Признаците на маминото синче

  • 40 011
  • 1 040
# 900
Мен изобщо идеята за това момчетата да се възпитават да са в услуга на жените ме възмущава, също както и идеята, че момичетата да са в услуга на мъжете.
Виж целия пост
# 901
Много хубав израз ползва Кристина - "да отделят внимание". То вниманието е обмен, а не еднопосочен поток, така че който иска да получи, трябва да е готов и да даде. Принципно говоря, не познавам спецификите в отделните семейства.
Ако на едно дете си му обръщал внимание, когато е трябвало, ще ти се върне и без някой друг да го поощрява или сам да търсиш схеми за контакт. Така е в живота - всеки получава отношението, което е заслужил.
В темата на психолога бях прочела един негов съвет, който много ми хареса - да оставим децата те да ни търсят, вместо ние да им звъним, за да ги питаме как са, защото нормалното е следващото поколение да е активната страна при контакт с предишното. Моето усещане е същото,  не досаждаш на децата, а откликваш, когато те потърсят, с внуците сигурно е същото.
Виж целия пост
# 902
Този психолог от мен ще има много здраве! На психолозите най-големият им страх са родителите, които се интересуват от децата си, много обичат да употребяват "обсебващи родители". Това е модата сега.
Житейски младите винаги са заети със себе си и това е напълно нормално. Колкото по-млади, толкова повече са заети със себе си. Ако оставиш на тях, те могат и месец да не се обадят, знаем го и по себе си едно време, когато ние сме били млади. Последната ни мисъл е била да се обаждаме на родителите си - дали защото всичко е наред и сме заети със собственото си щастие, дали защото нищо не е наред и не искаме да ги тревожим. Затова е добре родителите да проявяват инициативата. А ако има конфликт е още по-важно родителите да проявят инициативата. Един разговор за десет минути, дори за пет минути, а особено сега със социалните медии размяната на две съобщения, много често е достатъчно. Как си - добре съм. Ти как си - добре съм. Като пощенето при маймуните.
Виж целия пост
# 903
Не съм сигурна доколко вече пораснал внук ще се сети да се обади на баба и дядо, освен ако наистина нямат много силна връзка (или няма някаква изгода от нея). Не че е лошо възпитан/а, просто си имат други вълнения.
Щерка ми си ходи при нашите, но тя вече е "на възраст", така да се каже, не е пуберка. Там връзките са сериозни, тя им е като трето дете
Виж целия пост
# 904
...да оставим децата те да ни търсят, вместо ние да им звъним, за да ги питаме как са, защото нормалното е следващото поколение да е активната страна при контакт с предишното. ...
Това не е вярно.
Виж целия пост
# 905
Този психолог говори за отношенията пораснали деца - родители. Отговаряше на жена, която не можеше да се стърпи да не звъни на децата си, а усещаше, че тях това ги дразни.
Виж целия пост
# 906
Тоест е говорил за определен случай, не за някаква генералност.
Виж целия пост
# 907
Дали ще караш насила пълнолетен да поддържа отношения с дадени хора, или ще му забраняваш, уж от някаква загриженост, все е вмешателство, което не е нормално при пораснали хора с акъла си.
Виж целия пост
# 908
Аз също говоря за пораснали деца-родители. Примерно от пълнолетие нагоре. Пълнолетните вече са пораснали - имат свой живот, кой учи, кой работи, гаджета. По-нататък пак - задомяват се, деца.
Виж целия пост
# 909
Въобще да вменяваме каквато и да е роля на някое поколение е най-малкото глупаво и вредно.
Виж целия пост
# 910
Много е наивно да се говори за забрани и поощрения на пълнолетни, може би децата ви още са малки и нямате никаква представа какви са отношенията    с пораснали вече деца.
Още преди пълнолетие не можеш да забраняваш и да даваш наклон на действията на детето си, защото то е способно на собствена преценка.
Не знам откъде дойде разсъждението, че някой нещо забранява на пълнолетен, някой това ли е споделил?
Виж целия пост
# 911
Не става въпрос за забрана, а за това че изземваш функцията за преценка на собствения си син, като се оправяш с бабата, вместо сам да го направи. Би следвало да си го възпитала на това, което твърдиш, че е правилно, както и да го оставиш да се справи със ситуацията.
За мен казуса не е дали бабата е права или не, а защо сина не се оправи с нея, като пълнолетен човек, а се налага майка му да го прави.
Така се "произвеждат" мамини синчета.
Виж целия пост
# 912
Аз когато бях млада все врънках роднините си за внимание, щото не можех да се оправям с живота и парите. Сега мога и със седмици да не се сетя.
Виж целия пост
# 913
Още преди пълнолетие не можеш да забраняваш и да даваш наклон на действията на детето си, защото то е способно на собствена преценка.
Такова обобщение на едро ми е странно. Забрани - не, но лекичко наклон - да.
Виж целия пост
# 914
А според мен връзката дете- баба се създава в процеса на израстването им, и ако е истинска, то тя не се прекъсва когато станат пълнолетни.
Напротив имат ангажираност и грижа към баба си.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия