1. Провеждал много сериозен разговор, от който да стане ясно, че компромис повече няма, защото никой не заслужава и не трябва да търпи такова отношение. Отиваш за няколко дни на гости и му даваш срок да помисли. Щото иначе, забрави да те вземе насериозно.
2. Връщаш се при условие да се потърси професионална помощ..... защото няма друг начин. Сами очевидно няма да се справите. И ние не успяхме. Даваш срок.... ти прецени... примерно 3 месеца.... не повече.... нещата да се променят към добро.
3. Ако се случи - чудесно. Ако не.... за жалост по вероятния сценарии, с чиста съвест събираш багажа, защото иначе си обречена.
Алтернативата: ще си унищожиш психиката, вечно кълбо от нерви ставаш, ще си разбиеш здравето, ще мразиш всеки празник и всеки повод за събиране, защото ще свършва по един и същи начин - с гнусни пиянски изпълнения.
Такава представа за "нормално" и за семейство ли искаш да създадеш за детето си? Длъжна си за запазиш емоционална цялост и да търсиш щастието си! На първо място заради себе си, после и заради детето си.
Направи всичко възможно с абсолютна твърдост и категоричност! Ако не става.... Не става.... И не се мотай..... детето започне ли да разбира повече, ще е още по-трудно.
Ще се справиш!