Признаците на маминото синче

И "аз няма да Й давам на нея издръжка да си купува червила. Ако иска нещо да ми каже да го купя на детето, но аз на нея пари няма да й давам". И съответно нито издръжка дава, нито купува или дава колкото да не е съвсем без нищо. Но това не е задължително да има връзка с маминото синче.  Но като цяло мамино синче става при липсващ баща и изцяло посвещаване на майката и превръщане на сина в нещо средно между дете, подобие на съпруг и приятел. Това не е мъжът в къщата, защото не синът се грижи за майката, а майката обгрижва сина винаги и ревностно го пази от другите.

Да, бащата не е нужно да липсва като фигура.
Моите познати мамини са в цели, функциониращи семейства.

Да, може бащата да е там и да е съвсем нормален дори, но майката го изтиква от картинката на мама-татко-аз и става мама-аз, а татко само вечеря с нас.

Аз съм имала връзка с мамино синче, което живееше с баща си и баба си. Майката отдавна не присъстваше там. Това с липсващия баща е не е необходимо, нито достатъчно условие.

Всякакви комбинации има, не е задължително да е виновна обсебващата майка или да е от разпаднало се\дисфункционално семейство. То си е и до характер на мъжа.

Не подценявай бабите, ама хич.

Вече не ги подценявам, уверявам те

То и друго се случва понякога, например една позната с две малки момченца все се кара с мъжът си и то пред тях, когато им прави забележка за нещо с основание според мен. Същата като я избие нервата ги наказва много по неадекватно, например да се махат от къщи. Като се разреват им прощава за нула време. Та хем не дава на баща им да си влезе в ролята на родител, че й се вижда груб, хем тя самата постъпва на моменти много по грубо. В резултат двете момченца знаят, че ако помрънкат на майка си, тя ще спретне разправия на бащата, който ги е наказал. Пък ако се случи тя да ги накаже, трябва само да й поревът. Това имах предвид под властна жена, която не оставя околните сами да взимат решения.

Това не е властна жена.
Ролите на доброто и лошото ченге са съвсем стандартни, но при малко по-нормални хора се разменят.

Ето, аз се чудя- коя ли се е навила да му е гадже?

Като се научиш как да се държиш - опитай пак.

този път наистина, нали?
един от признаците на мамините синчета е, че не си държат на думата..

На колегата може да му липсва поведение и обосновка, но е прав за някои неща- като например че се отглеждат масово такива мамини синчета и в момента. Вместо да се излива злоба по този повод, може да се опитате да вникнете в това, което ви казваме.
 
Изграждането на индивида като отделна самостоятелна личност е процес, който започва още от бебешка възраст и завършва към 20-25 год. (може би и до по-късно). Като при всяка възраст си следва пътя на развитие- от 2-3 годишното, което иска и трябва да се научи да се облича само, да се храни само, да си прибира и пази играчките, до 18-20 годишния младеж, който трябва да си избере собствения път в живота като пълнолетен. Допуснатите пропуски при всяка една възраст се натрупват и наваксват все по-трудно.
Според широкоразпространеното схващане тук, всичко това се оправя като се натири детето на 18 да се справя само и от там нещата си идват на мястото. Схващането е погрешно по няколко причини и не винаги тази стратегия сработва.

Първо сравнително до скоро масово се е живеело по няколко поколения заедно, да се твърди, че всички са били мамини синчета/дъщери е меко казано несериозно. Да не говорим, че и в момента из провинцията е разпространено, в големи еднофамилни къщи масово живеят с родители и баби. Поне една голяма част от тези които познавам и/или са работили при мене са били много далече от мамините синчета описвани тук.

Второ примера, че това не работи е бил пред очите ми цял живот-  моята майка. От 14 годишна е по квартири и общежития, получила е много добро образование за времето си, и просто няма такава зависимост от майка си като нейната. Навремето баща ми е имал огромни проблеми с това, дори ми е трудно да възприема как човек като него, уважаван и с положение в обществото тогава, е допуснал едни прости селски пръчки като тъстовете си да му вгорчат живота до невероятна степен. Може би много други биха си тръгнали при нещата, които са ми разказвали и част от които съм виждал с очите си като малък, но е бил достатъчно упорит. Дори и в момента като баба пак и избиват неща, които майка и е набивала в главата и като малка. И това при положение, че преди 60 години, когато се е отделила, средствата за комуникация са били силно ограничени, дори обикновения телефон с кабел е бил рядкост и е виждала майка си веднъж на месец/два.

Така че тази теория просто не работи, дори цитирания случай да е рядкост, когато ти е на твоята глава е 100%.

Възпитавайте си децата като отделни самостоятелни личности и не ги осакатявайте от прекомерна загриженост и разни ваши собствени страхове.

децата се правят, отглеждат и възпитават от двама родители..заедно живеещи или не..не разбирам защо се опитваш да прехвърлиш отговорността само на майките..?!

Някъде да съм споменал изрично, че отговорността е само на майките?