Не мога да повярвам в каква ситуация се натресох. Много ми се иска да беше пързалка, ама има толкова тъпи жени като мен за съжаление.
Красива съм, умна съм, практична съм, материално осигурена, ама не съм кариеристка, домакиня съм (ако ще и не перфектна), критична съм към себе си
, живея самостоятелно, не пия, не пуша, по жени не ходя, по мъже не ходя (то в това май е проблема )... Та сега лошото - не съм в първа младост, интровертна съм, притеснителна, чувствителна, водя затворен живот. Очевидно съм с ниско самочувствие. Бях дете в семейство на разведени родители. Вече съм го преживяла, обаче не можах да си намеря "другар в живота" докато бях по-млада.
Преди "маминото синче", да го наречем Богданчо, имах една кратка връзка дето нищо не излезе от нея. Богданчо преди мен имал една сериозна връзка, но тя му забранявала да ходи при майка си.
Богданчо го харесах, не защото е последния влак, ами защото беше сродна душа, мил, внимателен, забавлявахме се заедно, със сходни интереси, на една съща възраст, с него бяхме колеги и имахме еднаква цел за семейство и деца. Аз се бях заблудила също, че е самостоятелен, защото живееше сам в собствен апартамент, а пък родителите му са от друг град.
Родителите му изглеждат нормално семейство. Той казва, че като били по-млади се карали, обаче са престанали. Имат успешен семеен бизнес.
Често ми се изтъкваше, че ако не била майка му, нямало да може да си купи апартаментите. И аз се смятам от същата черга, ама на по-друго ниво - имам само една двустайна кутийка в краен квартал. Предлагала съм на Богданчо да живее при мен, ама му е много тясно. Не съм го харесала заради имотите от родителите му. И двамата сме кажи-речи млади и печелим достатъчно, че да може да се справяме и без помощ от родители.
Още в началото докато се опознавахме ми направи неприятно впечатление колко често споменава майка си и по какви поводи. Пред колегите беше казал, че майка му не му дава да кара колело в града, защото било опасно. Уикендите почти не се срещахме, защото ходеше при родителите си. Някой път най-много да се излъже да остане събота. Пред мен беше казал, че два пъти в месеца карал с колата майка си от другия град да му чисти апартамента, защото на нея й харесвало. Пък и да пообиколяла магазините. С това идване се спря, след като заживяхме заедно.
Обаче с другото не се спря въпреки многобройните ми протести - майка му всяка седмица му дава кутии с храна за през седмицата. Аз не съм очаквала да взема мъж, който да си готви сам, ама след като аз съм там, защо да й ядем старите манджи? Било помощ към мен, а пък Богданчо не даваше да се хвърля или връща да не би да се похаби храната. Повтарям, потретвам, накрая нервнича да не ми се дава храна в кутии, а пък те се правят на обидени - защо просто не съм кажела? Майка му само мечешки услуги ми направи с нейните непоискани добрини и съвети, ама аз нали съм неблагодарна.
Друго с което не се спря - всяка събота да ходи при родителите си и се връща понеделник сутринта за работа. Щял да се радва да идвам с него, ама ако съм искала да остана сама в апартамента му. Ща не ща ходих при родителите му по-често отколкото ми се искаше. Молих го да остане някой уикенд да прекараме сами, ама няма.
Тук съм сложила спойлер, защото прекалено много мрънкам. Ама имам нужда да си вентилирам главата
Виж целия пост
Красива съм, умна съм, практична съм, материално осигурена, ама не съм кариеристка, домакиня съм (ако ще и не перфектна), критична съм към себе си
, живея самостоятелно, не пия, не пуша, по жени не ходя, по мъже не ходя (то в това май е проблема )... Та сега лошото - не съм в първа младост, интровертна съм, притеснителна, чувствителна, водя затворен живот. Очевидно съм с ниско самочувствие. Бях дете в семейство на разведени родители. Вече съм го преживяла, обаче не можах да си намеря "другар в живота" докато бях по-млада. Преди "маминото синче", да го наречем Богданчо, имах една кратка връзка дето нищо не излезе от нея. Богданчо преди мен имал една сериозна връзка, но тя му забранявала да ходи при майка си.
Богданчо го харесах, не защото е последния влак, ами защото беше сродна душа, мил, внимателен, забавлявахме се заедно, със сходни интереси, на една съща възраст, с него бяхме колеги и имахме еднаква цел за семейство и деца. Аз се бях заблудила също, че е самостоятелен, защото живееше сам в собствен апартамент, а пък родителите му са от друг град.
Родителите му изглеждат нормално семейство. Той казва, че като били по-млади се карали, обаче са престанали. Имат успешен семеен бизнес.
Често ми се изтъкваше, че ако не била майка му, нямало да може да си купи апартаментите. И аз се смятам от същата черга, ама на по-друго ниво - имам само една двустайна кутийка в краен квартал. Предлагала съм на Богданчо да живее при мен, ама му е много тясно
. Не съм го харесала заради имотите от родителите му. И двамата сме кажи-речи млади и печелим достатъчно, че да може да се справяме и без помощ от родители.Още в началото докато се опознавахме ми направи неприятно впечатление колко често споменава майка си и по какви поводи. Пред колегите беше казал, че майка му не му дава да кара колело в града, защото било опасно. Уикендите почти не се срещахме, защото ходеше при родителите си. Някой път най-много да се излъже да остане събота. Пред мен беше казал, че два пъти в месеца карал с колата майка си от другия град да му чисти апартамента, защото на нея й харесвало. Пък и да пообиколяла магазините. С това идване се спря, след като заживяхме заедно.
Обаче с другото не се спря въпреки многобройните ми протести - майка му всяка седмица му дава кутии с храна за през седмицата. Аз не съм очаквала да взема мъж, който да си готви сам, ама след като аз съм там, защо да й ядем старите манджи? Било помощ към мен, а пък Богданчо не даваше да се хвърля или връща да не би да се похаби храната. Повтарям, потретвам, накрая нервнича да не ми се дава храна в кутии, а пък те се правят на обидени - защо просто не съм кажела? Майка му само мечешки услуги ми направи с нейните непоискани добрини и съвети, ама аз нали съм неблагодарна.
Друго с което не се спря - всяка събота да ходи при родителите си и се връща понеделник сутринта за работа. Щял да се радва да идвам с него, ама ако съм искала да остана сама в апартамента му. Ща не ща ходих при родителите му по-често отколкото ми се искаше. Молих го да остане някой уикенд да прекараме сами, ама няма.
Тук съм сложила спойлер, защото прекалено много мрънкам. Ама имам нужда да си вентилирам главата
Скрит текст:
Той при моите родители не е ходил, ама пък и те не са го канили. Не съм точно от стандартно семейство и през цялата връзка бях като в небрано лозе кое е редно да търпя и кое не. Затова толкова време останах. Какво били направили моите родители за нас? Моите родители са ми подарили пари за апартамента, да мога да си изплатя ипотеката, без да ми натякват и без да ми искат нещо в замяна. Без да ми се месят и да ми дават непоискани съвети. Ама и аз бих се погрижила за тях, ако имат нужда. Но нямам нужда да прекарвам всичките си почивни дни с тях. Обаче неговите родители били купили по-големи апартаменти.
Казваха ми - разбира се, че никой не искал да живеем заедно с родителите му, ама не било ли нормално да се събираме по празниците? - Обаче тези празници за тях са абсолютно всеки почивен ден, в който да ходим при родителите му. При три апартамента, които аз и той общо имаме защо трябва да се бутам да деля кухня с майка му? Веднъж докато ми доскуча да ги слушам сметнах наум колко процента са събота и неделя от седмицата и им казах - значи през 28% от времето ще живеем заедно? Направо потрес от страна на майка му, трябвало да умра от срам, как можело да сметна чак процентите. За всяко нещо той заставаше на нейна страна. "Аз и майка ми сме едно".
Доста време беше всяка вечер в конферентен разговор с майка му, после лягаме да спим. Събота и неделя при родителите му...
Майка му купуваше дрехи. Аз как не се сетих едни гащи да му купя Чорапи само съм му взимала. Доста жени купуват дрехи на мъжете си, ама при нас не е ставало дума.
Аз не съм галена Богданка и си върша домакинската работа, ама не мога да приема аз да върша всичко вкъщи, след като и двамата работим едно и също и сме еднакво уморени, пък и разходите си деляхме, не ме е издържал. След многобройни караници се бяхме уговорили той да мие чиниите и банята, пък аз останалите неща. После ми беше казал, че помагал докато не свикна да върша всичко сама. Всеки път като не беше доволен нещо от мен Богданчо се затваряше в спалнята да говори по телефона с майка си. После караше майка си, която уж не искала, да говори с мен, да ми отвори очите как домакинската работа била задължение на жената и как съм трябвало да я върша.
Майка му била обяснила как той не можел да опъва така добре завивките като нея, защото бил мъж. Майка му веднъж ме привика да ми обясни, че Богданчо не се сещал да хвърля опаковки и трябва да вървя след него. Като ми отвориха очите за това какво представлява женската работа, ги питах тогава какво е мъжката - била да вдига тежко. Богданчо не искал да стои при мен събота и неделя, защото не съм му осигурявала уют. Уют било да е чисто. Държа много по-чисто от клеясалата й мивка, мухлясалата й баня и натрупаните й гардероби и шкафове. Но я бива в презентацията - докато сме на масата кляка под масата и почва да бърше пода със салфетка. След като Богданчо излиза по хавлиена кърпа от банята, тя се втурва като стрела, за да забърше пода от локвите, вместо да го научи сам... То хубаво, нека върша аз всичко, ама ако аз всичко правя, нямаме време насаме, интимности няма освен гушкане (защото той не иска), че дори нямам тежко за вдигане, той за какво ми е?
Ако сме имали деца, майка му щяла да ги гледа, пък аз да си гледам кариерата. Аз кариера нямам. Имам сравнително добре платена работа, в която не виждам много развитие, защото не съм амбициозна и искам семейството да ми е приоритет. Казах й, че няма нужда, сама ще си гледам децата. А тя пощуря "Няма да ми дава виждам децата". Нероденият Петко. Друг път - да не сме имали деца, защото да не съм си мислила, че било толкова лесно, не сме били готови за деца.
Довършват къща в селото на майка му. Той от година насам, като изключим зимата, постоянно е зает там през почивните дни. Дори като аз имам нужда нещо от помощ, той първо търчи да помага там, а при мен не било спешно. Защо да не сме живеели заедно там на къщата, като е на два етажа? Ами защото и небостъргач да беше, майка му нямаше да ме остави и прах за пране да избера. Виж как прави всичко за мое добро и удобство, иска да сме приятелки, пък съм неблагодарна на всичкото отгоре.
Преди няколко месеца ми направиха грандиозен скандал, защото съм искала да отида на басейн вместо да върша работа на майка му в къщата. Предните дни бях стъргала дограмата и мила прозорци. Не ме беше помолила за никаква работа същия ден. Тя си готвеше и уж не иска никой да й се бърка за това. Направо капан. Мелиха ми за всеотдайност към семейството. Изгониха ме тогава за няколко месеца, ама аз съм тъпа и се сдобрихме.
Даже скоро след като ме изгониха, той накара майка му да ми се обади, докато той слуша - "Недей да се обаждаш повече на сина ми, защото заради теб с него си разваляме отношенията. Нямаш работа с него". Аз й казах да престане да се меси. После той ми казваше как можело да се държа зле с майка му, тя била протегнала ръка да се сдобрим. Не съм ли знаела как говори наранен човек.
През това време майка му предложила да му обзаведе единия апартамент с дизайнер, защото не той не бил още женен. Аз категорично се възпротивих. Ама как можело да й откажем, тя била стара жена, да не се обиди майка му, тя щяла да плати всичко.
Имаше и един друг път дето той подскачаше гол докато се облича и викаше по майка си на телефона, дето така ме пречупи, че аз го зарязах и си взех багажа и тръгнах към гарата сама. Тогава тръгнаха след мен да ме прибират да не правя циркове.
Майка му често кряска все едно е някакъв келеш на дванайсет години, а не възрастен човек. И той не й остава длъжен.
Последната капка за мен беше, когато майка му между другото каза как имали планове с него да купуват втори, по-голям апартамент в града, където живеят. Ама нямало да ощети сина си, той бил наследникът, това жилище пак щяло да остане за него, щели да го пишат на негово име. Като сме им идвали на гости, да имало място за всички, и за неродените деца. И пак. При условие, че и двамата сме с възможности, защо да не си купим отделно апартамент, че да спим отделно като възрастни хора и да не деля кухня с майка му? Не ми се свиди да дава пари на майка си да си купи апартамент. Те наистина са му дали доста. Ама осъзнах, че моето мнение никога няма да се търси. Той дори не ми беше казал за плановете им. Голяма всеотдайност.
Даже тогава казах на майка му, че аз искам да живея в жилище дето аз и мъжа ми сме го купили, а не някой да ни купува. И тя като пощуря - всичко било напразно, дето била му купувала апартаменти. И продължи да кряска - вие няма да се жените, аз не знам такова нещо. Той пак майка си взе да защитава. Аз винаги съм виновната.
Не ми се изрежда още какво съм преживяла, че направо ме хваща срам и яд. Срам ме е и защото понякога им влизах в тона, че да има с какво да се захващат после. После ми се натяква, уж за да съм се била научила. Пък аз ако кажа нещо, как можело да съм толкова злопаметна.
Майка му стои в кухнята и гледа турски сериали, докато баща му в хола гледа същото. Всички сме се вкарали в този турски сериал. На мен вече ми омръзна.
Близо три години и много ми е мъчно, защото го обичах, иначе нямаше да търпя толкова. Щях и някой друг да си намеря. Преди няколко години щеше да ми е по-лесно. Сега се опасявам, едно че вече съм на възраст дето може и да ми е късно за търсене на човек за семейство, и друго - както съм си наивна, да не се натреса на по-лошо място. Човек от главата си пати.
Казваха ми - разбира се, че никой не искал да живеем заедно с родителите му, ама не било ли нормално да се събираме по празниците? - Обаче тези празници за тях са абсолютно всеки почивен ден, в който да ходим при родителите му. При три апартамента, които аз и той общо имаме защо трябва да се бутам да деля кухня с майка му? Веднъж докато ми доскуча да ги слушам сметнах наум колко процента са събота и неделя от седмицата и им казах - значи през 28% от времето ще живеем заедно? Направо потрес от страна на майка му, трябвало да умра от срам, как можело да сметна чак процентите. За всяко нещо той заставаше на нейна страна. "Аз и майка ми сме едно".
Доста време беше всяка вечер в конферентен разговор с майка му, после лягаме да спим. Събота и неделя при родителите му...
Майка му купуваше дрехи. Аз как не се сетих едни гащи да му купя
Чорапи само съм му взимала. Доста жени купуват дрехи на мъжете си, ама при нас не е ставало дума. Аз не съм галена Богданка и си върша домакинската работа, ама не мога да приема аз да върша всичко вкъщи, след като и двамата работим едно и също и сме еднакво уморени, пък и разходите си деляхме, не ме е издържал. След многобройни караници се бяхме уговорили той да мие чиниите и банята, пък аз останалите неща. После ми беше казал, че помагал докато не свикна да върша всичко сама. Всеки път като не беше доволен нещо от мен Богданчо се затваряше в спалнята да говори по телефона с майка си. После караше майка си, която уж не искала, да говори с мен, да ми отвори очите как домакинската работа била задължение на жената и как съм трябвало да я върша.
Майка му била обяснила как той не можел да опъва така добре завивките като нея, защото бил мъж. Майка му веднъж ме привика да ми обясни, че Богданчо не се сещал да хвърля опаковки и трябва да вървя след него. Като ми отвориха очите за това какво представлява женската работа, ги питах тогава какво е мъжката - била да вдига тежко. Богданчо не искал да стои при мен събота и неделя, защото не съм му осигурявала уют. Уют било да е чисто. Държа много по-чисто от клеясалата й мивка, мухлясалата й баня и натрупаните й гардероби и шкафове. Но я бива в презентацията - докато сме на масата кляка под масата и почва да бърше пода със салфетка. След като Богданчо излиза по хавлиена кърпа от банята, тя се втурва като стрела, за да забърше пода от локвите, вместо да го научи сам... То хубаво, нека върша аз всичко, ама ако аз всичко правя, нямаме време насаме, интимности няма освен гушкане (защото той не иска), че дори нямам тежко за вдигане, той за какво ми е?
Ако сме имали деца, майка му щяла да ги гледа, пък аз да си гледам кариерата. Аз кариера нямам. Имам сравнително добре платена работа, в която не виждам много развитие, защото не съм амбициозна и искам семейството да ми е приоритет. Казах й, че няма нужда, сама ще си гледам децата. А тя пощуря "Няма да ми дава виждам децата". Нероденият Петко. Друг път - да не сме имали деца, защото да не съм си мислила, че било толкова лесно, не сме били готови за деца.
Довършват къща в селото на майка му. Той от година насам, като изключим зимата, постоянно е зает там през почивните дни. Дори като аз имам нужда нещо от помощ, той първо търчи да помага там, а при мен не било спешно. Защо да не сме живеели заедно там на къщата, като е на два етажа? Ами защото и небостъргач да беше, майка му нямаше да ме остави и прах за пране да избера. Виж как прави всичко за мое добро и удобство, иска да сме приятелки, пък съм неблагодарна на всичкото отгоре.
Преди няколко месеца ми направиха грандиозен скандал, защото съм искала да отида на басейн вместо да върша работа на майка му в къщата. Предните дни бях стъргала дограмата и мила прозорци. Не ме беше помолила за никаква работа същия ден. Тя си готвеше и уж не иска никой да й се бърка за това. Направо капан. Мелиха ми за всеотдайност към семейството. Изгониха ме тогава за няколко месеца, ама аз съм тъпа и се сдобрихме.
Даже скоро след като ме изгониха, той накара майка му да ми се обади, докато той слуша - "Недей да се обаждаш повече на сина ми, защото заради теб с него си разваляме отношенията. Нямаш работа с него". Аз й казах да престане да се меси. После той ми казваше как можело да се държа зле с майка му, тя била протегнала ръка да се сдобрим. Не съм ли знаела как говори наранен човек.
През това време майка му предложила да му обзаведе единия апартамент с дизайнер, защото не той не бил още женен. Аз категорично се възпротивих. Ама как можело да й откажем, тя била стара жена, да не се обиди майка му, тя щяла да плати всичко.
Имаше и един друг път дето той подскачаше гол докато се облича и викаше по майка си на телефона, дето така ме пречупи, че аз го зарязах и си взех багажа и тръгнах към гарата сама. Тогава тръгнаха след мен да ме прибират да не правя циркове.
Майка му често кряска все едно е някакъв келеш на дванайсет години, а не възрастен човек. И той не й остава длъжен.
Последната капка за мен беше, когато майка му между другото каза как имали планове с него да купуват втори, по-голям апартамент в града, където живеят. Ама нямало да ощети сина си, той бил наследникът, това жилище пак щяло да остане за него, щели да го пишат на негово име. Като сме им идвали на гости, да имало място за всички, и за неродените деца. И пак. При условие, че и двамата сме с възможности, защо да не си купим отделно апартамент, че да спим отделно като възрастни хора и да не деля кухня с майка му? Не ми се свиди да дава пари на майка си да си купи апартамент. Те наистина са му дали доста. Ама осъзнах, че моето мнение никога няма да се търси. Той дори не ми беше казал за плановете им. Голяма всеотдайност.
Даже тогава казах на майка му, че аз искам да живея в жилище дето аз и мъжа ми сме го купили, а не някой да ни купува. И тя като пощуря - всичко било напразно, дето била му купувала апартаменти. И продължи да кряска - вие няма да се жените, аз не знам такова нещо. Той пак майка си взе да защитава. Аз винаги съм виновната.
Не ми се изрежда още какво съм преживяла, че направо ме хваща срам и яд. Срам ме е и защото понякога им влизах в тона, че да има с какво да се захващат после. После ми се натяква, уж за да съм се била научила. Пък аз ако кажа нещо, как можело да съм толкова злопаметна.
Майка му стои в кухнята и гледа турски сериали, докато баща му в хола гледа същото. Всички сме се вкарали в този турски сериал. На мен вече ми омръзна.
Близо три години и много ми е мъчно, защото го обичах, иначе нямаше да търпя толкова. Щях и някой друг да си намеря. Преди няколко години щеше да ми е по-лесно. Сега се опасявам, едно че вече съм на възраст дето може и да ми е късно за търсене на човек за семейство, и друго - както съм си наивна, да не се натреса на по-лошо място. Човек от главата си пати.
