(Не)споделеност

  • 15 953
  • 408
# 225
Ето го бе , нашето момиче е наранено , но е умно ! 
Към момента съм преценила за себе си да не се виждам с него и постепенно да се отдръпна, да разширя социалния си кръг, да започна отново да излизам, за да ми е по-малко болезнена раздялата.
Виж целия пост
# 226
rf22, ти ли беше онзи, чиято жена доста се постарала да му влезе в полезрението, та да избере нея. Що не си я харесал каквато е?  Манипулатор ли да те нарека аз сега тебе, или просто си убиваш времето  с упражнения по психология и психотерапия?
Simple Smile
Виж целия пост
# 227
Аз вече се надявам темата да е пързалка. Поне заради честта на всички жени в модерното общество...
Виж целия пост
# 228
rf22, ти ли беше онзи, чиято жена доста се постарала да му влезе в полезрението, та да избере нея. Що не си я харесал каквато е?  Манипулатор ли да те нарека аз сега тебе, или просто си убиваш времето  с упражнения по психология и психотерапия?
Simple Smile

Е аз още не я познавах, беше ми пратила някакви не особено ясни снимки. Как да я харесам така, а и също си пишех и с други момичета по онова време. Какво общо има това с темата тук?
Иначе си права, харесвам психологията като хоби, в този смисъл и твоето поведение във форума може много да се коментира.
Виж целия пост
# 229
Пак, че не е психиатрията, щото и такива имаше Simple Smile
Ама, как не те срам, да си пишеш с други, а тя да се старае да те впечатли. Ужас направо! Верно, в името на честта на жените, да закриваме темата.
Виж целия пост
# 230
На мен ми се струва че мъжът проектира представите на майка си за перфектната жена/снаха върху момичето. Може би и затова не иска да ги запознае, майката няма да я одобри. Колкото по-далеч от такива мамини синчета, толкова по-добре. И аз и почти всички които пишем тук сме имали опит с такива и знаем че е загуба на време.
Преди години ми отне около 6 месеца да скъсам с подобен индивид. Бях самотна и все намирах причини да остана. После толкова ми олекна, живеех сама и имах време да се грижа за себе си, за дома, нямах търпение да се прибера в празната къща и да разполагам с времето си както си искам, едни от най-хубвите ми години. Научих се да съм щастлива със себе си. Дай си малко почивка от мъже, излизай с приятелки, кани ги у вас, живей! Бъди силна и твърда!
Виж целия пост
# 231
Не, не... аз дори не мога да си представя на 36 да живееш с вашите... Та ти си на 25 и живееш сама и тоя се мъчи да те комплексира, че на теб ти има нещо? Grinning
Виж целия пост
# 232
Може ли някой да ми обясни какво е страх от самота? Понеже доста жени обясняват със страха от самота това, че остават свързани със съвсем неадекватни идиоти, които даже не ги харесват.
Виж целия пост
# 233
Мисля, че е ясно какво означава, няма скрит или преносен смисъл в понятието. Страхуват се да останат сами, без партньор.
Виж целия пост
# 234
Мисля, че е ясно какво означава, няма скрит или преносен смисъл в понятието. Страхуват се да останат сами, без партньор.
Мъча се да си го представя. Ако имам партньор, който не ме харесва как се обличам, как жестикулирам, въобще нищо не ми харесва, как това ме спасява от самотата - чудя се. Какво печеля от някаква връзка, при която един човек идва у нас един-два пъти седмично, за да прави секс? Май че печеля само секс.
Виж целия пост
# 235
Ами, както казваше преди много години една приятелка на майка ми - държиш го другия, колкото "да не ходиш сама по улиците".
Не, не е само секс, той е дори периферия.
Има хора, които едно кафе не смеят да седнат да изпият сами на заведение, да обядват, да се разходят. Държат по празници и почивни дни да имат "другарче", защото или нямат други близки приятели, или всички са по двойки и този човек се чувства кофти. За такива хора наистина си е проблем. Познавам лично такива. Склонни са с цената на много компромиси да бъдат просто придружени. Те сами страдат от това, но не променят тази си склонност.
Тук пиша по принцип, не обсъждам случая на авторката - него не го знам тук ли попада или тя се опитва да се самозалъгва, че има и нещо повече от придружаване.
Виж целия пост
# 236
И аз имам доста такива приятелки, дето само обгрижват мъжете си като слугини, а от обратната страна дори малко внимание не получават... Пък за пръстен и деца вече е тема табу.
Има една приказка "По-добре сама отколкото зле придружена"... Смятам, че трябва по-често да си я припомняме ние като жени Simple Smile
Виж целия пост
# 237
Просто много сме различни хората. Например за мен не е никакъв проблем да живея сама, да ида сама на кино, на кафе, да обядвам. Но си има хора, които сепритесняват много от това и ограничават живота си, ако няма с кого да отидат дори до тоалетната в заведение. Когато сме ходили групово на ресторанти ми е правило впечатление - точно жени, които си търсят кой да ги придружи дори до там. Това никога не ми е хрумвало.
Виж целия пост
# 238
Страхът от самота е разбираем при хора над определена възраст. Гадно е да няма кой да се поинтересува как си, да ти донесе аспирин, ако си болен. Говоря за хора без партньор, семейство и близки.
В този контекст подобен страх у млади хора за мен е симптом на други липси и неуверености, които се компенсират с наличието на някого, когото да нарекат "придружител". Говорейки конкретно за авторката, мисля, че сега ѝ е времето да има претенции и към качеството на придружителя.
Виж целия пост
# 239
На празниците той си е в тях с техните. През седмицата оставаше по веднъж-два пъти да спи вкъщи. Вечер е идвал да се видим за час. Цялото останало време съм прекарвала сама, защото като излизам късно вечер, казваше, че се държа като необвързана. Не смятам, че причината ми е била страх от самота.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия