме дете, но другият проблем е, че той от 16 г. има котка, която е с доста особено поведение и както ти се гали може от нищото да те нападне. До такава степен ревнува стонина си, че види ли ни прегърнати идва и ляга до него а аз искам не искам отстъпва. Случвало се е и да ме дере види ли ни заедно. Нападала ме е в гръб понякога без причина и ме е драла до кръв съскала ми е без причина при положение, че малко преди това съм и дала да яде. Напоследък  постопихме уж леда с нея, но има едно голямо Но. На мен мен не би ми било спокойно да имаме бебе в близост с такова животно, което не се знае как ще реагира в пристъп на ревност. Има ли гаранция, че утре няма да направи нещо на дете в пристъп на ревност. Моя приятелка даде котарака си, който отгледа  от една шепа времмно на баба си след като роди миналата година Когато порасне детето ще си го вземе обратно, но сега детето е на първо мсот. Той също е с буен характер беше я драл и хапал по врата и няма гаранция, че след като го е правил с нея утре няма да нападне и бебето. Тя е категорична, че бебе и котка по - добре да не са на едно място. Няколко бивши колежки също са на това мнение. Споделих тези си притеснения с него едвам се съгласи с мен, майка му тя първоначално уж съгласна с мен после ми казва "ама тя няма да е вечна" с две думи пак да се съобразяваме с котката кога да имаме дете. Самата аз много обичам котки, но това всичко в една къща да се върти около животното ми идва в повече. Тя може сама да си отваря  вратите и то гръм и трясък и понякога ни буди по 7 - 8 пъти нощем с гръм и трясък и понякога недоспиването вследствие на това също ми влияе на работата и бъркам. Случвало се е понякога да събори нещо и комшиите от долу, които са с малко дете да идват да правят забележки заради шума. Моя приятелка и гаджето и например изолират нощем тяхната или в съседната стая или на балкона, за да могат да спят. Аз само си останах с обещанието, че това ще се случи. Единсветното постигнато до тук беше да я отучим да се катери на масата, на която ядем и да се навира в чиниите ни и то със скандал, че ще си отида. В друг форум ме изкараха изрод задето споделих, че няма да ми е спокойно да гледам дете с такова животно наоколо. Нямала съм да бъда добра майка след като не съм уважавала привързаността на човекът до мен към животинката му.Като му за говорих веднъж, че за дете трябва и ремонт все избягва темата.И така от 3 седмици съм при нашите а той се надява да се прибера. Обичам го, но не се променят нещата ще се разделим отново . Толкова ли съм лоша затова, че искам да сме отделно и, че не ми е спокойно да имаме дете докато това животно е наоколо? На вас би ли ви било спокойно детето ви да я близост с толкова ревнива котка?

Абе, добре ли си, поне 5 години си с тоя, мързи го да гледа, на близо 40 е, майка му живее с вас, само котката ти е проблем да родиш от такъв. А сигурно и пие, майка му си го познава

Имам чувството, че си последна дупка на кавала. Даже котката е преди теб.
Да ти кажа 200 мл ракия не са малко, особено ако си ги пие всяка вечер.

Защо се ловите за ракията?
Ако ще да не близва,  при това чудо работа нямаш!
И не,  не е вярно че го обичаш, ако го обичаше всичките муу идиотщини, че и тези на мама му, щеше да приемаш със слънчасал поглед.
Свикнала си с него, пък и си прекарала едни 5 години в опити да ги очовечиш- барабар с котката и майка му, та  затова продължаваш да си губиш времето.
Хич не се връщай, ами се огледай за някой нормален, че напоследък само шемети тъпчат тая грешна земя.

Май си затрих коментара. Та, мен лично много повече би ха ме притеснявали  майката и самият той, отколкото котката

Баси "мъжа"...
Свършиха ли се та седите с такива подлизурковци?! Или авторката е грозна като Баба Яга и не може да си намери друг посмъртно? (риторичен въпрос)
Бягай докато можеш и спри да се занимаваш с някакви мамини идиоти. Даже котката е по-важна от теб и това което ти искаш. Счетоводството е супер гадна работа, пълна с напрежение и голяма доза повтаряща се цикличност, затова и авторката е свикнала да тъпче на едно място и не е склонна на промяна. Стегни се и си намери си друг и зарежи този смешньо.
Била ти по-лесна професията и прочие. Да, много е лесна, няма що. Хем не знае какво е, хем съди. Така ли искаш да си цял живот? С мрънкащо същество което ти казва че на теб ти е лесно, а на него колко му е тежко "милия". А ти какво? Родила си се счетоводител така ли? Не си учила, нямаш висше, не знаеш езици и така са ти се получили нещата със щракване на пръсти. Абе имайте някакво себеуважение поне към себе бе хора!
Не е невероятна философия да ходиш по срещи. Щом си счетоводител имаш прилична заплата, ще си купиш нови и по-хубави дрехи, ще си купиш гримове, нова прическа, маникюр задължително! Имаш приятели ще излизаш повече с тях, ще се запознаеш с нови хора. Има например организирани походи по планините, там може да се запознаеш с нови хора, успешни и с добра работа, интелигентни. За какво ти е този смешньо с непостоянна работа, вързан за полата на мама и без характер?!
Щом напуска така работа значи има сериозни проблеми и трябва да работи по тях с психолог и с много сесии, а познай дали ще го направи.
Зарежи го и си намери човек с който да създадете семейство. Има много такива навън, аз също търся и има. Просто съм още млада и капризна. Свободни мъже има за всеки вкус. Стига си живяла за да те използват хора, които не могат и да си мечтаят за по-добро, а ти вместо да си с човек на твоето ниво го сваляш до дъното и ни питаш нас дали да не свалиш още. Е къде още да сваляш???
Остана ли място по-дълбоко от това дъно в което си?
Я бързо се стегни и го остави тоя да е вечно до мама и да се оплаква на нея колко му е трудно и да си е самотен завинаги. На коя жена й трябва такъв мъж? На никоя!

Този чаршаф го чета вече във втора тема. Както виждаш - и тук ти казват същото.
Смятам, че не е работа на майката кой колко пие, дори да не й харесва. Ако не прави мизерии
Знам, че много съфорумки се потрисат и от една бира, но за мъж, и то млад, 200 г не са чак толкова много, ако не е всекидневие.

Извинявай, ще те питам така - този мъж за какво точно ти е? Не ти е сродна душа да губите часове във възхитителни разговори. Не изкарва достатъчно пари, че да те поддържа. Не те уважава, че да си помпаш егото с него. Не е самостоятелен, че да ти бъде опора.
Някакъв застаряващ серийно безработен надут мамин мухльо. Не ми побира умът какво драпаш да си с него. Ти ли си грозна и не се котираш сред мъжете, или той е ужасно надарен и не искаш да изпуснеш това парче? Не се шегувам с този въпрос и не се подигравам, просто няма нито логична, нито нелогична причина да му се молиш, освен тези двете.

Напоследък се замислям дали наистина сме един за друг.  По въпросите за отделяне нещо взе да заден ход уж гледа за квартири пък се оплаква, че му е скъпо. Иначе до преди няколко години все привличах нежелано внимание и то без да се обличам провокативно. Отделно докато бяхме разделени си изпатих с една друга връзка с бивш колега. Оказа се адски ревнив, от самото начало ми държеше сметка с кого се виждам, искаше да ми рови в телефона, заплахи едвам се спасих от него, впоследствие разбрах, че на бившата си веднъж счупил ръка задето изпаднала в истерия. Може би след тази случка не е страх да не попадна на някой още по - зле.
А може и аз да не търся човек на правилното място.

Не знам как очакваш да се отдели, като редовно остава без работа и то по свое желание. Счетоводителка е добра партия, като влезеш и ти в дома на мама му, ще увеличиш дохода на домакинството, а приятелят ти съвсем няма да има нужда да се напъва да носи пари. Така ти за него си много подходяща. Той за теб категорично не е.

Гледа за квартири този, който има интерес да се изнесе. В случая това си ти и не е нужно той да избира.
Винаги ще му е скъпо при наличие на място, където плаща нула.
Не знам какви колеги имаш, но не се втурвай във връзките и не се привързвай, преди да го видиш колко струва. Жената НЕ Е по-малко ценна, ако няма гадже, въпреки че много изповядват това - от кал да е, мъж да е

Бих допълнила, че на всеки човек ще му е скъпо, когато няма с какво да плати. Писа се, че този човек има проблеми със задържането на работа, съответно и с доходите.