пък кръстосваме шпаги, като четем
за обикновените радости на друг?
Ето, въпросната Пухи пусна мухата,
че и е писнало от всичко, пък ние
се обединихме да разубеждаваме,
че животът всъщност колкото и гаден,
поне е дълъг и може и на нейната
улица да грейне слънце.
Други пък потребителки току се изфукат,
че я са си купили нов сутиен, я колегата
им намигнал, я на детето пробили 3 зъба
за една нощ, я чужбинският компир по-
благ от самоковския, пък ние изведнъж
вадим цялото си натрупано коравосърдечие
и почваме една през друга да плюем,
колко маловажна е споделената радост
в очите ни. Е, някои майки изразяват сърадост,
ама и те биват разпарцальосани по етапен ред.
Защо?! Защото, като има един нещастен, ние
се изказваме от висотата на моментната ни
хормонална уравновесеност, пък чуждата радост,
видите ли, конкурира нашата и оскотяваме...
Защо? Кажете вие!