За доброто на детето - да го оставя без баща или да израстне в такава среда

  • 7 108
  • 93
# 75
Няма как една жена да предвиди в какво ще се превърне възлюбения след сватбата или след появата на детето. Много мъже са чудесни до момента, в който се роди бебето, защото живота им се преобръща, но за разлика от жените, които сме "програмирани" с майчински инстинкти, те трудно преживяват резките промени в живота им.
Виж целия пост
# 76
Идеални хора няма.
Може да се направят компромиси за дребни неща.
Но за пиянство,наркомания и домашно насилие-НЕ!
Това са сериозни проблеми,които застрашават здравето и живота на авторката и на децата и.
Да,при нея проблем са ниските критерии при избора на партньор.липсата на достойнство и самоуважение.Вероятно се страхува от него.
Всеки може да сгреши,но винаги може да поправи грешката ,да си вземе поука и да тръгне по нов път.
Авторке,нямаш ли близки,които да ти помогнат?


Виж целия пост
# 77
В случая с авторката той си е бил такъв и преди появата на детето,така,че и тя има вина.Може би трябва да се консултира с психолог,как да се научи да живее сама,поне за малко.
Виж целия пост
# 78
Кому точно са нужни назидателнуте мнения "кога, как и на кого" се раждат деца, при положение, че детето или децата са факт?
Аман от тая критикарщина ..... защо трябва някой да се чувства още по-виновен? Тази жена, бъдете сигурни, се самоизяжда и без някой да и помага.
Нещо може да се промени само и единствено от позицията на самоуважение и любов към себе си. Еми не сме се всички родили такива и не са ни всичко възпитали така.
И друго..... били и ниски критерии и..... Че и дете родила на 25..... друга тема..... станала на 35 и не била родила дете.... високи и били критериите и нереалистични очакванията....
Всякакви жени могат да се окажат в подобна ситуация. Справка себе си..... образована, от състоятелно семейство,  добре изглеждаща, постигнала нещо за годините си..... родих децата на 27 и на 30..... бившият ми мъж  се оказа меко казано некачествен.... толко е клиширано, че няма на къде. Алкохол, хазарт, тормоз... ..пълният арсенал по темата.
Сега на прага на 40 си знам урока...
Дали това ми още се справи или не, зависи ит него. Всички вие/ние, ако можете помогнете, ако не подминете.
От позицията на човек бил в такава ситуация, измъкването безкрайно геройство.
Виж целия пост
# 79
Вече много шансове си давала. Стига му толкова. Сега като тръгнеш, нека е окончателно. На 23 бях като си тръгнах от такъв (преди това 2-3 пъти съм тръгвала и съм се връщала от глупост). Ще се оправиш, няма страшно. И като минат няколко спокойни вечери, в които сте си отделно с детето, ще се чудиш защо не си го направила по-рано.
Късмет и не се надявай ама и за момент, че ще се промени.
Никакъв контакт от тук нататък. Само служебно, ето ти детето, ще си го взема в 5 ч., довиждане, до другия път. Толкова.
Виж целия пост
# 80
Не се хабете, след една година ще има същата тема, но вече ще е бременна с второ. И ще задава пак същите въпроси.
Не иска да направи промяна, не й пука за детето. Дошла е тука да се оплаче. Ако й пукаше, нямаше да го зачене при вече изявена клинична картина.
Стой си там, търпи унижения, скандали, физически и психически тормоз, напрежение, стрес. Някой ден може и да те убие, зависи колко дълбоко ще пропадне в бездната на саморазрухата и оскотяването.
Жестоко се лъжеш, че бебетата не усещат, всичко разбират. Чела съм изследвания, че трябва да се избягва висок тон и стресова обстановка покрай бебетата, отразява се на психиката им. Същото важи и за пораснало дете.
Остани в тази токсична семейна среда, отгледай още един непълноценен член на обществото, който няма да е функционален нито за себе си, нито за другите. Вероятно ще повтори същия модел след години и ще отрови нечий друг живот и провали своя.

Стокхолмски синдром по учебник.
Виж целия пост
# 81
Най-странното е, че "го обичала двойно". Непонятно защо. А относно личните грешки, някои ги повтарят цял живот. Да не раждам от мъже с пороци, знаех още в ранен пуберитет. Умишлено съм избягвала алкохолици и наркомани, дори ако са част от фамилията. Това е бреме, със сериозни генетични вреди и за детето. Абортът понякога е уместен. Докато тя се колебае социалните може да се намесят. Не е нужно да я пребие. Алкохолизмът и скандалите са достатъчен довод.
Докато мамите се наумуват и се лутат житейски, децата растат. Обременени са без вина и често нямат шанс в живота. Срещала съм адски осакатени емоционално и ментално хора, от вредни родители. Ще цитирам извода на една простовата "майка":
" -Биеше ни, криехме се в съседите. Но беше добър баща и носеше много пари." Естествено и изневерявал за разкош. На подобни философии трудно се намира начин за отрезвяване. Особено с добър, лежерен и съпричастен тон.
Виж целия пост
# 82
Взимайте си багажа и го напускайте. Дете, което живее с насилник се превръща в същото.
Виж целия пост
# 83
Този човек не е "само" алкохолик. Той има сериозни проблеми с психиката- всичко е възможно- шизофрения, личностни разтройства, депресии. Те са основата на зависимостите. Тези неща не изчезват от днес за утре. Има да се лекува сериозен алкохолизъм, после психиатрия, лекарства, дълги години психологична терапия.

Той има за приоритет само себе си - нито ти, нито детето, нито който и да е друг. За него е най-важно да задоволява нуждите си. Това няма да се промени. Може почне и да ти посяга, да ти изневерява и прочие.

Млада си. Една приятелка роди по-млада от теб с подобен парньор. Отгледа си детето сама. Справи се чудесно- детето е щастливо, има нова връзка, в която е обичана и уважавана. Бягай навреме и не си губи времето с такива хора, които те дърпат само надолу. Това е най-доброто, което можеш да направиш за детето. Има други мъже, ще намериш по-добър партньор!
Виж целия пост
# 84
от 11 години майка ми и баща ми не живеят заедно и е много трудно човек да продължи напред да няма дето му се вика родителска подкрепа....това е убийствено за едно дете ся е малко не го осъзнава но ще дойде и този момент.
В който ще осъзнае че няма баща и че не с грижи за него но щом пие и има скандали по добре е да се разделите!
Казвам моя опит от това какво е да нямаш баща в началото(бях на 10 когато се разделиха) не ми пукаше ...нали но взех да ставам малко по голяма,и започнах да усещам неговата липсва не че майка не беше до мен но просто тя не може да бъде и баща и майка ся съм на 21 и взех да свиквам с факта че свободни хора който могат да правят каквото искат...защото всеки си е намерил нов партньор в живота и са щастливи явно така е трябвало да стане но пак казвам ако така ще е по добре да се разделите направи го може би ще дойде човек който те обича и уважава!
Виж целия пост
# 85
....това е убийствено за едно дете ся е малко не го осъзнава но ще дойде и този момент.
В който ще осъзнае че няма баща и че не с грижи за него ... всеки си е намерил нов партньор в живота и са щастливи явно така е трябвало да стане...
Елити, жалко, че така се е случило при теб.
Баща ти не държеше ли връзка с теб, макар че са били разделени с майка ти?
Виж целия пост
# 86
....това е убийствено за едно дете ся е малко не го осъзнава но ще дойде и този момент.
В който ще осъзнае че няма баща и че не с грижи за него ... всеки си е намерил нов партньор в живота и са щастливи явно така е трябвало да стане...
Елити, жалко, че така се е случило при теб.
Баща ти не държеше ли връзка с теб, макар че са били разделени с майка ти?
Не с нея  не говореше само даже и с мен не говореше по едни време се свързах с него и ми каза че така е трябвало да стане...да се разделят
Виж целия пост
# 87
Ето я моята история
Скрит текст:
една част от нея(много е дълга) Всеки ден пие. Понякога малко, друг път повече. Случвало се е да ми посяга когато е пиян, понякога ме обижда, друг път се държи мило. В момента дори миризмата на алкохол ме дразни и когато усетя, че пак е пил (а това е всеки ден) се изнервям и започваме да се караме по този повод.
Имаме бебе на осем месеца, което е в стаята и присъства на тези скандали. Случвало се е ,че детето спи и вдига луд скандал. Аз самата не издържам вече и мисля, че въпреки, че няма да ми е лесно, предпочитам да живея без него и сама да си гледам детето. За отказване от пиенето не може да става въпрос - той всеки ден обещава, че няма повече да пие и отново го прави.
Не се оплаквам, просто искам мнение - как е по-добре за детето (повтарям детето, не мен) - да живее без баща или да живее с баща, който всеки ден пие (на фона на семейни скандали).
Моля за конкретни мнения. А на тези, които ще ми кажат, че аз съм си виновна щом съм взела такъв мъж - знам и всеки ден си го повтарям.

Въпросът е оттук натам накъде
Сама с детето.
Освен ако не искаш да ползва и него като боксова круша, като поотрасне, проходи и почне да му пречи.
Виж целия пост
# 88
Месеци се хабите да пишете,а авторката не предприема нищо,няма и да предприеме.
Виж целия пост
# 89
То беше ясно,  след като видях старата тема. Правописът също говори, колкото и да го отричат напоследък
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия